Когато мъртвите не говорят, а живите мълчат

    Смъртта без съмнение изисква дълбоко уважение,тя не търпи насмешки и фамилиарничене...,тя е още едно събитие във веригата на живота, една от многобройните спирки, отличаващи се само по това, че след нея влакът на живота влиза в еднопосочен тунел...

                            Ето защо нормално е да отбележим, че фактите, съпътстваща живота ни за края и мястото, където престояват една голяма част от покойниците са мрачни като обратната страна на Луната. Един бегъл поглед на помещенията, в които се работи за да се установи истината затова кой и как е напуснал белия свят ни кара да не вярваме в старата максима, че живите се учат от мъртвите или, че поне в Бургас е така.За жалост такива са те - болезнените факти, пред които     и божествата мълчат.Тук мълчанието не е злато,то показва липсата ни на Европейска култура-така както сега е актуално да мерим с тези еталони всяка една област, която е пред погледа ни.

            Нека да надникнем там където се извършват аутопсии и се съхраняват мъртвите до последния им път.

                Помещение за предаване на покойниците липсва! Това става на стълбището в задния ход на зала за аутопсии.Мрачните и олющени стени в никакъв случай не ни изпълват с уважение към живота и институциите...Чувството за това се допълва и от тази така подтискаща секционна зала /не само от това , че там се правят аутопсии/.Освен че е секционна зала, това всъщност е и градската морга,...строена през 1967г.морално и физически остаряла.Хладилната камера при определени случаи се налага да побира N-броя трупове...и едва ли са легенди приказките за гризачи пробили     дупки в стените ..., където въображението на всеки може да нарисува картините на ужаса.Тази гледка преследва не само нещастните ни сънародници, прибирали от там свои близки.Ужасени туроператори от чужди фирми ще помнят видяното тук, недоумявайки или пък разбирайки защо нехаем за толкова много други неща.

            В интерес на истината през 1998г. ръководството на окръжната болница в Бургас д-р Лорис Мануелян успява да прекара проект през министерството, където са определени помещения за градска морга в югоизточната част на новия хирургичен корпус под естакадата с 3 секционни зали :1-ва за съдебна медицина;2-ра за болнични случаи;3-та за инфекциозни случаи , помещение за предаване на покойници, помещение с хладилни камери, така както почти всички сме виждали по филмите за другите държави.

    Но през 2000г. когато болницата     става търговско дружество и държавата е основен собственик, надеждите за пари по това направление изчезват.

    Съвсем естествено     и наложително е     с отделените налични средства първо     да се преместят болничните отделения от района на 3-та поликлиника,         излишния лукс не е спестен в ремонта на помещенията на стария корпус на болницата.

        Вярно е и това, че парите са недостатъчни, защото от целия окръг в МБАЛ Бургас пристигат тежки случаи от всички по-малки болници в региона вече във фаза на харчене на пари-скъпи лекарства, живото подържащи средства и с 26% собственост на общината нещата са почти обречени от ,,умните ,,фактори по върховете, стартирали една необмислена здравна реформа.

    Но     сезонът на туристическия наплив вече е в ход...и въпреки че няма официална статистика всеки може да си даде сметка ,че през времето на почивка не са изключени нещастни случаи, а и тези които по волята на природата бъдат призовани в отвъдното няма начин в дадени дни да не са повечко и едва ли ще стоят на опашка пред това помещение.

            Травмиращата обстановка е и за работещите там санитари     и лекари. Липсата на рентген например не впечатлява никой освен     тези , които трябва да установяват различни диагнози като оракули , къде и как са счупени костите, различните малформации.При едно от поръчковите убийства например на съдебната лекарка Галя Милева са били необходими 3 часа и половина за да открие куршум с изместен център на тежестта проникнал през бедрото и открит под ключицата на жертвата.И това е само един от многото случаи в които липсата на елементарна апаратура усложнява и без това тежката професия . Липсата на място за прегледи на жертви на сексуални престъпления, много често и чужди туристки допълва мрачната картина в Бургаската болница.Няма да коментирам условията за работа на лаборантите, тяхната часовникарска професия, липсата на вентилация, течът над проводник с ток от 220волта по стените след наводнение през февруари, но не мога да се съглася, че липсата на пари може да е оправдание за всеки един отговорен фактор и чиновник,защото е лесно да кажеш : това не може да стане!

            Печален е факта, че точно в Бургас от всички градове в страната съществува този нерешен проблем.Неудобно е да се говори за него, което не значи, че той не съществува или ще се отсрани от самосебе си.







        Доктор Галя Милева по Дон Кихотовски се мъчи да се бори срещу бездушието и инертността обхванала всички ,които могат и са длъжни да търсят разрешаване на не лекия проблем. Не се правят усилия дори за поетапно усъвременяване на тази неприятна но необходима част от болницата в която         може да попадне всеки от нас ,дори и тези от които зависи     един път за винаги да решат този проблем.Д-р Милева е получила разбиране от ръководството на Лук Ойл и има готовност да закупи     хладилни камери родно производство , като етап за поетапно реализиране и нормализиране условията на труд в това звено не е малко,стига най-сетне да разберат всички ,че в Бургас има отговорни хора,защото иначе това е обидно за града ни ,обидно е и за държавата.