От ляво - президентска партия, от дясно - европейско сдружение

    Миналата седмица се учредиха две нови политически формации. Лидерите им обявиха, че ще се включат активно в обществения живот по нов начин, с нови цели и нови задачи, различни от досега формулираните от други партии. Едната е левоцентристкото сдружение "Национален граждански съюз за нова България" с лидер икономистът проф. Димитър Иванов, работещ в Лондон, където прекарва значителна част от времето си. А втората - десноцентристкото сдружение "Европейски демократичен път" с лидер Димитър Абаджиев, неотдавна напуснал Демократи за силна България на Иван Костов.



    Проф. Димитър Иванов е икономически съветник на президента Георги Първанов, близък идейно, но не и съсловно (финансово) до широкия електорат на левицата. Съименникът му Димитър Абаджиев бе прилежен ученик първоначално в СДС, после в ДСБ. В него "инвестирахме много", каза Екатерина Михайлова, когато Абаджиев си тръгна от ДСБ.    

Дотук нищо интересно. В България има регистрирани около 300 политически формации. Две повече или по-малко нови са без значение за избирателите, които обикновено дават гласовете си за не повече от пет-шест, или дори десетина, ако са се събрали в някакви коалиции.



    "Голямото" очакване за натикване в ъгъла на стари играчи и за поява на нови на политическата сцена, които да променят основно партийния пейзаж в България, май няма да се състои. Или поне не от тези лица. Но засега новите формации успяха да привлекат общественото внимание. Лявата - заради факта, че 17 години социалистическата партия остава относително монолитна, особено по избори. Основният въпрос, който широката общественост си задава, е: това ли е прагматичният вариант на социалдемокрацията? Политическите наблюдатели на този етап запазват пълно мълчение. Но дори и непрофесионалистите са наясно: „червеното" сдружение няма нищо общо с умрялата партия на Николай Камов.



    Формацията на Абаджиев пък се появи заради кризата в десницата. Вината за това за по-лесно се хвърля на лидерите, но не и на съдържанието на дясното като послания и цели. Техният коректив, вместо да провери силите си в „старата" партия, тръгва да си прави нова. Причината е простичка - идейният сблъсък вътре в ДСБ и СДС, откъдето са основната част от учредителите, няма шансове и прилича на семейна свада за власт. Стълкновението на партия с партия носи гръмкото име „политическа борба".

"Интригата" в левия сектор е, че й се приписва президентска благословия, а в десния - че ще е пътечката, по която от СДС и други десни формации ще се изнижат недоволните към формацията на столичния кмет Бойко Борисов ГЕРБ. Очакваният резултат - оставане в играта.



    Истината и за двете формации не е точно там, където я търсим. Икономистът Димитър Иванов периодично заявява желание да се включи в политическия живот у нас, но без да рискува бизнеса си във Великобритания. От години той критикува дистанционно изпълнителната власт, независимо кой стои зад нея и не пропуска да лансира идеята си за експертно правителство на съгласието, на просперитета, на еврочленството или каквото и да е друго, разбира се, с него начело. Тъй като експертните правителства по ред причини не се ползват със симпатия у нас, желанието на Иванов да стане премиер така и не намира реализация и подкрепа.



    Така че най-сетне той избра популярния път за политическа кариера у нас - чрез създаването на своя партия, която едва ли ще има по-различна съдба от толкова подобни структури. А това, че тази формация услужливо бе приписана като идея на Първанов, само показва колко силни желания има за разчупване на медийно бетонирания образ на президента като на политик, който добре е изиграл дотук картите си.

Вторият - Димитър Абаджиев - е нагледният пример за политик, на когото не стигнаха нервите и търпението да извърви пътя си до върховете, които заслужава. Дали тези върхове са лидерското място в дадена партия, никой не може да твърди, но Абаджиев реши да излезе от сянката на Костов и да направи своя формация. Около себе си той събра хора от десницата, по същия начин нетърпеливи да завладеят позиции, за които са убедени, че несправедливо не заемат (Елеонора Николова, Мария Капон).

Ако има малко политическо мислене, Абаджиев трябва да е наясно, че публичното му бъдеще е или скорошно забвение, или второстепенна роля в някоя нова формация като ГЕРБ, например. Трети път за него няма.



    Ако Димитър Иванов няма други задни мисли при учредяването на формацията си, той трябва да е наясно, че в България експертни правителства, за които говори от години, нямат почва. В такъв случай каква е същинската цел на създаването на формацията му, предстои да видим. Най-вероятно е суетност и желание да не бъде забравян.