Бургас-Александруполис стартира от 2008 г.

Междуправителствена работна група по проекта Бургас-Александруполис одобри окончателния текст на споразумението за експлоатацията на бъдещия петролопровод.

След неколкочасови дебати при закрити врати в сряда експертите уточниха правилата, по които трите държави - България, Гърция и Русия ще участват в съоръжението, а заместник-министрите на регионалното развитие на България Калин Рогачев, на промишлеността и енергетиката на Русия Андрей Дементиев и главният секретар на Министерството на развитието на Гърция Никос Стефану сложиха подписите си под конвенцията. Това се случи след близо 14-годишни преговори между трите заинтересовани страни и седмица след като руският президент Владимир Путин заплаши, че ще търси други купувачи за нефта, ако България и Гърция не ускорят проекта за тръбопровода.

“Проучванията показват, че петролопроводът е най-краткото, сигурно и финансово ефективно трасе, което може да действа в паралел с Босфора и да увеличи транзита към световните пазари”, каза кметът на Бургас Йоан Костадинов, който домакинства на събитието.

Бургаският кмет каза още, че в споразумението е постигнат баланс и изрази своята увереност, че реализирането на проекта ще засили позициите на трите държави на европейския енергиен пазар и ще увеличи тяхното благосъстояние. Костадинов подчерта, че това трябва да стане единствено при съобразяване със световните екологични стандарти.

Според главния секретар на Министерството на развитието на Гърция Никос Стефану проектът вече е узрял и резултатите от него ще бъдат само от полза за трите страни. Той определи подписаното в Бургас споразумение като документ с историческо значение, който ще послужи за основа на ускореното строителство на този проект от колосално значение.

Андрей Дементиев заяви, че вече са направени първите крачки за наваксване на изгубеното време.

Проектът

Петролопроводът “Бургас-Александруполис” включва два терминала за наливане на петрол - съответно в градовете Бургас и Александруполис и магистрален петролопровод с помпени станции, резервоари и инфраструктура, свързваща терминалите. Проектът за изграждане на трасето предвижда петролопроводът да е с дължина 280 км, от които 155 са на българска територия. На входа и изхода ще са разположени помпените станции и резервоари.

Ще бъде изграден магистрален тръбопровод с проектен дебит от 35 млн. тона петрол годишно. Ако количеството петрол през Босфора се увеличи, капацитетът на тръбата може да нарасне до 50 млн.тона годишно. Изграждането ще започне през 2008 и ще струва около 900 млн. долара, става ясно след подписването на споразумението.

Собствеността

Собственик на бъдещата петролна тръба ще бъде Международната проектна компания /МПК/, която ще се учреди от фирмите, посочени от всяка една от трите държави.     Участниците в работната група уточниха, че 51 от акциите на международната проектна компания ще се придобият от “Тръбопроводен Консорциум “Бургас - Александруполис”, в който участват руските фирми “Транснефт”, “Роснефт” и “Газпром нефт”.

Българският дял от 24,5 % ще се управлява от “Проектна компания Бургас - Александруполис БГ” АД, в която участва държавната фирма “Булгаргаз” (25%) и “Универсален терминал Бургас” (75%). Мажоритарният пакет акции - 55 %     в “Универсален терминал Бургас” се държи от държавната фирма “Техноекспортстрой”, а 45 на сто от акциите са в частната компания “Фронтиер”.

Представители на гръцкият дял в съоръжението са консорциумът “Хеленик Петролиум/Траки” (Hellenic Petroleum/Thraki). Гръцката държава също притежава 1% от 24,5 процентният дял от нефтената тръба.

На територията на България и Гърция МПК ще създаде съответните структурни подразделения и ще привлече за подизпълнители за осигуряване на техническата експлоатация български и гръцки фирми, при съответно отчитане на икономическата ефективност.

