Шеф на ГУМ-а забъркан в крими сделка
21 Септември 2006, Четвъртък
Автор: Севдалина ПЕНЕВА
Източник: вестник Фактор
Собственикът на бъдещия мега търговски център в града Стефан Николов май се сдобил с краден хотел в Слънчев бряг
Крупният инвеститор, който осъществи мега сделката за ГУМ-а в центъра на Бургас, Стефан Николов /съсобственик на ГИР2/ е забъркан в криминална продажба на хотел в Слънчев бряг. Човекът, който ще реализира най-амбициозния проект в града - МОЛ-ът до Съдебната палата, преди година сложил ръка на еднозвездния "Лилия" в услуга на своя позната. Която пък придобила имота чрез фалшиви документи, научи "Фактор". По двата случая има образувано следствие, а за собствеността на хотела се водят паралелно наказателни и граждански дела.
Въпреки възбраните на съда, преди магистратите да се произнесат кой е истинският стопанин на "Лилия", на 30 март миналата година Николов пуснал багери да рушат ресторанта на чуждия комплекс. Срутването извършил Димитър Янков в качеството си на собственик на "Хермес Груп" АД и на хотел "Хризантема", който е в непосредствена близост до "Лилия". Случаят за самоуправството е възложен на прокурор Севдалина Станева от Несебър, която след дълго умуване прекратява досъдебното производство и излиза с постановление, че няма данни за извършено престъпление.
В края на май т.г. Окръжна прокуратура-Бургас обаче нарича нейното решение "неправомерно и незаконосъобразно" и нарежда на Станева да привлече Стефан Николов като обвиняем за извършеното от него престъпление. Пет месеца след становището на БОП прокуратурата в Несебър отчита само едно - бездействие.
Скандалната сделка, в която са преплетени интереси на мощни бизнесмени, задкулисни интриги и противоречиви решения на съда, е достойна за сюжет на криминален роман. Истинският собственик на "Лилия" е дружеството "Бумеранг", преименувано впоследствие на "Богородица" със собственик и управител Тодор Инджов. На 18 май 2001 година той с изненада научава, че хотелът му е продаден на Мариана Маринова от Стара Загора, съгражданка и стара позната на Стефан Николов, и веднага подава жалба в полицията. В последствие е установено, че сделката за прехвърлянето на собствеността е осъществена на база на фалшиво пълномощно, уж подписано от Тодор Инджов. С него той давал право на Андрей Димитров да се разпорежда както намери за добре с имота.Сделката е изповядана пред нотариус в Пазарджик, а документите отразяват данните от стар паспорт на Инжов.В същото време той вече е бил сменен с нова лична карта. По-късно нотариусът по време на разпит в Бургаски окръжен съд описва Тодор Инджов като висок рус мъж, който като визия няма нищо общо с действителния.
В делото по случая има доказателства, че на тази дата Инджов е бил в Бургас, а не в Пазарджик. Потвръждава го справката от МТЕЛ за мястото на проведените през този ден разговори от неговия телефон, има и показания от длъжностни лица от Енергоразпределение-Бургас, според които на 18 май собственикът на "Лилия" е прекарал няколко часа в административната сграда на предприятието.
Няколко единични, тройни и петорни експертизи по делото се занимават с подписите под двата ключови документа - полномощното на името на Андрей Димитров и протокола от Общото събрание на "Бумеранг", което решава да "продаде" Лилия" на Мариана Маринова. Вследствие на експертизите, срещу Димитров има образувано наказателно производство. А Инджов печели делата на ниво Районен и Окръжен съд. В началото на тази година ВКС връща процесът за ново разглеждане и след като БОС отсъжда отново в полза на истинските собственици на хотела, делото най-накрая влиза в Бургаски апелативен съд. Случаят е възложен на Емилия Нашева, която през 2003г. бе конкурент на съпругата на Тодор - Мария Инджова в кандидат кметската надпревара в Бургас. Вместо да си направи отвод обаче, през август тази година съдия Нашева внезапно излиза с решение в полза Николов и Маринова, купувачът на хотела. Съдията игнорира всички доказателства по делото, с изключение на една единствена графологическа експертиза, при това подписана от едно от вещите лица с особено мнение.
