Какво очаква ЕС от земеделците

Снимка: Тодор Ставрев

Пенко Атанасов, спецовете     Радослав Иванов и Атанас Добрев/ отдясно наляво/     се изправиха пред селските стопани с конкретни разяснения





        Земеделските производители от целия регион, служители от областния държавен фонд “Земеделие” и областната служба “Земеделие и гори” дойдоха първата по рода си конкретна разяснителна среща за бъдещето ни като пълноправни членове на ЕС.



    “На 26 септември, когато еврокомисарят Оли Рен прочете доклада за напредъка на България пред Европейския парламент, стана ясно, че една от червените зони - “Земеделие” вече е отпаднала като гореща тема и по нея ние не понесохми никаква критика, това ни дава основание да смятаме, че през изтеклия период сме свършили качествена работа в Народното събрание”, заяви инициаторът на срещата депутатът Пенко Атанасов, който е сред най-активните членове на постоянната парламентарна комисия по земеделие. Атанасов, който е областен шеф на БСП в Бургас доведе от агроминистерството     зам.-изпълнителният директор на държавен фонд “Земеделие” Радослав Иванов и Атанас Добрев – началник отдел “Краткосрочно кредитиране”. Освен разбираемото изложение за първите и неотложни стъпки за оптимално усвояване на структурните фондове, двамата отговаряха близо два часа на въпроси на стопаните, повечето от които представители на земеделските кооперации. Присъстващите бяха и първите сред българските си колеги в тази област, които получиха и     брошури с последните конкретни условия, които ни поставят от ЕС. В тях без сложна терминология са описани стъпките за     достигане до средства по структурните фондове, които държавата ще изплати по линия на САПАРД, за директни плащания и по интервенционната програма.

“Ако ние се справим с условията в кратък срок няма да се чувстваме втора ръка европейци, защото ще разполагаме с възможности за модерно развитие с добро финансиране, благодарни сме на президента Георги Първанов, който даде сериозно рамо това да се случи чрез неговата адекватна и балансирана външна и вътрешна политика”, заяви областният лидер Пенко Атанасов, който е и председател на предизборния щаб на Георги Първанов за преизбирането му за втори мандат.



        Действително през тези пет години основните     усилия на Първанов бяха насочени към създаването на здрава и добре уредена държава – със силно селстко стопанство. Държава, която е силна в създаването на ясни работещи правила и възможности не само бизнеса, но и за всички които живеят на село, които обработват земята и се занимават с животновъдство. Държава, която гарантира сигурността на българските производители – на зърно, на трайни насаждения, на месни и млечни продукти от животновъдството. Налагало се е често да спори пряко или индиректно с политици, с икономисти от либералния и консервативния сектор, за които обезлюденото село, застаряващото в него население, са последната грижа.



        И това потвърждава конституционния     ангажимент на Георги Първанов за социалната държава - един необходим критерий в дейността на всеки политик, на всеки български държавник. Той мотивира и членството ни в ЕС – че правим реформите не само и не толкова заради изискванията на европейските ни партньори, а заради нашите граждани, които са еднакво важни – и тези, които стъпват по жълтите павета, и тези които са на полето.



    Сега предстои всички селскостопански производители да се регистрират, за да могат да получат на субсидии за експорт, пари по интервенционните механизми, финансиране на инвестиционни и краткосрочни проекти. Предварителните разчети за 2007 г.     Са за 200 млн.евро, за 2008-а – 240 млн.евро. Окончателният им размер ще стане ясен до края на годината, когато се изясни общата използвана земеделска площ според регистрацията, която е най-важната първа стъпка за всички, които смятат да развиват животновъдство или растениевъдство в условията на ЕС.



        Тези които не са регистрирани ще имат последваща възможност да го направят и през 2008-а. Птова става в общинските земеделски служби по местоживеене. Директни плащания ще има само за регистрираните обработваеми площи и пасища като размерът е един и същ за всички. Субсидията вече ще се плаща за основната мерна единица в ЕС 1 хектар, който е равен на 10 декара.



    Селските стопани се оплакаха от унизително ниските изкопни цени на пшеницата в разгара на лятото – 14-15 ст. С обяснението, че реколтата е лоша. Сега стойността на същото зърно се е вдигнала на 24-25 ст., но ние вече продадохме всичко, за да засеем, искаме по-голяма защита от министерството при подобни спекулации, призоваха от айтосктата ЗК. Земеделците реагираха и на определения неподходящ срок за влизане в сила на интервенционната програма за подпомагане – 1 ноември. “Ние не сме северна страна, в Италия, Испания и Гърция получават помощта си през август”, оплакаха се производителите и настояха за смяна на приетата вече дата.