Общият терминал като административна единица ще се намира в Бургас, а собствеността ще е на МПК, контролирана от Русия. Всъщност въпросът с общата входна инфраструктура и собствеността на терминала ще продължава да се уточнява между София и Москва, подчерта Калин Рогачев.

На този етап българската страна е успяла да договори българските фирми да се включат в техническата експлоатация на съоръжението на наша територия, а също и в транспорта на нефта в Черно море.

От офиса на компанията АМБО, която управлява другия проект за петролопровод от пристанище Бургас до албанското пристанище Вльора, съобщиха, че са изненадани от липсата на текст за общата входна инфраструктура в официалното съобщение на МРРБ.

Според представителите на компанията, ако такъв текст няма в подписания тристранен документ, то те ще считат правителственото решение за обща входна инфраструктура на двете тръби за обезсилено.

Конвенцията за подкрепяния от САЩ проект АМБО бе подписана от България, Македония и Албания преди седмица.

Първоначално българската страна искаше терминалът в Бургас да остане българска собственост, а решение на Министерския съвет отпреди година определи да се използва обща входяща инфраструктура и за алтернативния проект Бургас - Вльора. Според експерти това на практика би било невъзможно, тъй като терминалът може да обслужва само един от проектите.

Без съмнение, за да ползва терминала в Бургас, американската АМБО, която е инвеститор в проекта за нефтопровода до Вльора, ще трябва да построи втори терминал. Според неофициални източници, вече се обсъждало като най-подходящо място за целта зона край Созопол.    

Според зам.-министър Рогачев и двата терминала представляват най-големите инвестиционни проекти за страната. С тях България ще затвърди мястото си в енергийната карта на Европа и света.

Регистрацията

Експертите на трите държави решиха, че бъдещата МПК ще се регистрира в една от страните членки на Европейския съюз и според правната уредба на дадената страна правата на миноритарните акционери ще бъдат защитени.

Според запознати това ще позволи на руските фирми, които притежават мажоритарния дял, да работят във вътрешноевропейското пространство като европейски фирми, без страната им да е признала Европейската енергийна харта, каквито притеснения имаше изказани преди подписването.

Централата на проектната компания, която ще управлява съоръжението, ще се намира в държавата на регистрацията. България и Гърция ще създадат нейни подразделения, уточни заместник-министър Калин Рогачев.

Срокове

“Ако поддържаме темпото от последните месеци, бъдете уверени, че строителството на петролопровода може да започне в началото на 2008 година и да приключи в кратки срокове, като наваксаме загубеното през последните 14 години време”, заяви Никос Стефану.

“Това са само първите крачки”, каза от своя страна руският зам.-министър, но и той не пропусна да подчертае новото бързо темпо, с което беше подписано споразумението и да пожелае същото темпо при проектирането и строителството.

Предстои одобрение от страна на трите правителства, а след това и от парламентите. Гръцката страна е предложила церемонията по официалното подписване на договора да бъде на 22 февруари, 2, 6 или 8 март, но окончателно датата ще бъде определена по дипломатически път между трите страни.

Бургас

Приходите за България от такси от петролопровода Бургас-Александруполис ще бъдат минимум 35 млн.долара годишно, уточни зам.-министър Калин Рогачев.

Това по думите му са преките ползи. От петролопровода ще има и непреки ползи, а именно нови работни места. В региона по време на строителството и експлоатацията ще бъдат осигурени над 1000 работни места.    

Зам.-министърът заяви още, че     при изграждането на съоръжението ще бъдат спазени изцяло съвременните екологични норми.

“Всеки съзнава какво е значението на туризма за региона и страната, така че надали някой ще си позволи да пренебрегне това огромно перо, което влиза в държавата” добави той.     На подписването на споразумението присъства и посланикът на Руската федерация у нас Анатолий Потопов. Преди началото на работното заседание на тристранния работен комитет дипломатът се срещна на четири очи с кмета на Бургас. Визитата е била по инициатива на посланик Потапов, уточниха от общинската администрация.

От Румяна Емануилиду