Анкара да признае турския геноцид над арменците

        Отричането на геноцида над арменците е углавно престъпление, което подлежи на наказание. Наказанието е една година затвор и 45 000 евро глоба. Това бе решението, което на 12 октомври т.г. взе долната палата на Франция, поемайки и цялата отговорност от този свой акт. Това бе изборът, който направиха 106 френски депутати, гласувайки със “за” за законодателната инициатива на социалистите, срещу която се възпротивиха само 19 гласа с “против” (а не 91, както погрешно посочиха български информационни източници). И макар тепърва да предстои проектозаконът да бъде гласуван в Сената и след това ратифициран от президента на Франция, 106 политици ясно декларираха своята позиция – отричането на геноцида над арменците е престъпление и то трябва да бъде наказано. И нито шантажите от страна на туркофилски настроени сили, нито заплахите от предстоящите загуби на милиарди евро от икономическия бойкот на Турция, нито дори призивите от страна на Евросъюза да не се предизвиква Анкара, която е сред кандидат-членовете за ЕС, за да не се попречи на диалога за помирение между Турция и Армения, повлияха на решението на тези французи. Защото според тях сред достойнствата на днешния е откритото признаване на грешките от миналото, покаянието за стореното зло, за да може да се продължи напред - към по-добро и стабилно бъдеще. Нещо повече, депутатите отклониха предложението на Патрик Деведжян (френски арменец) въпросният закон да не се простира над историците, над онези, които се занимават с научно-изследователска работа по въпроса за геноцида над арменците.    

Нямаше световна медия, която да не отрази случилото се в долната палата на Френския парламент и да не се опита да направи свой анализ на събитията от 12 октомври. Според някои те са резултат от предизборните страсти в Париж, според други – плод на силното арменско лоби във Франция (в страната живеят около 500 000 арменци и това е най-голямата арменска колония в Западна Европа), чието внимание политиците искат да задържат, според трети… Коментарите и анализите относно причините за взетото решение са важни, но по-важното, на което в случая трябва да обърне внимание светът, е отговорността към човечеството и към историческата справедливост. Отговорност, която Франция пое още преди пет години като призна факта на Геноцида над арменците, извършен през 1915 г. в пределите на Османска Турция, в резултат на което бяха изтребени милион и половина арменци. И отговорност, която поеха още 18 държави по цял свят – Русия, Кипър, Ливан, Швеция, Полша, Гърция, Канада, Аржентина, Уругвай, Швейцария, над 30 от щатите в Америка… Защо? Защото самата Турция не е в състояние да поеме тази отговорност, не може да се примири с най-черните страници от историята си, не може да приеме своето срамно минало и извършеното преди 91 години варварско престъпление и да се извини за стореното на арменския народ. Така както направиха много отговорни пред своето бъдеще държави, така както направи Германия и поиска прошка от еврейския народ за Холокоста.

Но навярно ще дойде онзи момент, в който на официална Анкара ще й се наложи да признае тежкото историческо бреме на извършения геноцид и да потърси извинение от потомците на избитите невинни жертви на една агресивна, репресивна османска политика. Защото демократичният свят иска истината да бъде изречена. Защото нея вече я произнасят не един или двама турски интелектуалци. И биват съдени заради своята почтеност към родната си история. Турски учени като Танер Акчам, като Фатма Гочек и други са прокудени от родината си, защото се осмелиха да произнесат истината на глас, казвайки, че над арменците действително е извършен геноцид, довел до смъртта на милион и половина жени, деца, старци, мъже. Най-големият настоящ турски писател Орхан Памук бе изправен само преди броени месеци на подсъдимата скамейка и обвинен, че оскърбява достойнството на турската нация, защото си позволи лукса да заяви публично, че в миналото турски политици са унищожавали един християнски народ. Турският журналист от арменски произход Хрант Динк – главен редактор на издавания в Истанбул в. “Агос”, също бе съден за статиите си, третиращи въпроса за геноцида над арменците. На съд бяха изправи още петима негови колеги – турци, все със същото обвинение: оскърбяване достойнството на турската нация. Иначе казано: разкриване на някои неудобни за Турция истини.







        Всички тези процеси се базират на един член от Наказателния кодекс на Турция – член 301, който позволява да бъдат съдени инакомислещите. И тази страна, в която свободата на словото е изправена в съдебната зала като подсъдим, в която има специален член, забраняващ на хората да изразяват открито и честно мнението си, си позволи да реагира повече от яростно на решението на френските депутати като ги обвини в посегателство над свободата на словото. Нелепо, нали!?



