След 3 месеца те вече свирят на цигулка

        Темпераментен, чаровен, неспиращ да се усмихва и говори - това е Едуард Василев, който отскоро живее и се опитва да работи в Бургас. Видимо суетен, като всеки артист, не издава точните си години - само казва :

        - Аз съм човек на възраст !



        А иначе е изявен руски преподавател, посветил 40 години от живота си на децата и цигулката. Завършва Саратовската консерватория,стажува и защитава асисентура в Ленинградската консерватория, след което се отдава на преподаване и изследване на детското поведение и възприятие по време на уроците.На база проучване на известни европейски музикални школи и на опита си, Едуард Василев създава своя методика за групово обучение по цигулка за деца - " Скрипка, раньше букваря ". Тя е преведена и издадена на полски, немски и английски език в Европа и САЩ.В нея защитава тезата, че малчуганите, от 5 до 11 години, трябва да са в група,а не индивидуално по време на уроците, защото според психолозите те са " колективисти " на тази възраст, с устойчива игрова мотивация.Тогава се развива най - важното у начинаещия цигулар - музикален слух и ритъм, естетически вкус, техничност, любов към инструмента.Василев смята , че децата трябва да се оставят на естествените им възрастови инстинкти и пориви. Да бъдат заедно, да опитват, изследват, да се учат играейки.Педагогът ги насърчава да възприемат по слух и не ги натоварва с ноти и солфежи преди да са готови според него. Позволява им свободно да експериментират с цигулката, да любопитстват, да се забавляват. Постепенно ги въвежда в тайните на музиката и им показва възможносите на инструмента.



        - Никой не вярва, но след 3 месеца те вече ще свирят! - твърди усмихнат музиканта. В Русия съм създал не един детски ансамбъл. Голямата ми гордост винаги е била да видя моите малки възпитаници вече поели по пътя на големите музиканти по световните сцени.

Едуард Василев има мечта - да създаде тук своя школа за ансамбли от малки цигулари - "Звездички", която ще е първа по рода си в България.



        Мечтае да успее да издаде и на български език методиката си за преподаване на уроци по цигулка. Да развие ансамбли в цялата страна и да ги събира в Бургас на национален пролетен конкурс.



        - Лошото е, че аз нямам толкова време - аз съм на възраст ! - отбелязва този път с тъга в гласа възрастният мъж.



        Лошо е и това, че досега не намира нужните средства за целта, но не спира да търси начини, за да осъществи мечтата си.



        Той вярва, че ще успее! Когато отново започва да описва ансамблите от деца с цигулки, очите му светват и заговаря младежкият му дух.Мечтите са си мечти - дръзки, бленувани и....винаги достижими във въображението ни, независимо на кой край на света и в кой сезон от живота си сме - пролет, лято, есен или зима !