Трима банкери заменят акции срещу разследване
21 Септември 2006, Четвъртък
Автор: Румяна Емануилиду
Източник: вестник Фактор
Решаването на казуса “Бургаска търговска банка” се отлага
Тук навремето се помещаваше Бургаската търговска банка
Снимка: Евгени Манов
Делото за източването на “Бургаска търговска банка” АД /вляла се през 1994 г. в “Булбанк”/, което се точи близо десет години, трябваше да приключи в края на миналата седмица. Очакваше се съдебният състав, председателстван от Цвета Попова, да се произнесе на поредното заседание. То обаче беше отложено за около два месеца. Причина за отлагането стана внезапната катастрофа на един от адвокатите на обвиняемите – Иво Баев.
Известният бургаски адвокат е опериран в пловдивска болница след тежка катастрофира, станала на 12 септември рано сутринта на магистралата Пловдив – София, научи “Фактор”.
Според лекари адвокатът е излязъл от реанимация, но състоянието му все още е тежко.
Делото за икономическите престъпления, известно като “делото Булбанк”, ще се гледа в Бургаския окръжен съд, след като състоянието на адвокат Иво Баев позволи той да се върне към адвокатските си задължения, казаха магистрати.
Междувременно стана известно, че “Булбанк” АД, която е граждански ищец по делото, ще оттегли иска си към трима от подсъдимите – бившият началник "Валутно управление" и основен обвиняем за източването на Бургаска търговска банка /БТБ/ Начо Радев, бившият изпълнителен директор на банката Петко Миланов и бившият главен счетоводител Христо Христов.
Според обвинителния акт щетите са нанесени през 1993-94 г. и са разкрити при подготовката на БТБ за вливане в “Булбанк”. Искът с главницата е в размер на 160 554 лв, а лихвите са за целия период от 1993 г. досега.
Както беше оповестено в пресата, тримата банкери са притежавали безналични акции с право на глас в акционерното дружество. След започването на разследването срещу тях, върху акциите е наложен запор. Сега става ясно, че след подписано извънсъдебно споразумение тримата са прехвърлили акциите си на мажоритарния акционер на “Булбанк” – “Уникредо Италиано”. Банкерите притежават съответно 660, 3 828 и 5 576 броя акции и дивиденти от акциите в размер на 35 164 лв. Те са се отказали от тях в полза на банката и освен това са внесли още 20 000 лв.
Това е било достатъчно банката да оттегли гражданския си иск. Молба за това е входирана в администрацията на Бургаския окръжен съд, съобщиха от магистратурата.
Когато се разкри далаверата в началото на 90-те години, с източените от Бургаска търговска банка 226 335 200 лева можеха да се купят 7 млн. долара. Присвояването на тези пари е особено тежко престъпление и тогава, и сега. Като такова го квалифицира и зам.-окръжният прокурор Весела Герова, която внесе обвинителния акт в Бургаския окръжен съд.
За основен участник в огромната по размери далавера е считан Начо Радев. Негова дясна ръка в присвояването е изчезналият в чужбина кредитен милионер Пламен Ненов и ексшефът на ЦКБ - клон Ямбол Иван Иванов.
Като обвиняеми по делото бяха привлечени още освен бившият изпълнителен директор на БТБ Петко Миланов и главният счетоводител Христо Христов, бизнесменът Стефан Стоянов и счетоводителките в банката Златка Бонева и Невена Христова, както и валутната касиерка Николета Попова.
Начо Радев прекара почти две години в Старозагорския затвор. Петима известни адвокати поеха защитата му.
Част от безславната история на единствената бургаска банка:
Президентът на фирма "Еллас" Димитриус Костас е бил един от частниците, който се радвал на внимание от Начо Радев. През 1992 г. предприемачът, който имал верига от магазини за обувки в “Слънчев бряг” и Несебър, вземал под наем обувния завод "Андрей Юруков" в Пловдив.
В началото на 1994 г. с благословията на Радев той вземал кредит от БТБ-АД в Бургас в размер на $200 000 , който издължил. Само че за целта попълнил разписка, в която не се посочвали дори паспортните му данни. После Радев отново разпоредил на касиерката Николета Попова да изплати в брой на Костас 298 000 германски марки и 15 000 000 гръцки драхми. Основният документ отново бил хвърчаща разписка.
По същата процедура и без договор за кредит Радев разрешил да се изплатят $200 000 на Даниел Маслинков на 16 ноември 1994 г., които обаче той не възстановил.
Притеснена за раздадената и неизплатена валута, касиерката Попова споделила проблема със счетоводителката Невена Христова, която била в близки отношения с Начо Радев. Той й дал идея да оформят акт за ценна пратка за път, която след като се осчетоводи, ще прикрие липсващата валута. Актът бил подписан от Попова, Христова и дилъра Димитър Митрев.
