Със или без концесията на хемодиализата-мисията невъзможна
19 Октомври 2006, Четвъртък
Автор: Станислава КОДЕВА
Източник: вестник Фактор
Новите апарати струват колкото чисто нов опел, цените на "услугата" скачат
Снимки: Тодор СТАВРЕВ
От 2007 година Министерството на здравеопазването планира отдаване на големите диализни центрове на концесия. Експертна група подготвя старт на процедурите за всички 62 диализни клиники и отделения. Вече се интересуват две чужди фирми-търговци на медицински консумативи.
Лекарите и сестрите от диализните центрове може да влязат в дружествата, които ще създадат големите фирми за медицинска апаратура и консумативи, за да се явят на подготвяния търг за концесии. Ако се заложи този вариант, те ще излязат от болниците.
Очаква се интерес от страна на четири от най- големите производители на диализна апаратура и консумативи в света. Тово са немските “Браун”, “Фрезениус”, американската “Бакстър” и шведската “Гамбро”. От години те участват в концесии на диализни центрове по света, като водеща с над 6 хил. центъра е “Фрезениус”. Някои от фирмите са били без самостоятелни представителства у нас доскоро и в момента изграждат, а други променят структурите си и ръководствата.
Концесиите ще бъдат за срок от 35 години, както предвижда законът. Най- голямата спънка на кандидатите- концесионери обаче е цената, която държавата плаща на диализен сеанс. Сега той е 135 лева, като тенденциите са през 2007 година е сеанса да стане поне 200 лева. Това ще развърже ръцете на заинтересованите да участват.
Концесията в България обаче ще се окаже невъзможна
Законът за отдаването на концесия на здравни центрове в момента обаче е неприложим в България, защото не може държавата да изплаща дейността на концесионера. За да бъде приложим той у нас ще трябва да се направят промени в досегашния закон или да се създаде специален закон за концесия на диализата, смята д-р Мануелян, началник на отделението по хемодиализа и интензивна нефрология към бургаската многопрофилна болница за активно лечение. Идеята на хората от екипа на здравното министерство е хемодиализата да бъде отстъпена на фирми, които са специално подбрани с конкурси и ще вземат цели области с диализни центрове и ще им се даде възможност да инвестират в хемодиализата. В Министерството на здравеопазването има вече създаден екип, който проучва конкуренти фирми, способни да закупят центрове. Същите тези фирми може би ще искат да направят частни диализи да излязат на свободния пазар, отколкото да има дългосрочна концесия за 35 години. Лекарското съсловие в Бургас е скептично настроено по отношение на подготвяната от здравното министерство концесия на
Центровете по хемодиализа заради плачевното им състояние
Причините са две- първата е остарялата база на диализните апарати, а втората е амортизираните апарати, които правят предварителна обработка на вода. Всички те имат нужда от подмяна, сериозни ремонти и минаване на по-нов вид апарати, които да конкурират европейските и световните стандарти- Такова е мнението на д-р Мануелян. Той призна още, че бургаската диализа и още два-три центъра в страната са в малко по- добро положение по отношение на материалната база. Отделението по хемодиализа в града ни е имал шенса да получи помощи от чужбина, които са рециклирани и на практика имат малко по- добър живот. Единственият пропуск в бургаското отделение, е че липсват постове за лечение на пациентите. Запълнените места в момента са причина да се препращат пациенти да си правят диализните сеанси чак в Средец. Съвсем скоро предстои ремонт, който ще позволи разкриването на най- малко шест диализни поста.
Нов апарат струва колкото хубава кола
Новите апарати за хемодиализа струват по около 30 хил. лева, колкото нов опел. Както си караме новите коли, така не можем да си позволим и смяна на старите апарати, отдавна надхвърлили лимита 30 хил. работни часа, каза д-р Мануелян. Унас работят общо 547 апарата. Подмяната на машините и недопускането на техника втора ръка е главното условие за качеството и безопасното лечение. Нови апарати не са доставяни от три- четири години, а спешно са необходими поне 300 за големите диализни центрове.
