В Бургас няма идея за яхтено пристанище
21 Септември 2006, Четвъртък
Автор: Румяна Емануилиду
Източник: вестник Фактор
"Dinevi&co" инвестира в нов модерен яхтпорт в Свети Влас
Снимки: Таня Атанасова
България на този етап има осем яхтени пристанища с лицензи, но нито едно от тях не е в Бургас. Градът дори не се споменава в плановете на инвеститорите и специалистите. Уж от 20 години се обсъжда строителството на порт за яхти, но и обсъждането вече замря. Както всичко в този град е от ден до пладне.
Засега от региона са лицензирани “Марина” - порт Созопол, Национална ветроходна база в Несебър и пристанището на Дюни.
Интерес проявяват от общините в Царево и Приморско. Останалите лицензирани пристанища са “Лотос” и яхтеното пристанище в Балчик, пристанището на “Златни пясъци”, базата в близост до Института по Хидро и аеродинамика във Варненското езеро и “Св. Атанас” в Бяла.
“Независимо каква е собствеността – частна, държавна или общинска, пътническите пристанища се приемат според новата програма като пристанища за туризъм, но не може да се разчита на това, с което сега разполагаме- необходима е визия за развитието и на туризма”, категоричен е кап. Пейчо Манолов - директор на Изпълнителна агенция “Пристанищна администрация” към Министерство на транспорта.
По думите му богатите туристи идват с хубави яхти и това, което сега имаме у нас, не отговаря на съвременните изисквания.
Инвестирането в яхтени пристанища по цялото Черноморие ще доведе и до развитие на яхтения туризъм, круизите, водните спортове. Много по-напреднали в това отношение са съседните на България държави – Турция, Гърция, а вече в тази посока напредва и Румъния. България губи много икономически възможности.
Изследванията показват, че хората, които притежават яхти и се интересуват от ветроходство и круизи, расте и България трябва да развие своите портове така, че те да станат атрактивни както за местните хора, така и за чуждестранните туристи.
«У нас обаче трябва да бъдат решени много въпроси, свързани с митническия и граничния режим, с безопасността на екипажите на плавателните съдове. Необходими са промени и в нормативните актове, како и да се създаде мозъчен тръст, който да решава подобни въпроси», коментира председателят на Българската федерация по ветроходство Станислав Касъров.
Според него, за да настъпят промени, са необходими съответните решения от страна на правителството, но то трябва да бъде подтикнато от бизнеса и неправителствения сектор, за да се създаде концепция за развитието на този отрасъл. Изработената програма, която вече е спусната за съгласуване до всички министерства, предстои да бъде внесена в МС.
“Трябва да представяме българското крайбрежие като дистинация, а не като отделни яхтени пристанища, защото всеки би останал там, където удоволствието ще бъде най-голямо. Има какво да се види по Черноморието. Така правят нашите приятели от “Атакьой Марина” в Турция, които популяризират Черно море и ветроходните ралита Кайра, осъзнавайки че могат да изгубят някои от клиентите си за евентуално зимуване по нашите пристани, където е по-евтино”, коментира Лъчезар Бартоев - президент на Българската Асоциация на яхтените пристанища.
Според него, когато бъде изградена съответната инфраструктура, тогава ще дойдат и така дългоочакваните яхтсмени и високоплатежни туристи. А те са хиляди, но се налага просто да изчакат. Сега се страхуват от граничния режим, неуредиците и слуховете.
Какво е необходимо за едно яхтено пристанище – денононощна вахта, непрекъснато прослушване на определен фиксиран УКВ канал, ток и вода, добри и чисти тоалетни, бани, гориво, интерент достъп, кабелна телевизия, съоръжения за вдигане и спускане на яхтите на вода, специализирани лодки, които при маневри да помагат. Да се помисли за укрепване на самото пристанище, да бъде добре защитени и не на последно място да има денонощна охрана. Да има възможност яхтите да газят поне около 3 метра.
Болната тема на яхтсмените са таляните и медарниците. Тези съоръжения според тях трябва да бъдат премахнати от оживените места, защото вече има няколко смъртни случая.