В процеса на следствието е установено, че пратката не е осъществена, тъй като на екземпляра липсва заверка на получателя - Финансова брокерска къща-София. Сметка 572, известна като "банкноти на път", в която фиктивно били отнесени доларите и марките, трябвало да бъде занулена на 30 декември 1994г. Ето защо Радев наредил отново да се състави документ с невярно съдържание, според който в банката са внесени в брой 200 хил.долара и 85 650 германски марки. Така един ден преди новата 1995 г. валутната каса пак била с дефицит 420 000 долара и 85 650 марки.
Радев не спира дотук. Без да спазва никакви нормативни наредби, той съдействувал и на президента на "Ател" Пламен Ненов да получава валута по сметките си в други банки, както и на ръка. С различни счетоводни еквилибристики той прикривал усвоените суми, като за извършване на престъплението вече му съдействали и счетоводителките.
На 15 октомври 1995г. Радев подписал телекс от името на изпълнителния директор на БТБ-АД до Българска външно-търговска банка-София, с който нареждал да се задължи сметка "ЛОРО" на БТБ-АД с 1 000 000 британски лири, с вальор 19 октомври 1995г. Той обосновал искането си с "продадена валута". С телекса Радев нареждал още с тази сума да се завери сметката на Българска пощенска банка- София. Разпореждането било изпълнено.
Малко преди това ексвалутният бос провел телефонен разговор със служителя на ФКБ-София Светослав Радев. Начо Радев му предложил да сключат сделка за арбитраж /превалутиране/ на един милион британски лири в щатски долари.
Едновременно със сключването на тази сделка ФКБ сключила насрещна сделка с Българска пощенска банка за арбитраж на лири срещу долари. След като това станало, по телефона Начо Радев дал указание доларовата равностойност да бъде приведена от ФКБ по сметка на БТБ-АД в ТБ "Биохим". После той се разпоредил да се завери сметката на фирмата на Пламен Ненов "Ател" чрез Агробизнесбанк. Така Ненов присвоил 42 989 237лв.
За взаимните симпании между Начо Радев и облагодетелстваните от него бизнесмени може да се изпише сигурно цял роман. Според някои специалисти това може да се нарече и Наръчник по икономически бандитизъм.
Както и да се спряга източването на една банка, след подписаното десет години по-късно споразумение и новите финансови еквилибристики, “Начо Радев и сие” няма да имат вече неуредени сметки с нея.
Снимка: Евгени Манов
Делото за източването на “Бургаска търговска банка” АД /вляла се през 1994 г. в “Булбанк”/, което се точи близо десет години, трябваше да приключи в края на миналата седмица. Очакваше се съдебният състав, председателстван от Цвета Попова, да се произнесе на поредното заседание. То обаче беше отложено за около два месеца. Причина за отлагането стана внезапната катастрофа на един от адвокатите на обвиняемите – Иво Баев.
Известният бургаски адвокат е опериран в пловдивска болница след тежка катастрофира, станала на 12 септември рано сутринта на магистралата Пловдив – София, научи “Фактор”.
Според лекари адвокатът е излязъл от реанимация, но състоянието му все още е тежко.
Делото за икономическите престъпления, известно като “делото Булбанк”, ще се гледа в Бургаския окръжен съд, след като състоянието на адвокат Иво Баев позволи той да се върне към адвокатските си задължения, казаха магистрати.
Междувременно стана известно, че “Булбанк” АД, която е граждански ищец по делото, ще оттегли иска си към трима от подсъдимите – бившият началник "Валутно управление" и основен обвиняем за източването на Бургаска търговска банка /БТБ/ Начо Радев, бившият изпълнителен директор на банката Петко Миланов и бившият главен счетоводител Христо Христов.
Според обвинителния акт щетите са нанесени през 1993-94 г. и са разкрити при подготовката на БТБ за вливане в “Булбанк”. Искът с главницата е в размер на 160 554 лв, а лихвите са за целия период от 1993 г. досега.
Както беше оповестено в пресата, тримата банкери са притежавали безналични акции с право на глас в акционерното дружество. След започването на разследването срещу тях, върху акциите е наложен запор. Сега става ясно, че след подписано извънсъдебно споразумение тримата са прехвърлили акциите си на мажоритарния акционер на “Булбанк” – “Уникредо Италиано”. Банкерите притежават съответно 660, 3 828 и 5 576 броя акции и дивиденти от акциите в размер на 35 164 лв. Те са се отказали от тях в полза на банката и освен това са внесли още 20 000 лв.
Това е било достатъчно банката да оттегли гражданския си иск. Молба за това е входирана в администрацията на Бургаския окръжен съд, съобщиха от магистратурата.
