Въоръжено дете? Няма страшно!

    Добре ли е децата да умеят да стрелят, или да владеят източните бойни техники? През последните дни този въпрос звучи направо еретично. Само преди седмица държавата беше залята от серия инциденти, в които главни участници са деца. Някои от тях бяха с летален край. Деца не само пребиваха, но дори убиваха деца. Изказаха се педагози и психолози. Страхът си споделиха и родители. Мнение споделиха и връстници на побойниците. Обществото единодушно реши: има натрупана агресия у малчуганите, тя се генерира в дома, в училището, на улицата; трябва да намерим начин за „изпускане на парата".

Има начин децата да свалят напрежението от себе си, без да го насочват срещу другите,     без да ги нараняват. Някои от тях могат отлично да боравят с оръжие, стрелят точно или упражняват бойни изкуства. Те са уверени в себе си, дисциплинирани, те владеят ума и тялото си. Тези деца няма да обърнат оръжието към друг човек и няма да вдигнат първи ръка срещу другарчето си. Те знаят: силата е в силния дух. Другото е самодоказване на спортното стрелбище или на татамито. В случая става дума за момичета и момчета, които тренират бойни изкуства, стрелба с различни видове оръжия. Те са спортисти.

Всеки родител знае: въоръженото дете е опасно. Затова закономерно възниква въпросът: възможно ли е все пак самоконтролът да им измени и те да се превърнат в добре обучени насилници? Има ли и тъмна страна обучението? Как се отразява на детската психика всекидневният контакт с оръжието или тренинга как да удариш поразяващо противника си? На тези въпроси отговарят от "Стрелкови клуб Левски" и клуб по айкидо "Имеон" в столицата.

На стрелбището децата са подредени едно до друго. Никой не говори с никого.



Погледите са вперени в мишените



    Треньорите стоят зад редицата и наблюдават стрелбата. Психологът мълчи. Когато свършат патроните, мишената се задвижва обратно към стрелеца, а там са резултатите. Категорични и ясни. Следват кратки фрази с напътствия от треньора и всеки отново се обръща към мишената.



    "В стрелбата на оръжието не се гледа като средство за нараняване, а като средство за доказване на собствените възможности." Това твърди психологът на клуба Димитър Тодоров, който от дълги години работи с децата. Опитът му показва, че тренирането на стрелба не предпазва човека от извършването на неправомерни действия. Но хубавото в спорта е, че самочувствието се изгражда на базата на реални постижения. Според него спортът не може да изгради фалшиво самочувствие, защото резултатите са ясни - има мишена, има класиране. В стрелбата се изисква дисциплина, а всекидневната мисъл да не нараниш някого на тренировка става инстинкт, който децата запазват във времето. "Никога няма да видите голям състезател да насочи оръжието си към човек, дори случайно, дори празно. Оръжието винаги е насочено към огневата линия", продължава Тодоров и не отрича, че някои от качествата, които дава спортът, могат да се използват и в отрицателна посока. "Дори в престъпния свят се ценят качества като организираност, дисциплина и сила на волята. Спортът не е чак такава цедка, че да отсее нравствените елементи. Не може да се разбере кой какъв ще стане", засмива се той. „В екстремна ситуация стрелецът няма никакъв шанс, въпреки че е стрелял хиляди пъти, категоричен е психологът и продължава: Той има изградени навици за боравене с оръжие. По-лесно ще натисне спусъка човек, който няма такива, защото ще го направи от страх, от емоция. Спортистът натиска спусъка само в определена посока, от определено място, по определен начин."



    Според специалистите демонстрираната агресия не е толкова страшна, защото, ако човек я извади от себе си, тя вече не е опасна. Обикновено проблемите възникват, когато агресивността и напрежението се затаяват. Това е бомба със закъснител и се проявява при потиснатите деца. Според психолога агресията е мироглед, отношение към нещата, отношение към живота. Тя се базира на



комплекси и неудовлетворени желания



    Агресивността, спортната злоба и желанието за успех не се покриват изцяло. Има хора, които не притежават никаква агресивност, дори имат много чувствително отношение към животните, но въпреки това са добри стрелци или може би тъкмо заради това. Стимулирането на агресивността не се толерира и от международната федерация. Преди е съществувало упражнение, наречено "Бягащ глиган", при което се е стреляло по нарисуван глиган. Федерацията сменя мишената. Повечето деца идват за първи път на стрелбището, повлияни от оръжието и примамливия образ на екшън-героя, но ако не успеят да променят отношението си, сблъсквайки се с реалността тук, те сами си отиват на втория месец. А реалността тук е много труд, без батални сцени, даже лека скука.