Според Кирил Мишев – началник «Охрана на морската и речна граница» в дирекция «Гранична полиция» проблемът идва от това, че липсва акт на МС, с който да се определи режим на влизане на яхти. «Почти навсякъде в страната яхтените пристани са от смесен тип и на тях по-често акостират и рибарски гемии. Трябва да се помисли за изграждането на нови инфраструктурни съоръжения – специализирани яхтени пристанища, чрез които да се привлекат повече висококатегорийни туристи». Това каза и строителният предприемач и собственик на «Венид яхт» Йордан Динев.
По повод яхтения порт «Марина Диневи», което дружеството изгражда, той каза, че е завършен първия етап от строителството. Изградено е хидротехническото съоръжение, което съдържа източен, западен и южен ограден мол и северна кейова стена и територия в тила. Площта на кейовите стени и територията в тила е около 25 000 кв.м. Изграденото по този начин хидротехническо съоръжение образува защитена акватория на пристанището на площ от около 40 000 кв.м., в която са разположени шест плаващи пирса за връзване на лодки. Инвестицията в пристанището се изчислява на около 10 млн евро.
Вторият етап от строителството ще започне на 1 октомври тази година. Той включва изграждането на обслужващи постройки в тилната територия – работилници, сервизи за поддръжка и ремонт на яхти, магазини за резервни части, принадлежности, екипировки и други. Ще има още петзвезден хотел, заведения за обществено хранене, медицински пункт. В бизнес сграда ще бъдат поместени офиси за нуждите на пристанището, митницата, КПП, гранична полиция и пристанищна администрация. Освен това ще има зали за бизнес срещи и пресконференции. До всяко яхтено място ще бъдат прокарани ток, вода, телефон, кабелна телевизия и интернет. Ще бъдат изградени санитарни възли, бани, обществена пералня, банков офис, спортно-оздравителен комплекс, съоръжения за зареждане с гориво. Ще има система за приемане на битови отпадни води от яхтите, за да не се замърсява акваторията на пристанището. Охраната ще бъде физическа и чрез видеонаблюдение.
Срокът за приключване на строителните работи е края на май 2007 г.
Проектът спечели една от най-престижните награди Bentley Award за най-добър инвестиционен проект за яхтено пристанище през 2005 г. Очаква се през 2007 г. «Марина Диневи» да бъде включено в каталога на най-добрите яхтени пристанища в света.
Веска Караманова,
кмет на община Созопол
Говори се , че пристанищата в Созопол и Несебър ще бъдат изключени от Приложението за пристанищата с регионално значение и отново ще бъдат включени в пристанищата с национално значение и като поделение на пристанище Бургас. За мен, като кмет на общината ще ми бъде трудно да говоря за инвестиционни проекти, когато няма да бъдем собственици на пристанищните съоръжения. Ще се окажем в ситуация, в която се намираме в момента с плажовете – пристанище Созопол е в центъра на града и е част от инфраструктуратата му, както и плажната ивица. Ще си гледаме прекрасното яхтено пристанище, но няма как да имаме отношение към това, което се случва. Която и да е от черноморските общини има възможности за финансиране, за включване в акционерни дружества, за отдаване на концесии и работа по линя на публично-частното партньорство с частните инвеститори. Ние сме готови и отворени за това. В този смисъл взаимният интерес ще бъде много по-изгоден за развитието на който и да е вид туризъм, в това число и на яхтения, отколкото да бъдем само свидетели и регистратори на това, което се случва на територията на населените места. В нашата община имаме работна група, която разработва свое виждане по програмата за развитие в периода 2007-2013 г. на туризма и по-конкретно за яхтения туризъм, като елемент на морския туризъм.
Ако всичко това бъде реализирано със сериозен международен проект за градоустройство, каквото е нашето предложение, за крайбрежната ивица, в която да се отбележи всеки един от моментите на съответната градоустройствена част какво ще представлява, къде точно ще са понтоните, къде ще се намират увеселителните заведения. След като всичко това се знае отдаването на концесия, било от държавата или от общината, или при съвместни дружества, може да става само и единствено при изпълнението на устройствения план.Защото хаотичното застрояване на малки яхтени пристанища или кейове, независимо дали става дума за държавни или частни, отново ще ни поставят пред проблема, който сега стои с хаоса при застрояването по цялото Черноморие. Затова тук е необходимо да имаме по-дългосрочна програма, по-скоро по отношение на устройствените проекти в зоните на яхтените пристанища, отколкото да изграждаме пристанища тук и там хаотично и както се казва на парче. Това няма да доведе до развитие на яхтен туризъм от висока класа.