Големите центрове са по- привлекателни и е по- добре малките да се окрупняват, за да не изостанат. За голямо се води отделение с над 10 апарата, а у нас има такива само с по четири. Крупните центрове са в Бургас, Русе, Плевен, Пловдив и Варна.
От 2007 година Министерството на здравеопазването планира отдаване на големите диализни центрове на концесия. Експертна група подготвя старт на процедурите за всички 62 диализни клиники и отделения. Вече се интересуват две чужди фирми-търговци на медицински консумативи.
Лекарите и сестрите от диализните центрове може да влязат в дружествата, които ще създадат големите фирми за медицинска апаратура и консумативи, за да се явят на подготвяния търг за концесии. Ако се заложи този вариант, те ще излязат от болниците.
Очаква се интерес от страна на четири от най- големите производители на диализна апаратура и консумативи в света. Тово са немските “Браун”, “Фрезениус”, американската “Бакстър” и шведската “Гамбро”. От години те участват в концесии на диализни центрове по света, като водеща с над 6 хил. центъра е “Фрезениус”. Някои от фирмите са били без самостоятелни представителства у нас доскоро и в момента изграждат, а други променят структурите си и ръководствата.
Концесиите ще бъдат за срок от 35 години, както предвижда законът. Най- голямата спънка на кандидатите- концесионери обаче е цената, която държавата плаща на диализен сеанс. Сега той е 135 лева, като тенденциите са през 2007 година е сеанса да стане поне 200 лева. Това ще развърже ръцете на заинтересованите да участват.
Концесията в България обаче ще се окаже невъзможна
Законът за отдаването на концесия на здравни центрове в момента обаче е неприложим в България, защото не може държавата да изплаща дейността на концесионера. За да бъде приложим той у нас ще трябва да се направят промени в досегашния закон или да се създаде специален закон за концесия на диализата, смята д-р Мануелян, началник на отделението по хемодиализа и интензивна нефрология към бургаската многопрофилна болница за активно лечение. Идеята на хората от екипа на здравното министерство е хемодиализата да бъде отстъпена на фирми, които са специално подбрани с конкурси и ще вземат цели области с диализни центрове и ще им се даде възможност да инвестират в хемодиализата. В Министерството на здравеопазването има вече създаден екип, който проучва конкуренти фирми, способни да закупят центрове. Същите тези фирми може би ще искат да направят частни диализи да излязат на свободния пазар, отколкото да има дългосрочна концесия за 35 години. Лекарското съсловие в Бургас е скептично настроено по отношение на подготвяната от здравното министерство концесия на
Центровете по хемодиализа заради плачевното им състояние
Причините са две- първата е остарялата база на диализните апарати, а втората е амортизираните апарати, които правят предварителна обработка на вода. Всички те имат нужда от подмяна, сериозни ремонти и минаване на по-нов вид апарати, които да конкурират европейските и световните стандарти- Такова е мнението на д-р Мануелян. Той призна още, че бургаската диализа и още два-три центъра в страната са в малко по- добро положение по отношение на материалната база. Отделението по хемодиализа в града ни е имал шенса да получи помощи от чужбина, които са рециклирани и на практика имат малко по- добър живот. Единственият пропуск в бургаското отделение, е че липсват постове за лечение на пациентите. Запълнените места в момента са причина да се препращат пациенти да си правят диализните сеанси чак в Средец. Съвсем скоро предстои ремонт, който ще позволи разкриването на най- малко шест диализни поста.
Нов апарат струва колкото хубава кола
Новите апарати за хемодиализа струват по около 30 хил. лева, колкото нов опел. Както си караме новите коли, така не можем да си позволим и смяна на старите апарати, отдавна надхвърлили лимита 30 хил. работни часа, каза д-р Мануелян. Унас работят общо 547 апарата. Подмяната на машините и недопускането на техника втора ръка е главното условие за качеството и безопасното лечение. Нови апарати не са доставяни от три- четири години, а спешно са необходими поне 300 за големите диализни центрове.
Големите центрове са по- привлекателни и е по- добре малките да се окрупняват, за да не изостанат. За голямо се води отделение с над 10 апарата, а у нас има такива само с по четири. Крупните центрове са в Бургас, Русе, Плевен, Пловдив и Варна.
Прочетено: 2773 пъти