Политик с образ на светец?

Едно е да градиш стратегия на търговска фирма, друго е да реагираш в условия на предизборна кампания, казва спецът Весела Йорданова - собственичката на пи ар агенция “Презента”        

Весела Йорданова не е случаен човек в бургаското медийно пространство. Преди да основе “Презента” - първата бургаска агенция, извоювала пълноправно членство в Европейската конфедерация на пиарите, е работила като журналист във вестниците ”Труд”, “Черноморски фар”, “Фактор”, както и за информационната агенция “Фокус”. Нейно производство е рекламното и развлекателно издание “Океан”, което се разпространява в бургаските заведения. Тя отговаря за публичния образ на община Камено, за строителната компания “Пропъртис България”, за Асоциацията за насърчаване на чуждестранните инвестиции у нас, допринесла е за организирането на еднократни кампании на “Кроношпан”, ЗД”Витоша”. Трупала е опит в политическия пиар като пресаташе на СДС-Бургас от близо 10 години, сега “Презента” помага с медийни съвети и идеи на гражданското сдружение ГЕРБ, както и на неправителственото формирование Бургаски граждански контрол. Последният проект на “Презента” е инвестицията в информационния сайт “Бургас инфо”, която до месец ще бъде с нов атрактивен дизайн с високо качество и повишен обем на новините и коментарите и с претенции за водещо място сред електронните медии в региона.                            



–      Госпожо Йорданова, какви бяха критериите, по които бяхте оценявани, за да получите признанието в Европа?

–      Бургаската пи ар агенция “Презента” стана член на българското дружество за връзки с обществеността, което автоматично я превърна в пълноправен член на Европейската пиарконфедерация, където членуват над 22 хиляди пи ар практици от целия континент. С това признание пред “Презента” се отварят     нови комуникационни канали с колеги от много държави - както за обмяна на най-новите технологии в сферата на пиара, така и за налагането на нашите специалисти навън. Предложението за членство дойде лично от председателя за България – г-жа Нели Бенова. Признавам – изненадващо за нас.

–      Защо?

–      Оказа се, че без да сме известени, сме били подложени на стриктен мониторинг точно една година по преценка на централата на българското дружество. Нашият труд не само е бил забелязан, но и анализиран като ефективност и качество на продукта. Важно значение е имал сайта ни в интернет, който е получил висока оценка. Нашият статус сега ни дава възможността да подпишем и престижния Етичен кодекс на пиарите, който е приет от българското дружество, вече имаме нужните акредитиви да сме равностойни в тази общност.

–      До колко е осъзната необходимостта от пи ар на местно ниво?

–      Все още е в сила нарицателното     “Този си прави пиар” като отрицателно явление. Жалко е да го чувам, защото пиарът се опитва да улесни комуникацията между определени субекти – политически или търговски и по-голяма част от обществеността чрез медиите, да осъществи връзка като “преведе” на разбираем език послания, които често са изпъстрени със строго профилирана терминология, затрудняваща както журналиста, така и крайния потребител. Пиарът изгражда мостове, а не фалшиви образи, както битува мнение все още в обществото. Самата аз, независимо че управлявам пиарагенция, за себе си като личност също имам нужда от пиар. Защо? За да ме огледа отстрани и да каже ясно: във външния ти вид виждам следните недостатъци – поправи     това, това, това. Някои от тях сигурно се нуждаят от незабавна промяна – облекло, прическа, бижута, жестикулации, паразитни изрази. Но това е най-лесно постижимото.

–      В какво се състои трудното?

–      Възпитанието на поведение изисква много усилия във времето.Особено когато говорим за политически пиар. В политиката е много по-трудно, защото там популяризираш лидери, които представляват големи групи от други хора – членове, симпатизанти. Техното поведение трябва във всеки момент да е пример за подражание. Недопустимо е да пристигнеш с мерцедес     и с костюм и вратовръзка от бутик на “Дзеня” в земеделска кооперация и да говориш на бедните селяни, че си загрижен за хала им. Давам като пример появата на министър Емилия Масларова в социалните домове в бургаско наскоро. Външният й вид -     лачените обувки и марковите слънчеви очила цинично контрастираха на топлите й думи сред тези окаяни и болни хора. Не мога да не отчета напредъка на президента Георги Първанов и заслугите на пиарекипа му     – рафинирана дежурна полуусмивка, просълзени очи, разкопчана небрежно риза сред народа по сборища и паланки. В политиката динамиката е много по-голяма, крисизните ситуации изискват светкавична и точна реакция. Защото една навременна, но грешна стъпка може да е фатална, особено в предизборна кампания.

–      Трудно ли се вае перфектният образ на политик?

–      Грешка е да изграждаш идеален образ на светец за човек, който си има своите слабости. А всички сме грешни, както казваше един голям журналист от близкото минало.     По-добре е да бъде естествен и когато направи грешка да знае, че трябва да каже високо –     сгреших, но съжалявам, аз също съм човек като всички вас. Когато представляваш търговска марка имаш възможност да планираш, да съставяш дългосрочна стратегия, но в политическия пиар заради непредсказуемостта на ситуациите, това е невъзможно. Грешка е да превъзпитаваш лидер в насока, разминаваща се с неговата природа, със същността му. Защото често чистата и неподправена импулсивност, непредсказуемостта или пък в другия полюс – пословичната скромност, с която вече се налага един млад лидер на бъдеща партия, са привлекателните черти. Хората се нуждаят от истинността и усещат позата. Далеч съм и от идеята за произнасянето на импровизирани речи, изпъстрени с дебелашки шеги и несвързани фрази, оставящи впечатление у аудиторията за мисловна обърканост и дезориентация на оратора. Такъв един политик си имаме от години в Бургас.

–      Излиза, че е много трудно да се намери точната мярка?

–      Аз съм против ореолните образи, защото те най-бързо се изпаряват. Правила съм подобни грешки, поддавайки се на необоснованите желания. Опитът ми ме задължава да предупреждавам какво може да се случи.