“Вързани” самолети в небето над Приморско

За първи път България бе домакин на кръг от Световната купа по авиомоделизъм Най-младото летище у нас – Приморско – прие най-висок форум на най-малката авиация. В продължение на три дни край морето се проведе турнирът “Асен Йорданов”, който за първи път бе част от надпреварата за Световната купа по авиомоделизъм, клас F2. “Този турнир е изключително признание за България. Международната федерация /FAI/ има много високи критерии за организацията, на които успяхме да отговорим. Искрено се надявам това да бъде началото на една традиция, още повече голямо състезание от подобен ранг не е имало у нас от вече почти двадесет години”, посочи пред “Черноморски фар” Петър Кичев, председател на секцията по авиомоделизъм на Моделен клуб - Бургас. Заедно с Българската федерация по авиомоделизъм, община Приморско и летище Бургас клубът е организатор на проявата, официално открита от кмета на крайморската община Димитър Димитров. Като първо от подобен ранг състезание у нас, турнирът събра подобаващ брой участници от България, Австрия, Германия и Сърбия – близо четиридесет авиомоделисти се надпреварваха в трите групи на клас F2, както се обозначават кордовите модели. Първи на старта застанаха представителите на може би най-екстремната група – скоростните модели. Те абсолютно справедливо са определяни като Формула 1 на моделизма, защото летящите им творения достигат зашеметяващата скорост от 300 километра в час. Всеки пилот имаше точно три минути да зареди с гориво самолета, да го стартира, да развие скорост и да започне засичането на опита. В центъра на специално ограден с високи метални решетки кръг състезателят поставя ръката си в монтирана на пилон вилка и моделът му трябва да направи девет обиколки, които дават пробег от 1 километър. От журито предвид се взима средното време, засечено от трима съдии и по специална таблица се определя постигнатата скорост. Самите самолети трудно се вместват в традиционните представи. За да бъде намалено съпротивлението на въздуха, те притежават само едно летателно крило и дори пропелерът е “съкратен” наполовина. За да се постигне възможно най-висока скорост, моделите са снабдени с т.нар. резонансна тръба. Миниатюрните на пръв поглед двигатели са със “закован” обем от 2.5 куб. см. Майсторлъкът на състезателите обаче проличава именно тук – модифицирането на двигателите иска сериозни инженерни познания и богат набор практически умения. Крайният резултат е този, че работещите с метанол и рициново масло мотори развиват до 30 000 оборота, които изпращат самолетчетата в небето със скорост до 300 км/ч... Това бе показано и в дните на състезанието пред многобройната ентусиазирана публика. Първо място грабна Норберт Шмидт от Германия, чийто модел се ускори до невероятните 278.4 км/ч. С 272.7 км/ч на второ място остана Ивайло Попов, състезаващ се за Австрия, като само 0.5 км/ч му дадоха преднина пред бронзовия медалист Георги Кабаков. Втората дисциплина – въздушна акробатика, демонстрира високото майсторство на пилотите, усъвършенствано в безброй тренировки. За неизкушените зрители бе просто необяснимо как само с помощта на две управляващи корди минисамолетите се държат във въздуха като големите си събратя и не им отстъпват по възможности. Осморки, възходящи и низходящи лупинги, гръбно летене...всичко това демонстрираха състезателите на пистата край Приморско, а за най-добър от тях съдийското жури определи Ангел Маргаров, оставил далеч назад преките си конкуренти за купата. Изключително оспорвана бе борбата и в най-зрелищната дисциплина – комбат или въздушен двубой. Както при всеки дуел, и във въздушните единоборства правилата са прости – застаналите в централния кръг на определената полоса двама състезатели се стремят така да водят своите машини, че да успеят с пропелера си да откъснат колкото се може по-дълга част от цветната лента, влачеща се зад опашката на противника. Провеждат се няколко кръга по системата всеки срещу всеки и директни елиминации. В крайна сметка – след поредица от драматични двубои, оцветени както с невероятни преследвания, така и с не по-малко атрактивни катастрофи – с купата триумфира Любомир Денчев, а негови подгласници станаха Емил Кузманов и Николай Николов. Емоциите в турнира допълнително бяха подгрети и от изпълненията на няколко радиоуправляеми модели. Техните пилоти сполучливо използваха паузите в турнирното състезание, за да демонстрират възможностите на творенията си, а и да потренират за следващите надпревари, където ще бъде включен и техният клас. Внушителните по размери и по възможности модели на съществуващи самолети показаха в небето над Приморско много от фигурите на висшия пилотаж, като особено атрактивно бе копието на американския изтребител от Втората световна война “Тъндърболт” на софиянеца Димитър Илиев... Без съмнение турнирът в Приморско е голям успех на родния авиомоделен спорт, позагубил се през годините на прехода, но сега наваксващ с пълни сили авторитет и позиции. Влюбените в него хора пък отсега се готвят за следващия “удар” - в началото на септември край Несебър ще се проведе първото у нас състезание за хидросамолетни модели и за вертолети, а според председателя на несебърския моделен клуб д-р Шишков тогава ще бъде и премиерата на т.нар. Пилон рейсинг у нас.