Книги за евробългари
14 Декември 2006, Четвъртък
Автор: Ани Борисова
Източник: вестник Фактор
135 издателства показват продукцията си на Коледен панаир в НДК, 60% от литературата е преводна
Какво ще чете българинът, след като влезем в Европа? Основно преводна литература - 60% от продукцията на издателствата е от чужди автори. Това стана ясно на 26-ото издание на Коледния панаир на книгата в зала 3 на НДК, на което 135 издателства показват продукцията си. Не че нямаме добри писатели, просто читателят предпочита автори, чиито книги се рекламират така успешно, както да кажем прахът за пране или кренвиршите „Сачи". Издателят - какво да прави, върви подир вкусовете на клиентите си и предлага ширпотреба, за да изкара пари да пусне поне няколко уникални български произведения.
Тазгодишното издание на панаира е посветено първата българска печатна книга - „Неделника" на Софроний Врачански. Първото й издание е видяло бял свят преди 200 години. За този кратък от историческа гледна точка период от рядкост читателят се е превърнал в масово явление. Друг е въпросът, че днес предпочита електронните издания.
На откриването на панаира в зала „Мати" директорът на НДК Христо Друмев и председателят на Управителния съвет на Асоциация „Българска книга" Йонко Йончев пожелаха на издателите платежоспособни купувачи, а на читателите - изданието, което им е нужно.
Напоследък стана традиция да каним чужденци да ни кажат как да направим нещо българско. Не й изневерихме и тази година. В изработването на стратегията за българското книгоиздаване участва Матияс Брад от Кьолн. Той обяви очевидната криза в сектора така: „Издателите са малки или средни предприятия и не може да се говори за голям бизнес". Г-н Брад открил също, че в бранша работят около 5000 души в 120 издателства. Пълното издание на стратегията ще бъде представено на 19 декември в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий".
През 2007 г. се очаква увеличение оборота на книгоиздаването с 5% - 10%, съобщи още гостът от Кьолн. Производителността на труда не е висока поради това, че много от издателите са принудени да пускат книги с по-малък тираж поради свитото потребителско търсене. 75% от работодателите са недоволни от качеството на работната ръка, която имат възможност да наемат. Матияс Брад не каза дали въпросната ръка е доволна от заплатите си.
Между 24% и 26% са българските издания, 60% от общия обем на книгите са преводни. Според авторите на изследването, за да се подобри репутацията на книгата в обществото, трябва да се вземат спешни мерки. ДДС върху книгите трябва или да не съществува, или да е с по-диференцирани ставки, подобно на практиката в други европейски страни. Освен това е необходимо обучение на търговците, създаването на Бизнескодекс на издателите и разпространителите, който да подобрява връзките между двата сектора. Не на последно място е нужно популяризиране културата на четене.
От Ганковото кафене до “Бялото канапе”
Ако ви се прииска да си побъбрите с журналист - например с Албена Александрова от БНТ, или даже с писател, заповядайте в дискусионен клуб „Бялото канапе". Така е, развиваме се за има-няма един век от Ганковото кафене и стигнахме до меката мебел. На въпросното диванче можете на воля да ругаете ДДС-то, валутния борд и всички останали „рестрикции" пред българската книга. С малко повече късмет - ще имате и слушател. Ако не сте много претенциозни, може да поговорите и с политик. Обаче си ги знаем какви събеседници са - много приказват и нищо не казват. Книги няма да се подаряват - какво да се прави, бизнес. И читанката е като супата - някой трябва да я плати. До откриването на друг, това сме всички ние, читателите. И не забравяйте думите на Дядо Вазов за четенето: „То сляпото окато прави".
Тазгодишното издание на панаира е посветено първата българска печатна книга - „Неделника" на Софроний Врачански. Първото й издание е видяло бял свят преди 200 години. За този кратък от историческа гледна точка период от рядкост читателят се е превърнал в масово явление. Друг е въпросът, че днес предпочита електронните издания.
На откриването на панаира в зала „Мати" директорът на НДК Христо Друмев и председателят на Управителния съвет на Асоциация „Българска книга" Йонко Йончев пожелаха на издателите платежоспособни купувачи, а на читателите - изданието, което им е нужно.
Напоследък стана традиция да каним чужденци да ни кажат как да направим нещо българско. Не й изневерихме и тази година. В изработването на стратегията за българското книгоиздаване участва Матияс Брад от Кьолн. Той обяви очевидната криза в сектора така: „Издателите са малки или средни предприятия и не може да се говори за голям бизнес". Г-н Брад открил също, че в бранша работят около 5000 души в 120 издателства. Пълното издание на стратегията ще бъде представено на 19 декември в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий".
През 2007 г. се очаква увеличение оборота на книгоиздаването с 5% - 10%, съобщи още гостът от Кьолн. Производителността на труда не е висока поради това, че много от издателите са принудени да пускат книги с по-малък тираж поради свитото потребителско търсене. 75% от работодателите са недоволни от качеството на работната ръка, която имат възможност да наемат. Матияс Брад не каза дали въпросната ръка е доволна от заплатите си.
Между 24% и 26% са българските издания, 60% от общия обем на книгите са преводни. Според авторите на изследването, за да се подобри репутацията на книгата в обществото, трябва да се вземат спешни мерки. ДДС върху книгите трябва или да не съществува, или да е с по-диференцирани ставки, подобно на практиката в други европейски страни. Освен това е необходимо обучение на търговците, създаването на Бизнескодекс на издателите и разпространителите, който да подобрява връзките между двата сектора. Не на последно място е нужно популяризиране културата на четене.
От Ганковото кафене до “Бялото канапе”
Ако ви се прииска да си побъбрите с журналист - например с Албена Александрова от БНТ, или даже с писател, заповядайте в дискусионен клуб „Бялото канапе". Така е, развиваме се за има-няма един век от Ганковото кафене и стигнахме до меката мебел. На въпросното диванче можете на воля да ругаете ДДС-то, валутния борд и всички останали „рестрикции" пред българската книга. С малко повече късмет - ще имате и слушател. Ако не сте много претенциозни, може да поговорите и с политик. Обаче си ги знаем какви събеседници са - много приказват и нищо не казват. Книги няма да се подаряват - какво да се прави, бизнес. И читанката е като супата - някой трябва да я плати. До откриването на друг, това сме всички ние, читателите. И не забравяйте думите на Дядо Вазов за четенето: „То сляпото окато прави".
Прочетено: 2094 пъти