Аргир Бояджиев,
изпълнителен директор на порт Бургас и председател на яхт клуб порт Бургас.
През ноември т.г. се навършват 30 години от създаването на яхт клуба към пристанище Бургас. До 2003 г. яхтклубът съществуваше на мястото на изградения сега терминал 2А – за насипни товари. Въпреки преместването ръководството на пристанището успя да оборудва кейовите съоръжения с ток и вода, необходими за яхтсмените. Но с засилените мерки за сигурност сега достъпът до яхтените съоръжения е доста затруднен, защото се преминава през територията на самото пристанище, което не е удачно и създава допълнителни предпоставки за произшествия. От друга страна екипажите на чуждите яхти плаващи под чужд флаг, за да излязат до града и се приберат обратно в плавателните съдове също са принудени да преминават през територията на пристана, което се затруднява и при осъществяването на контролите при вход и изход. За съжаление Бургас няма изградено друго яхтено пристанище и поради това сме принудени да мислим и вземем мерки за развитие на инфраструктура и реализация в бъдеще. А яхт клубът може да се превърне в база за развитие на бизнес и като база на спортното ветроходство. За целта обаче са необходими значителни средства.
Естествено би било първо да се построят или модернизират сега съществуващите яхтени пристанища. След това туристите сами ще дойдат. Но трябва до яхтклуба да има свободен достъп.
Това може да стане, като се отвори проход, който да свързва града с яхтения кей. При нас това е наложително, тъй като предстои през 2007 г. провеждането на световно първенство по ветроходство, на което сме домакини. А и трябва да се намерят достатъчно финанси за доизграждане на съществуващата в момента база.
Яхтеният бизнес, според мен, трябва да се развива, защото страната ни от него може да се печели.Това ни подсказват и частните инвестиции, които са вложени в строителството на частни яхтени пристанища, а и не е далеч примера на Турция, където масово се изграждат яхтени марини и там ежегодно престояват и ремонтират хиляди яхти от цял свят.
Във връзка с приемането ни в ЕС и засилването на трафика от яхти и круизни кораби оперативното ръководство на пристанището може да разгледа възможността от освобождаване на оперативни корабни места и обособяването им като пасажерски и яхтен терминал.
България на този етап има осем яхтени пристанища с лицензи, но нито едно от тях не е в Бургас. Градът дори не се споменава в плановете на инвеститорите и специалистите. Уж от 20 години се обсъжда строителството на порт за яхти, но и обсъждането вече замря. Както всичко в този град е от ден до пладне.
Засега от региона са лицензирани “Марина” - порт Созопол, Национална ветроходна база в Несебър и пристанището на Дюни.
Интерес проявяват от общините в Царево и Приморско. Останалите лицензирани пристанища са “Лотос” и яхтеното пристанище в Балчик, пристанището на “Златни пясъци”, базата в близост до Института по Хидро и аеродинамика във Варненското езеро и “Св. Атанас” в Бяла.
“Независимо каква е собствеността – частна, държавна или общинска, пътническите пристанища се приемат според новата програма като пристанища за туризъм, но не може да се разчита на това, с което сега разполагаме- необходима е визия за развитието и на туризма”, категоричен е кап. Пейчо Манолов - директор на Изпълнителна агенция “Пристанищна администрация” към Министерство на транспорта.
По думите му богатите туристи идват с хубави яхти и това, което сега имаме у нас, не отговаря на съвременните изисквания.
Инвестирането в яхтени пристанища по цялото Черноморие ще доведе и до развитие на яхтения туризъм, круизите, водните спортове. Много по-напреднали в това отношение са съседните на България държави – Турция, Гърция, а вече в тази посока напредва и Румъния. България губи много икономически възможности.
Изследванията показват, че хората, които притежават яхти и се интересуват от ветроходство и круизи, расте и България трябва да развие своите портове така, че те да станат атрактивни както за местните хора, така и за чуждестранните туристи.
«У нас обаче трябва да бъдат решени много въпроси, свързани с митническия и граничния режим, с безопасността на екипажите на плавателните съдове. Необходими са промени и в нормативните актове, како и да се създаде мозъчен тръст, който да решава подобни въпроси», коментира председателят на Българската федерация по ветроходство Станислав Касъров.