Когато се разкри далаверата в началото на 90-те години, с източените от Бургаска търговска банка 226 335 200 лева можеха да се купят 7 млн. долара. Присвояването на тези пари е особено тежко престъпление и тогава, и сега. Като такова го квалифицира и зам.-окръжният прокурор Весела Герова, която внесе обвинителния акт в Бургаския окръжен съд.
За основен участник в огромната по размери далавера е считан Начо Радев. Негова дясна ръка в присвояването е изчезналият в чужбина кредитен милионер Пламен Ненов и ексшефът на ЦКБ - клон Ямбол Иван Иванов.
Като обвиняеми по делото бяха привлечени още освен бившият изпълнителен директор на БТБ Петко Миланов и главният счетоводител Христо Христов, бизнесменът Стефан Стоянов и счетоводителките в банката Златка Бонева и Невена Христова, както и валутната касиерка Николета Попова.
Начо Радев прекара почти две години в Старозагорския затвор. Петима известни адвокати поеха защитата му.
Част от безславната история на единствената бургаска банка:
Президентът на фирма "Еллас" Димитриус Костас е бил един от частниците, който се радвал на внимание от Начо Радев. През 1992 г. предприемачът, който имал верига от магазини за обувки в “Слънчев бряг” и Несебър, вземал под наем обувния завод "Андрей Юруков" в Пловдив.
В началото на 1994 г. с благословията на Радев той вземал кредит от БТБ-АД в Бургас в размер на $200 000 , който издължил. Само че за целта попълнил разписка, в която не се посочвали дори паспортните му данни. После Радев отново разпоредил на касиерката Николета Попова да изплати в брой на Костас 298 000 германски марки и 15 000 000 гръцки драхми. Основният документ отново бил хвърчаща разписка.
По същата процедура и без договор за кредит Радев разрешил да се изплатят $200 000 на Даниел Маслинков на 16 ноември 1994 г., които обаче той не възстановил.
Притеснена за раздадената и неизплатена валута, касиерката Попова споделила проблема със счетоводителката Невена Христова, която била в близки отношения с Начо Радев. Той й дал идея да оформят акт за ценна пратка за път, която след като се осчетоводи, ще прикрие липсващата валута. Актът бил подписан от Попова, Христова и дилъра Димитър Митрев.
В процеса на следствието е установено, че пратката не е осъществена, тъй като на екземпляра липсва заверка на получателя - Финансова брокерска къща-София. Сметка 572, известна като "банкноти на път", в която фиктивно били отнесени доларите и марките, трябвало да бъде занулена на 30 декември 1994г. Ето защо Радев наредил отново да се състави документ с невярно съдържание, според който в банката са внесени в брой 200 хил.долара и 85 650 германски марки. Така един ден преди новата 1995 г. валутната каса пак била с дефицит 420 000 долара и 85 650 марки.
Радев не спира дотук. Без да спазва никакви нормативни наредби, той съдействувал и на президента на "Ател" Пламен Ненов да получава валута по сметките си в други банки, както и на ръка. С различни счетоводни еквилибристики той прикривал усвоените суми, като за извършване на престъплението вече му съдействали и счетоводителките.
На 15 октомври 1995г. Радев подписал телекс от името на изпълнителния директор на БТБ-АД до Българска външно-търговска банка-София, с който нареждал да се задължи сметка "ЛОРО" на БТБ-АД с 1 000 000 британски лири, с вальор 19 октомври 1995г. Той обосновал искането си с "продадена валута". С телекса Радев нареждал още с тази сума да се завери сметката на Българска пощенска банка- София. Разпореждането било изпълнено.
Малко преди това ексвалутният бос провел телефонен разговор със служителя на ФКБ-София Светослав Радев. Начо Радев му предложил да сключат сделка за арбитраж /превалутиране/ на един милион британски лири в щатски долари.
Едновременно със сключването на тази сделка ФКБ сключила насрещна сделка с Българска пощенска банка за арбитраж на лири срещу долари. След като това станало, по телефона Начо Радев дал указание доларовата равностойност да бъде приведена от ФКБ по сметка на БТБ-АД в ТБ "Биохим". После той се разпоредил да се завери сметката на фирмата на Пламен Ненов "Ател" чрез Агробизнесбанк. Така Ненов присвоил 42 989 237лв.
За взаимните симпании между Начо Радев и облагодетелстваните от него бизнесмени може да се изпише сигурно цял роман. Според някои специалисти това може да се нарече и Наръчник по икономически бандитизъм.
Както и да се спряга източването на една банка, след подписаното десет години по-късно споразумение и новите финансови еквилибристики, “Начо Радев и сие” няма да имат вече неуредени сметки с нея.
Прочетено: 6346 пъти