Съдия Емилия Нашева: Много от екстертите графолози се поддават на внушение
Решението на Апелативен съд - Бургас е на база фактите, които са в кориците на делото. Знам, че по случая има и наказателни дела. В случай, че те установят документно престъпление по чл.222 от Наказателния кодекс и има влязла в сила присъда, тогава ще бъдат отменени влезли вече в сила други решения, включително и това на Апелативния съд.
Много мислихме по въпросния казус, но не намерихме законово основание да спрем делото. Стъпихме на графологическата експертиза, според която подписът под пълномощното за продажбата на хотела е на Тодор Инджов.
Вярно, че едно от вещите лица бе положило подпис с особено мнение, но според мен това е една от слабостите, която не беше изчистена с реформата в съдебната система.
Експертите графолози в България се броят на пръсти, те за известни и за съжаление много от тях се поддават на внушение. Моето мнение е, че така се създава възможност за корупционна практика. Особено в случаите, когато се налага тройна експертиза. По закон двете страни по делото имат право да посочат по едно вещо лице, третото го посочва съда. Нали разбирате, че всеки в един момент започва да оспорва избора на другата страна и често се спира на експерти, върху които може да влияе. Смятам, че при подобни казуси единствено съдът трябва да определя вещите лица. Защото понякога заключението от експертизата на един един единствен подпис може безвъзвратно да промени хода на делото. А съдиите, както знаете, стъпват на факти и приемат становището на вещите лица като единствено достоверно.
Стефан Николов: Без коментар!
- Г- н Николов, вие ли сте собственик на хотел "Лилия" в Слънчев бряг и как го закупихте?
- Ами, имаме в момента съдебни спорове за този обект и не бих искал да давам никаква информация предварително.
- Съдебни спорове в каква връзка?
- Казах - съдебни спорове и не желая да правя изявления в тази връзка.
- Има ли образувано следствено дело срещу вас за самоуправство?
- Не желая да коментирам. Няма такова образувано дело.
- Г- н Николов, на какво основание сключихте договор с Димитър Янков и го опълномощихте да събаря ресторанта на хотел "Лилия", след като за него текат съдебни спорове и върху имота има наложена възбрана?
- .................................
/След този въпрос Стефан Николов тряска слушалката. Въпреки многократните опити да продължим разговора с него, той повече не си вдигна телефона/
Въпреки възбраните на съда, преди магистратите да се произнесат кой е истинският стопанин на "Лилия", на 30 март миналата година Николов пуснал багери да рушат ресторанта на чуждия комплекс. Срутването извършил Димитър Янков в качеството си на собственик на "Хермес Груп" АД и на хотел "Хризантема", който е в непосредствена близост до "Лилия". Случаят за самоуправството е възложен на прокурор Севдалина Станева от Несебър, която след дълго умуване прекратява досъдебното производство и излиза с постановление, че няма данни за извършено престъпление.
В края на май т.г. Окръжна прокуратура-Бургас обаче нарича нейното решение "неправомерно и незаконосъобразно" и нарежда на Станева да привлече Стефан Николов като обвиняем за извършеното от него престъпление. Пет месеца след становището на БОП прокуратурата в Несебър отчита само едно - бездействие.
Скандалната сделка, в която са преплетени интереси на мощни бизнесмени, задкулисни интриги и противоречиви решения на съда, е достойна за сюжет на криминален роман. Истинският собственик на "Лилия" е дружеството "Бумеранг", преименувано впоследствие на "Богородица" със собственик и управител Тодор Инджов. На 18 май 2001 година той с изненада научава, че хотелът му е продаден на Мариана Маринова от Стара Загора, съгражданка и стара позната на Стефан Николов, и веднага подава жалба в полицията. В последствие е установено, че сделката за прехвърлянето на собствеността е осъществена на база на фалшиво пълномощно, уж подписано от Тодор Инджов. С него той давал право на Андрей Димитров да се разпорежда както намери за добре с имота.Сделката е изповядана пред нотариус в Пазарджик, а документите отразяват данните от стар паспорт на Инжов.В същото време той вече е бил сменен с нова лична карта. По-късно нотариусът по време на разпит в Бургаски окръжен съд описва Тодор Инджов като висок рус мъж, който като визия няма нищо общо с действителния.