Според него, за да настъпят промени, са необходими съответните решения от страна на правителството, но то трябва да бъде подтикнато от бизнеса и неправителствения сектор, за да се създаде концепция за развитието на този отрасъл. Изработената програма, която вече е спусната за съгласуване до всички министерства, предстои да бъде внесена в МС.
“Трябва да представяме българското крайбрежие като дистинация, а не като отделни яхтени пристанища, защото всеки би останал там, където удоволствието ще бъде най-голямо. Има какво да се види по Черноморието. Така правят нашите приятели от “Атакьой Марина” в Турция, които популяризират Черно море и ветроходните ралита Кайра, осъзнавайки че могат да изгубят някои от клиентите си за евентуално зимуване по нашите пристани, където е по-евтино”, коментира Лъчезар Бартоев - президент на Българската Асоциация на яхтените пристанища.
Според него, когато бъде изградена съответната инфраструктура, тогава ще дойдат и така дългоочакваните яхтсмени и високоплатежни туристи. А те са хиляди, но се налага просто да изчакат. Сега се страхуват от граничния режим, неуредиците и слуховете.
Какво е необходимо за едно яхтено пристанище – денононощна вахта, непрекъснато прослушване на определен фиксиран УКВ канал, ток и вода, добри и чисти тоалетни, бани, гориво, интерент достъп, кабелна телевизия, съоръжения за вдигане и спускане на яхтите на вода, специализирани лодки, които при маневри да помагат. Да се помисли за укрепване на самото пристанище, да бъде добре защитени и не на последно място да има денонощна охрана. Да има възможност яхтите да газят поне около 3 метра.
Болната тема на яхтсмените са таляните и медарниците. Тези съоръжения според тях трябва да бъдат премахнати от оживените места, защото вече има няколко смъртни случая.
Според Кирил Мишев – началник «Охрана на морската и речна граница» в дирекция «Гранична полиция» проблемът идва от това, че липсва акт на МС, с който да се определи режим на влизане на яхти. «Почти навсякъде в страната яхтените пристани са от смесен тип и на тях по-често акостират и рибарски гемии. Трябва да се помисли за изграждането на нови инфраструктурни съоръжения – специализирани яхтени пристанища, чрез които да се привлекат повече висококатегорийни туристи». Това каза и строителният предприемач и собственик на «Венид яхт» Йордан Динев.
По повод яхтения порт «Марина Диневи», което дружеството изгражда, той каза, че е завършен първия етап от строителството. Изградено е хидротехническото съоръжение, което съдържа източен, западен и южен ограден мол и северна кейова стена и територия в тила. Площта на кейовите стени и територията в тила е около 25 000 кв.м. Изграденото по този начин хидротехническо съоръжение образува защитена акватория на пристанището на площ от около 40 000 кв.м., в която са разположени шест плаващи пирса за връзване на лодки. Инвестицията в пристанището се изчислява на около 10 млн евро.
Вторият етап от строителството ще започне на 1 октомври тази година. Той включва изграждането на обслужващи постройки в тилната територия – работилници, сервизи за поддръжка и ремонт на яхти, магазини за резервни части, принадлежности, екипировки и други. Ще има още петзвезден хотел, заведения за обществено хранене, медицински пункт. В бизнес сграда ще бъдат поместени офиси за нуждите на пристанището, митницата, КПП, гранична полиция и пристанищна администрация. Освен това ще има зали за бизнес срещи и пресконференции. До всяко яхтено място ще бъдат прокарани ток, вода, телефон, кабелна телевизия и интернет. Ще бъдат изградени санитарни възли, бани, обществена пералня, банков офис, спортно-оздравителен комплекс, съоръжения за зареждане с гориво. Ще има система за приемане на битови отпадни води от яхтите, за да не се замърсява акваторията на пристанището. Охраната ще бъде физическа и чрез видеонаблюдение.
Срокът за приключване на строителните работи е края на май 2007 г.
Проектът спечели една от най-престижните награди Bentley Award за най-добър инвестиционен проект за яхтено пристанище през 2005 г. Очаква се през 2007 г. «Марина Диневи» да бъде включено в каталога на най-добрите яхтени пристанища в света.