    Далеч не толкова спокойни изглеждат децата на клуб "Имеон", трениращи айкидо. Преди началото на тренировката група мушмороци бясно се гони по татамито. Татами е привидно меката настилка, на която се провеждат двубоите в айкидо. "Айкидо не е спорт, това е изкуство - бойно изкуство. Начин на живот, път, процес, при който побеждаваш себе си", разказва Христо Михайлов, треньор на клуба и член на ръководството на Федерацията по айкидо. Според него във всички стилове бойни изкуства е най-важен учителят. Той трябва да води своите ученици, да култивира духовност, която детето не може да получи на улицата. В този клуб никой не забранява нищо, децата имат необходимата среда, която ги изгражда като личности, смята Михайлов. Имат и атмосферата, и приятелствата, от които се нуждаят, и нямат нужда от необмислени изяви като взимането на наркотици например. Тук всички са партньори, а не противници. В айкидо няма състезания и това е част от



философията на бойното изкуство



    "В нашия клуб всички сме приятели", твърди Христо Михайлов и въпреки това не отрича, че има и конфликти. Те се решават добронамерено, вътре в клуба, но когато се преминат границите на нормалното поведение, място за компромиси няма. Стигало се е дори до изключване на трениращи от групата. Момче в тийнейджърска възраст е изгонено от клуба заради побой над съотборниците му в съблекалните. Според принципите на айкидо, колкото си по-добър в спорта, толкова си по-убеден, че не трябва да посягаш на другите. Дори с риск да минеш за страхлив. Да отвърнеш на удара се допуска само в случаите на неизбежна самозащита. Това са важните неща, които учителят трябва да предаде на своите ученици.

Тренировката започва. Групите се разделят, като всяка е с различен учител. Безспорно погледът се спира по-продължително на най-малките. В тяхната част на татамито е най-шумно и весело, но въпреки това дисциплината е строга. Показват се и се изпълняват захвати, но никой не изглежда уморен. Харесва ни да идваме тук, усмихнато обяснява 8-годишният Теодор. Той и 9-годишната му сестра Надежда от три години тренират заедно в клуба. И двамата носят типичните за айкидо снежнобели, широки дрехи. Децата разказват, че борбите продължават дори у дома. Борят се с повод и без повод, за удоволствие, заради тетрадки и химикалки...но няма страшно! Те знаят как да не се нараняват. Теодор обаче бил по-добър в айкидото, признава сестра му Надя. Таткото на двамата седи на пейката и чака отрочетата му да приключат с тренировката. Той е инициаторът децата да се запишат на айкидо и затова не пропуска да ги доведе в залата.





Състезателката по стрелба от “Левски” София Коларова: Оръжието не решава проблемите



    - Какъв спорт за теб е стрелбата?



    - Стрелбата е много интелигентен спорт и страхотно удоволствие за всеки, който го практикува. Благодарение на спорта станах много по-силна психически, по-сдържана и по-спокойна. Всички обаче трябва да знаят, че оръжието не решава проблемите, но спортът може да ги реши.



    - Има ли вероятност, ако се ядосаш на конкурнент, да се възползваш от своите умения на добър стрелец?



    - Няма начин да се случи такова нещо. Ако имаш по-лоши резултати от съотборника си, значи си виновен само ти, защото стреляш по-лошо от него. Ние сме едно, ние сме "Левски", ние сме България.



    - Какво изпитваш, когато разбереш за хора, които са агресивни?



    - Ядосвам се, когато слушам за наркомани по телевизията или когато видя мои връстници да пушат по улицата. Идва ми да им кажа: Абе, хванете се и тренирайте нещо, вместо да се занимавате с глупости.