В делото по случая има доказателства, че на тази дата Инджов е бил в Бургас, а не в Пазарджик. Потвръждава го справката от МТЕЛ за мястото на проведените през този ден разговори от неговия телефон, има и показания от длъжностни лица от Енергоразпределение-Бургас, според които на 18 май собственикът на "Лилия" е прекарал няколко часа в административната сграда на предприятието.
Няколко единични, тройни и петорни експертизи по делото се занимават с подписите под двата ключови документа - полномощното на името на Андрей Димитров и протокола от Общото събрание на "Бумеранг", което решава да "продаде" Лилия" на Мариана Маринова. Вследствие на експертизите, срещу Димитров има образувано наказателно производство. А Инджов печели делата на ниво Районен и Окръжен съд. В началото на тази година ВКС връща процесът за ново разглеждане и след като БОС отсъжда отново в полза на истинските собственици на хотела, делото най-накрая влиза в Бургаски апелативен съд. Случаят е възложен на Емилия Нашева, която през 2003г. бе конкурент на съпругата на Тодор - Мария Инджова в кандидат кметската надпревара в Бургас. Вместо да си направи отвод обаче, през август тази година съдия Нашева внезапно излиза с решение в полза Николов и Маринова, купувачът на хотела. Съдията игнорира всички доказателства по делото, с изключение на една единствена графологическа експертиза, при това подписана от едно от вещите лица с особено мнение.
Съдия Емилия Нашева: Много от екстертите графолози се поддават на внушение
Решението на Апелативен съд - Бургас е на база фактите, които са в кориците на делото. Знам, че по случая има и наказателни дела. В случай, че те установят документно престъпление по чл.222 от Наказателния кодекс и има влязла в сила присъда, тогава ще бъдат отменени влезли вече в сила други решения, включително и това на Апелативния съд.
Много мислихме по въпросния казус, но не намерихме законово основание да спрем делото. Стъпихме на графологическата експертиза, според която подписът под пълномощното за продажбата на хотела е на Тодор Инджов.
Вярно, че едно от вещите лица бе положило подпис с особено мнение, но според мен това е една от слабостите, която не беше изчистена с реформата в съдебната система.
Експертите графолози в България се броят на пръсти, те за известни и за съжаление много от тях се поддават на внушение. Моето мнение е, че така се създава възможност за корупционна практика. Особено в случаите, когато се налага тройна експертиза. По закон двете страни по делото имат право да посочат по едно вещо лице, третото го посочва съда. Нали разбирате, че всеки в един момент започва да оспорва избора на другата страна и често се спира на експерти, върху които може да влияе. Смятам, че при подобни казуси единствено съдът трябва да определя вещите лица. Защото понякога заключението от експертизата на един един единствен подпис може безвъзвратно да промени хода на делото. А съдиите, както знаете, стъпват на факти и приемат становището на вещите лица като единствено достоверно.
Стефан Николов: Без коментар!
- Г- н Николов, вие ли сте собственик на хотел "Лилия" в Слънчев бряг и как го закупихте?
- Ами, имаме в момента съдебни спорове за този обект и не бих искал да давам никаква информация предварително.
- Съдебни спорове в каква връзка?
- Казах - съдебни спорове и не желая да правя изявления в тази връзка.
- Има ли образувано следствено дело срещу вас за самоуправство?
- Не желая да коментирам. Няма такова образувано дело.
- Г- н Николов, на какво основание сключихте договор с Димитър Янков и го опълномощихте да събаря ресторанта на хотел "Лилия", след като за него текат съдебни спорове и върху имота има наложена възбрана?
- .................................
/След този въпрос Стефан Николов тряска слушалката. Въпреки многократните опити да продължим разговора с него, той повече не си вдигна телефона/
Прочетено: 3215 пъти