Веска Караманова,
кмет на община Созопол
Говори се , че пристанищата в Созопол и Несебър ще бъдат изключени от Приложението за пристанищата с регионално значение и отново ще бъдат включени в пристанищата с национално значение и като поделение на пристанище Бургас. За мен, като кмет на общината ще ми бъде трудно да говоря за инвестиционни проекти, когато няма да бъдем собственици на пристанищните съоръжения. Ще се окажем в ситуация, в която се намираме в момента с плажовете – пристанище Созопол е в центъра на града и е част от инфраструктуратата му, както и плажната ивица. Ще си гледаме прекрасното яхтено пристанище, но няма как да имаме отношение към това, което се случва. Която и да е от черноморските общини има възможности за финансиране, за включване в акционерни дружества, за отдаване на концесии и работа по линя на публично-частното партньорство с частните инвеститори. Ние сме готови и отворени за това. В този смисъл взаимният интерес ще бъде много по-изгоден за развитието на който и да е вид туризъм, в това число и на яхтения, отколкото да бъдем само свидетели и регистратори на това, което се случва на територията на населените места. В нашата община имаме работна група, която разработва свое виждане по програмата за развитие в периода 2007-2013 г. на туризма и по-конкретно за яхтения туризъм, като елемент на морския туризъм.
Ако всичко това бъде реализирано със сериозен международен проект за градоустройство, каквото е нашето предложение, за крайбрежната ивица, в която да се отбележи всеки един от моментите на съответната градоустройствена част какво ще представлява, къде точно ще са понтоните, къде ще се намират увеселителните заведения. След като всичко това се знае отдаването на концесия, било от държавата или от общината, или при съвместни дружества, може да става само и единствено при изпълнението на устройствения план.Защото хаотичното застрояване на малки яхтени пристанища или кейове, независимо дали става дума за държавни или частни, отново ще ни поставят пред проблема, който сега стои с хаоса при застрояването по цялото Черноморие. Затова тук е необходимо да имаме по-дългосрочна програма, по-скоро по отношение на устройствените проекти в зоните на яхтените пристанища, отколкото да изграждаме пристанища тук и там хаотично и както се казва на парче. Това няма да доведе до развитие на яхтен туризъм от висока класа.
Аргир Бояджиев,
изпълнителен директор на порт Бургас и председател на яхт клуб порт Бургас.
През ноември т.г. се навършват 30 години от създаването на яхт клуба към пристанище Бургас. До 2003 г. яхтклубът съществуваше на мястото на изградения сега терминал 2А – за насипни товари. Въпреки преместването ръководството на пристанището успя да оборудва кейовите съоръжения с ток и вода, необходими за яхтсмените. Но с засилените мерки за сигурност сега достъпът до яхтените съоръжения е доста затруднен, защото се преминава през територията на самото пристанище, което не е удачно и създава допълнителни предпоставки за произшествия. От друга страна екипажите на чуждите яхти плаващи под чужд флаг, за да излязат до града и се приберат обратно в плавателните съдове също са принудени да преминават през територията на пристана, което се затруднява и при осъществяването на контролите при вход и изход. За съжаление Бургас няма изградено друго яхтено пристанище и поради това сме принудени да мислим и вземем мерки за развитие на инфраструктура и реализация в бъдеще. А яхт клубът може да се превърне в база за развитие на бизнес и като база на спортното ветроходство. За целта обаче са необходими значителни средства.
Естествено би било първо да се построят или модернизират сега съществуващите яхтени пристанища. След това туристите сами ще дойдат. Но трябва до яхтклуба да има свободен достъп.
Това може да стане, като се отвори проход, който да свързва града с яхтения кей. При нас това е наложително, тъй като предстои през 2007 г. провеждането на световно първенство по ветроходство, на което сме домакини. А и трябва да се намерят достатъчно финанси за доизграждане на съществуващата в момента база.
Яхтеният бизнес, според мен, трябва да се развива, защото страната ни от него може да се печели.Това ни подсказват и частните инвестиции, които са вложени в строителството на частни яхтени пристанища, а и не е далеч примера на Турция, където масово се изграждат яхтени марини и там ежегодно престояват и ремонтират хиляди яхти от цял свят.
Във връзка с приемането ни в ЕС и засилването на трафика от яхти и круизни кораби оперативното ръководство на пристанището може да разгледа възможността от освобождаване на оперативни корабни места и обособяването им като пасажерски и яхтен терминал.
Прочетено: 3038 пъти