Разузнавач №1 Кирчо Киров: Отваряйте архивите внимателно

    През седмицата директорът на Националната разузнавателна служба (НРС) ген. Кирчо Киров отново повтори тезата си, изказвана неведнъж, че архивите на службата му трябва да се отворят "много внимателно", за да не се увредят сериозно някои от националните ни интереси.



    Разбира се, генералът каза това внимателно, с известни условности, с доброжелателност и с готовност да се подчини на закона, когато бъде приет и каквото бъде записано в него по отношение на архивите на службата му.



    Остава само да се вземе политическото решение кога и колко дълбоко ще се бърка в тайните на разузнаването. Законът за разсекретяване на архивите на бившата Държавна сигурност, разузнаването и военната информация е все още проект, който предстои да бъде приет до края на годината от парламента. За това вече се очертава консенсус между политическите сили, най-вече в управляващата коалиция.



Въпросът, който тревожи генерала,



е дали с отварянето на архива на разузнаването (бившето Първо главно управление на ДС), няма да се осветят някои лица, които са били внедрени в чужди служби, или в чужди страни, и дали покрай тях няма да се осветят и чужди граждани, което пък можело да ни постави в деликатни ситуации. А също така дали така няма да навредим на интересите на страната.



    Тези неясни формулировки всъщност гъделичкат общественото мнение по чувствителната тема за националната сигурност, без то да е наясно какво е това национална сигурност. И тласка размислите в посока на клишираната теза, че разузнаването са добрите ченгета, за разлика от лошите, които са доносничили за близки и колеги или са вербували за политическо доносничество.



    Какво ще стане, ако се освети името на бившия наш агент „Хикс" от Първо главно управление на ДС? И какво, ако излезе, че той е работил, например, в посолството ни в Белград, Виена или, да кажем, Бейрут? Нима съответните служби на Югославия, Австрия или Ливан не са знаели това? Нима, ако той е имал връзки с лица от тези или трети страни, това не се е знаело в тези служби? Ще хвърлим в потрес света ли? Или



ние ще изпаднем в потрес,



ако научим това, което сме знаели винаги - че работещите преди 1989 г. в българските външнотърговски дружества и в търговските задгранични представителства на страната са били и сътрудници на ДС?



    А ако се окаже, че този агент, вместо с разузнаване, се е занимавал с пране на пари, с трафик на наркотици или продажба на оръжие под покровителството на тогавашната ни държава? Това също се е знаело от службите на онези държави, но защо и ние сега, като общество, да не научим? Освен това е публична тайна, че отделни представители от някогашните служби са въртели издигнатия в ранг на държавна политика трафик на наркотици. Но под условие - нещо от дрогата да не остава в България.



    Всъщност зад думите на ген. Киров прозира друго - ако може, службата му да си остане настрани от светлините на прожекторите, архивът й да си остане заключен, тя да си остане държава в държавата, където окото на обществото не може да     наднича, понеже работата й е "особена".



    В съвременния свят митът за дълбоката секретност на разузнавателните служби работи само там, където няма достатъчно развито гражданско общество. А гражданско общество се създава само на базата на истината за миналото. Която пък се крие и в архивите на службите.