Мистериите на Странджа

Тракийското светилище "Беглик Таш" край Приморско



    Сфинкс на брега на река Велека, лъвска глава край Ропотамо, магалити или както в Странджа ги наричат - "змейови къщи"     - тези природни феномени, изваяни като че с намесата на могъщ творец, привличат хората. Скалните образувания в планината Странджа са в основата на много легенди и са причина за съществуването на различни поверия, свързани с тях. Според някои от сказанията тези камъни имат чудодейната сила да лекуват болести, да изпълняват желания, да развалят магии или да опрощават грехове. Тези, които обичат мистицизма, са склонни да вярват на подобни истории. За останалите красивите природни феномени си остават просто любими места за разходка и съзерцание.    

       

    Има и една група хора, за които скалните феномени на Странджа имат особено значение - за тях те са знаци, обозначаващи места с особена важност. Това са иманярите, в чиито записки фигурира поне по една легенда за съкровище, скрито близо до някоя от местностите, в които има скално образувание с интересна форма. Използвайки ги за ориентир, те търсят близо до тях така наречените "нишани". Според иманярския жаргон това означава допълнителни обозначения, посочващи точното местоположение на заровено в земята имане или служещи за отправна точка към обекта на желание - обикновено златни монети и скъпоценности. Като такива често се посочват кръст, еленов рог, човешка фигура или друго изображение, изсечено в камъка. На такива места иманярите търсят отвор в земята или вход към ниша, стъпала водещи до тайни подземия или скривалище.                     Преди три години екип от археолози откри край малкотърновското село Белеврен напълно запазен, недокоснат от иманяри десет метров мегалитен градеж, от който бяха извадени петнадесет човешки скелета. Своеобразният мавзолей е изграден от идеално пасващи един на друг скални късове. У нас са намерени няколко десетки подобни находки, но тази е първата, която се оказва съхранена в автентичния си вид през вековете - градежът и предметите, намерени в погребалната камера, са запазени недокосвани от времето преди Троянската война. Именно те са помогнали на археолозите да датират с точност находките си - древните строители са издигнали гробницата през XIII век преди Христа.



    Местните хора наричат долмените "змейови къщи". А легендите разказват, че някога те са служили за жилища на крилати великани, които отвличали красиви девойки. И досега се намират разказвачи на чудни истории, които се кълнат, че са виждали истинско самодивско хоро да се вие около мистериозните скали.



    Долмен, пренесен от Странджа, може да бъде видян в градинката до бургаския археологически музей на булевард Богориди. Според шефката на музея Цоня Дражева, той е от XIII век преди Христа и в него най- вероятно е бил погребан висш тракийски жрец. До преди няколкостотин години, долмени като този е имало в цяла Европа и в Северна Африка. Днес са запазени малка част от тях - в нашата страна и в Кавказ. Много от долмените са били разрушени, за да бъдат използвани като строителен материал.



    На пет километра от Приморско, в буферната зона на резерват Ропотамо, близо до Маслен нос, се намира добилата вече популярност местност Беглик Таш. През последните няколко години там бяха направени поредица от археологически разкопки. Проучванията доказват, че на мястото е имало тракийско светилище от XIV- ти век преди Христа, разказва ръководителят на разкопките Цоня Дражева. Тук могат да се видят частично обработени скални късове, жертвени огнища, долмени с големи размери. Според специалистите в култовия комплекс са извършвани жертвоприношения, посветени на богинята- майка. За това свидетелстват откритите дарове от полускъпоценни камъни. Някои специалисти смело сравняват Беглик Таш със Стоунхендж във Великобритания - най-известната в света група от мегалити, около която всяка година в деня на лятното слънцестоене се събират хиляди последователи на движението Ню ейдж, за да посрещнат най- дългия ден в годината.

Беглик Таш край Приморско е далеч от подобна популярност, но е факт, че тук идват все повече туристи, за да видят огромните камъни, струпани един върху друг сякаш от ръцете на гигант с нечувана сила. До преди 17 години достъпът до това място е бил ограничен, тъй като районът е бил част от правителствената резиденция "Перла". Днес археолозите "владеят" древното светилище и тепърва ще тълкуват тайните, които крие.

В резерват Ропотамо се намира интересното скално образувание "Лъвската глава", което се е превърнало в символ на защитената територия. Много легенди разказват, че именно в местността около него легендарният Вълчан войвода е скрил своето съкровище.            

Скала с формата на човешки профил краси крайбрежието на река Велека, близо до устието й. Мястото е известно сред местните хора като "Камъка на прорицателя" и те вярват, че притежава лечебна сила. Сред хипари и любители на нощувката на пясъчния бряг то е популярно заради красотата си и спокойствието наоколо. "Най- красиво е при изгрев слънце", казва Стефан Георгиев, който има лодка, с която разхожда туристи по реката. Той разказва, че често намира наблизо запалени свещи и амулети, оставени от посетителите, защото за някои от тях камъкът има свойството да изпълнява желания, ако му се помолят като на божество. Основите на тези езически вярвания се коренят някъде в дълбока древност. Природният феномен е висок около двадесет метра. Специалистите все още спорят дали формата на скалата е естествена или е претърпяла вторична обработка от неизвестен каменоделец.                    



    И днес могат да бъдат открити запалени търсачи на скрити съкровища, на които очите заблестяват по особен начин, щом се заговори за скрито в земята злато. С тази разлика, че ако някогашните им събратя са били "въоръжени" само с кирка и лопата, днешните иманяри са снабдени със скъпи металотърсачи, GPS- системи и друга модерна техника. На много места в Странджа могат да бъдат открити следи от тяхната дейност. Заслепени от желанието си да открият злато, такива хора са склонни дори да взривят дадено природно образувание, унищожавайки го, за да установят в крайна сметка, че историята, на която са повярвали, е измислена.



    Пастир от странджанско село намерил оригинален начин да се справи с иманярите - поне с тези, които посещавали неговия край. Воръжен с чук и длето, той издълбал десетки фалшиви "нишани" по скалите в гората - кръстове,     еленови рога и измислени от самия него знаци. Скоро след това мъже с високопроходим автомобил започнали често да посещават района, винаги нощем. Не след дълго, пастирът започнал да открива и следите от техния "труд"- сондажи и големи трапове, изкопани непосредствено до направените от самия него "ориентири".     "Нека хабят силите си нахалост. Аз само им гледам сеира. Тук, на село, нямаме много забавления. ", разказва с усмивка находчивия старец.