Доц. д-р Иван СТОЙЧЕВ:Не трябват рушвети, за да вземеш пари от ЕС

Българинът има идеи, но често си остава само с тях каре Магистър по „Бизнес администрация” към УНСС, докторска степен по „Международни икономически отношения”; - Одобрен преподавател на Муди Интернешънъл за курсовете за водещи и вътрешни одитори на системи за управлени; - Член на Съюза на учените в България, направление "Икономика”; - Директор на бизнес училище „Международни икономически дейности и международно право” към Института за следдипломна квалификация към УНСС; - Доцент в УНСС, София, катедра МИО - Партньор и главен консултант по международни проекти в “Булекопроект” ООД Доц. д-р Иван Стойчев бе в Бургас, за да изнесе лекции за разработване на проекти по седемте оперативни програми за ЕС фондовете. Специализираният двумесечен курс, наречен Лятна академия “Европейско финансиране”, е организиран от Агенция за развитие на човешки ресурси - Бургас. - Доцент Стойчев, смятате ли че българинът ще успее да се подготви, и да разработи проекти, с които да усвои милиардите левове субсидии, от Европейския съюз? - Това е дребен проблем. В момента българинът има силно желание да се учи. Същото се повтори и при предприсъединителните фондове, което беше генерална репетиция. Сега дори документите са малко по-опростени. Преди проектите ги искаха на български и на английски, сега е само на български. Българинът бързо се учи. Когато види, че някой успява, кандидатства и той. Опитът бързо се разпространява. - А има ли идеи за тези проекти? - Аз смятам, че българинът има идеи. Лошото е, че само с идеи на става, а ние най-често това правим – казваме си идеята и лягаме под дървото на сянка. Най-често всичко остава на ниво лозунги. За изминалите 10 години България е успяла да усвои едва около 1 милиард евро от фондовете на ЕС, което означава, че със сигурност ще имаме трудности с усвояването на 12 милиарда до 2013 година. Това показва и досегашният опит на някои страни-членки на Евросъюза, започнали с темпове от около едва 5 - 6% през първите години от усвояването на средства от еврофондовете. - Тъй като сме свикнали да смятаме, че по каналния път нищо не става, според Вас какъв процент ще е тежестта на лобирането за този или онзи проект? - Има нагласа сред нашите бизнесмени, че трябва да платят на някого, за да получат парите. Сега ще бъде ограничено лобирането. Изискванията и мониторингът са строги. Само с лоби не може да се успее. 7000 фирми в Брюксел се занимавот с лобиране. Пък и лобирането не е мръсна дума. Състезанието не е в това – за Бургас да се усвоят едни пари. Състезаваме се с Франция и другите европейски страни. А те могат да правят бизнеспланове. - Какви са критериите за оценка на проектите? - Критериите са няколко. Проектът трябва да съответства на европейското и национално законодателство. Трябва да е оправдан икономически, да има социално въздействие. Един от важните критерии е и въздействието върху околната среда. За да е успешен един проект, трябва точно да се спазват насоките за кандидатстване, да се представят всички необходими документи, да се спазват сроковете, да се осигури съфинансиране. Особено важно е да се води строга отчетност на изпълнението и финансите. - Седемте оперативни програми вече са изпратени за одобрение от ЕС. Кога смятате, че това ще стане? Мислите ли, че ще се наложат корекции по тях? - Очаква се одобрението да стане окончателно в края на юни. Дали ще има корекции по тях, зависи доколко това, което е предложено, е съвместимо с приоритетите на ЕС. - Прави впечатление, че и седемте оперативни програми, по които ще се правят проектите, са с бенефициенти главно общините. Една голяма община ще съумее да си организира кадрите, да плати на консултанти и т.н. Какво ще правят малките общини? Не са ли в по-неизгодно положение? - Приятно съм изненадан от малките общини. Те са си направили специални отдели с млади специалисти, които се занимават само с присъединителните фондове. В община Долна баня дори има англичанин доброволец, който им помага за изграждането на екопътеки. Очевидно е обаче, че малките общини няма да могат да стигнат далеч само със собствени сили. Затова правителството е подготвило някои инструменти. Такъв например е фонд ФЛАГ, който ще стартира през юли или август. Бюджетът му за тази година е 30 млн. лева. От ФЛАГ общините ще могат да теглят краткосрочни кредити, които са за не повече от 12 месеца, и дългосрочни – за 12-15 години. Целта на фонда е да обезпечи необходимите финансови средства на малките общини за изпълнението на одобрените проекти. По този начин държавата ще осигури между 15 и 30 % от средствата. Структурните фондове не предоставят средства за ДДС, защото това означава, че ще ни наливат пари директно в бюджета. Затова държавата е заделила 30 млн.лв. за ДДС. По тези проекти авансовото финансиране от ЕС е 2 процента. След като проектът е одобрен, бенефициентите имат право да го получат. - Как ще се включи бизнесът в усвояването на европарите? Като че ли за него има съвсем минимални възможности, и то по-скоро са за едрите утвърдени фирми, които са стъпили стабилно на пазара. - При разработването на проектите се насърчава кооперирането между фирмите, публично-частните партньорства, както и браншовите сдружения. Фирмите могат да се включат в проектите, чиито бенефициенти са общините именно чрез публично-частните партньорства. Това се прави при няколко случая. Първо, при липса на ресурс в общината. Второ – когато качеството на услугата ще се повиши чрез публично-частното партньорство или пък проектът ще се изпълни в по-кратки срокове. Трето – когато така може да се преодолее конкуренцията и накрая – когато потребителите подкрепят това партньорство и има възможности за иновации и нови услуги. - Какви са предимствата на публично-частните партньорства? - Те имат редица предимства. Чрез публично-частните партньорства се осигурява допълнителен капитал, има алтернативни умения за управление и изпълнение, предлагат се допълнителни ползи за потребителите и общината. Тези партньорства гарантират по-голяма прозрачност при изработването, управлението и изпълнението на проектите, по-добро разпределение на риска, трансфер на знания, по-високо качество. Те осигуряват заетост, ново разделение на труда, както и гаранции за потребителите. - Как могат да се включат малките и нови фирми в разработването и изпълнението на проекти? - За малките и нови фирми е например програма “Конкурентоспособност”. Тя е една от седемте оперативни програми, които най-пряко се отнасят до бизнеса. По нея могат да се правят проекти за бизнесцентрове, за бизнесинкубатори, за създаване на индустриални зони. Една малка фирма не може да направи например екологично производство с пречиствателна станция. Програмата вече има собствена интернет страница - www.opcompetitiveness.bg - на която ще бъдат качвани всички документи и насоки, необходими за изпълнението й. На сайта ще бъдат публикувани и поканите за кандидатстване с проекти. С приоритет в оперативна програма “Конкурентоспособност“ ще стартират 3 грантови схеми - за технологично стартиращи фирми, схема за технологична модернизация на предприятията и схема за управление на качеството. Не по-късно от месец септември ще бъдат обявени официално първата и втората грантова схема. Коминикацията е един от големите проблеми. Една фирма не може сама да следи всички сайтове на министерства, агенции и неправителствени организации. Трябва всичко да може да се намери на един сайт.