По следите на Ясен месец...

Английското семейство Пол и Мариан Крофъд са сред първите туристи по новата екопътека



    Първото, което те посреща в Бръшлян, е българското знаме, окичено само на метри от пътната табела на селото. Всъщност, националният трибагреник се вее от почти всяка къща в обявеното за архитектурен резерват село.



    А вътре в домовете на местните на видно място е окачена българската национална носия. Жените от Бръшлян ги обличат при всеки малък или по-голям празник в селото. В такъв се превръща и освещаването на първия зелен коридор в Странджа "По пътя на Ясния месец". Името му идва от песента "Ясен месец веч изгрява", известна като странджанската Марсилеза. Екопътеката свързва селата Бръшлян и Стоилово, следвайки пътя на воеводите, участвали в Илинденско-Преображенското въстание преди 103 години.



    След литургия в храм "Свети Димитър" и символично прерязване на лентата, първите "туристи" поемаме по новия маршрут. Да минат по стъпките на Ясния месец са поканени екскурзоводи, туроператори, журналисти и ученици. С нас е и младо английско семейство, заселило се в Малко Търново, което рекламира забележителностите на Странджа сред сънародниците си.



    След като близо половин час сме се изкачвали по стръмните горски пътечки, стигаме до първата "спирка" от маршрута. Тук паметна плоча напомня за речта, произнесена от Лазар Маджаров на път за конгреса на Петрова нива, където е взето решението за избухване на Илинденско-Преображенското въстание.



    Встрани е действащият параклис "Свети Панталеймон". Подобни духовни светилища са пръснати из цялата планина. Строени са задължително до аязмо /лековит извор/ и в близост до вековни дървета.



    От другата страна на параклиса еколозите са поставили птичи часовник. Той показва времето, през което запяват различните видове птици. Най-ранобудно е славейчето, което извисява глас още в три сутринта и пее до късна вечер. По здрач пък се чуват само косовете. Цялата единайсеткилометрова отсечка между двете села попада в територията на Природен парк "Странджа" - най-голямата защитена местност в България. Пътеката криволичи сред вековни дъбови и букови гори, уникална понтийска растителност, спиращи дъха панорамни гледки.



    През природния парк минава и втория по големина в Европа миграционен път на птиците "Виа Понтика". Това е причината в планината да се наблюдават повече от 260 вида птици, половината от тях - гнездящи.



    Продължаваме нагоре. Тъй като маршрутът не е от най-леките, почти не разговаряме помежду си. До следващото място за почивка, което най-неочаквано се оказва храст дива мушмула. "Има вкус на нашата круша!", възкликва англичанката Мариан, докато всички се надпреварват да опитат най-къснозреещия плод в Странджа. Не закъснява и първата рецепта. Оказва се, че от мушмулата става превъзходна туршия. На сто литра вода, вряла в продължение на три минути, се слагат четири килограма сол и се прибавят мушмулите. Лесно, ароматно и вкусно. Идеална е с ракия, добавят познавачи.



    Изминаваме още няколко километра и се изкачваме на билото. Пред     погледа ни се открива впечатляваща гледка - Голямото Градище, най-високото място в българската част на планината, от което при ясно време се вижда Черно море, Малкото Градище, връх Макиада- най-високият в Странджа.



    За местните мястото е сакрално, за това неслучайно са построили тук параклис - "Свети Георги". Спираме за по-дълга почивка. Тук ни очакват греяна ракия, домакини странджански специалитети и много песни и танци. Дори "натурализираният малкотърновец" Пол не издържа и се хвана на хорото.



    Стоплени, с пълни души и нови сили продължаваме напред.

    Преходът отново следва горските пътеки, но сега вече се спускаме надолу. Стръмно е. "Спазвайте метода на китайката, за да не паднете!", провиква се водачът ни Иван Камбуров. "Присвийте леко крака в коленете и вървете с бавни стъпки", продължава шеговито опитният планинар.



    С шеги и закачки неусетно стигаме до последния етап от маршрута. За да преодолеем оставащите два километра до село Стоилово ни очакват... 12 магарета, две каруци и три велосипеда.



    "Първи американец жена!"- извиква изтощената Мариан и със сетни сили се втурва към първото магаре.



    На мен се пада Гошо - магаре с петгодишен опит в превозването на туристи.

Английското семейство Пол и Мариан Крофъд са сред първите туристи по новата екопътека



    Всъщност магарешкият туризъм е най-добре разработен именно в това странджанско село. Местните се шегуват, че тук има най-много магарета на глава от населението- дългоухите наброяват 110, докато жителите на селото са се стопили до не повече от сто.



    Тази житейска несправедливост жителите са Стоилово са превърнали в основен поминък. С магарешките сафарита те си докарват по някой лев към скромните пенсии. Тази година обаче туристи почти не е имало заради наводненията през юли, които са отнесли и двата моста, водещи към селото. Те все още стоят срутени. Хората се тревожат, че ще останат оскъснати от света, когато падне първият по-голям сняг.



    В последната част от прехода мой гид е директорът на Природен парк "Странджа" Стефан Златаров. Крачи редом с Гошо. Ерудираният еколог не пропуска нито една подробност от това, което ни заобикаля. С интерес го слушам как разказва за огромната карстова стена, опасваща Странджа. Характерно за тези скални образувания е, че фокусират слънчевата енергия. За това тук снегът най-напред се стопява. Любопитно е да науча, че река Мечи дол, покрай която минаваме, дължи името си на многобройните мечки, обитавали планината. За съжаление, последният мечи екземпляр в Странджа е бил убит от бракониери преди повече от 250 години.



    Минаваме покрай заслон, построен само от кал и преплетени пръти. Невероятно как тази на пръв поглед неугледна постройка е устояла на времето и атмосферните условия. Всъщност преди стотици години по този начин са били строени всички къщи в Странджа, а много от тях и до днес са запазени.



    Вляво от нас, в далечината се откроява паметникът на Преображенци, построен на историческата местност Петрова нива.



    Стоилово също пази спомени от Илинденско-Преображенското въстание. В тракийската могила над селото, където са се помещавали турските казарми, е избухнала първата бомба във въстанието. Воеводата Дико Джелебов атакувал казармите, запалил ги, а турците прогонил чак в Малко Търново. Сега за това напомня паметен знак на бомбата-одринка.



    Главите ни вече са натежали от впечатления. Време да поемем обратно към Бръшлян, за да споделим впечатленията в приятна компания край камината.



    Първият в Странджа Зелен коридор е "прокаран" от Сдружение "Златна Странджа". Проектът е финансиран от програма "Местни екопроекти" на Фондация "ЕкоОбщност". Освен пешеходен вариант е разработен и модул за любители на велотуризма.



    Последната част от близо четиричасовия маршрут се изминава с магаре. Маршрутът е подходящ както за организирани групи, така и за индивидуални туристи, твърди председателката на сдружението Мария Патронова. Според нея, въпреки че са ново понятие в българския туризъм, зелените коридори са с голямо бъдеще, тъй като свързват по екопътека две населени места.



    За да обслужват този и други туристически маршрути в Странджа, са обучени 16 планински водачи от местното население. Екомаршрутите се съчетават с възможност за нощуване в частни къщи.



    С проекта тази година сдружението спечели голямата награда за природно и културно наследство, връчвана от Международния консорциум "Партньорство за околна среда", в който участват фондации от шест държави в Централна и Източна Европа.    

По "Пътя на Ясния месец" ще могат да тръгнат туристи от април 2007 година.