        “Какво ще направите, ако турският премиер пристигне във Франция и заяви, че не е имало геноцид? Ще го арестувате?” – с тези думи Ердоган даде израз на негодуванието си по повод решението на френските парламентаристи. Към хоровите брътвежи на Турция, че законопроектът е “позор”, че това е “ужасна историческа грешка”, че е проява на “враждебност към турската нация” и че френските депутати сами са се осъдили, побърза да се присъедини и Азербайджан. Протестни акции пред френското посолство в Анкара и Баку, искане да бъде отстранен френският съпредседател на Минската група към ОССЕ, която е натоварена със задачата да разреши конфликта за Нагорни Карабах, заплахи за икономически натиск, заявления, че в Анкара ще бъде издигнат паметник на френския геноцид над Алжир и още куп подобни изявления, имащи за цел да стреснат Париж, заляха публичното пространство. Заплахите си имат и сериозна подплънка -     на 18 милиарда евро се изчислява участието на Франция в различни турски икономически и военни проекти, от които сигурно ще й се наложи да се лиши. И това е най-малкото… Заплахите за евентуални санкции връхлитат на талази Франция.



        Натиск се упражнява и върху евроструктурите и това е явно за всички. От Европейския съюз побързаха да уверят турците, че решението на френския парламент няма по никакъв начин да повлияе на процеса на преговорите за присъединяване на Анкара към европейското семейство. Само няколко дни преди историческия 12 октомври еврокомисарят по разширяването на ЕС Оли Рен пък призова френските парламентаристи “да действат сериозно и отговорно”, притегляйки “всички възможни последици”. Но не бива да се забравя, че Франция е водеща държава в ЕС и нейното мнение по темата “Геноцид над арменците” е повече от ясно: Турция може да си отрича деянията от миналото и да си ги изопачава, но там, където е сега – край Босфора. С тази политика на отричане обаче тя няма място в ЕС, където се дава предимство на други ценности и друг морал.







        И най-красноречивият плод на този морал и на тези демократични ценности, за които иде реч, стана връчването на Нобеловата награда за литература на човека, казал нещата за миналото на Османска Турция с истинските им имена. Присъждането на най-високото отличие на писателя Орхан Памук бе най-големият шамар за Турция, нанесен й паралелно с решението на долната палата на френския парламент. Пръв измежду писателите в мюсюлманския свят той застана в защита на преследвания заради радикалните си възгледи от мюсюлманските богослови и екстремисти индийски писател Салман Рушди, не се изплаши в интервю за швейцарското списание “Das Magazin” да заяви, че “300 000 кюрди и един милион арменци бяха убити в тази страна (т.е. Турция – б.а.) и никой, освен мен, не се осмелява да говори за това”, не се притесни да изрази виждането си по кюрдския въпрос. И заплахата от затвор висна като Дамоклев меч над главата му. В защита на Орхан Памук трябваше да застанат световноизвестни имена като тези на Габриел Гарсия Маркес, Гюнтер Грас, Умберто Еко, Карлос Фуентес, Джон Ъпдайк, Марио Варгас и други, за да бъде спасен от решетките.

Днес Турция се гордее със своя световноизвестен писател, забравила как съвсем неотдавна го хулеше и хич нямаше да се посвени да го хвърли зад решетките, да го накаже за свободомислието му.



        Всъщност, за да сме коректни към въпроса за наказанието за отричане на геноцида над арменците, трябва да припомним, че преди време в Швейцария бе приет закон за наказване на онези, които отричат изтреблението на арменците. В Холандия също се разигра сериозен дебат относно онези турски кандидати за парламента, които не признават геноцида. И те бяха изключени от предизборната битка заради това свое отношение към този исторически факт с 91-годишна давност. А кандидатката ….. от турски произход призна, че над арменците е извършен геноцид, за да може да гради бъдещата си политическа кариера.    

Така че в борбата за признаване на историческата истина Франция далеч не е сама и рано или късно на Турция ще й се наложи да поеме цялата тежест на отговорността за деянията на своите предшественици и да признае, че над арменския народ в пределите на Османската империя действително е бил извършен геноцид – планиран изключително добре и осъществен с перфектна жестокост. Защото в противен случай Европа трудно ще я приеме в лоното на своя съюз, въпреки някои дребни реверанси към Анкара.