Христо ЧУРЕЛОВ, български емигрант: Българите сме жалки и горки хора

Тръгнахте назад още по времето на Георги Димитров и Тодор Живков, чиито ръце са изцапани с кръв. Лагерите на смъртта ликвидираха мозъците на страната ни, казва известният хуманист и спомоществовател Визитка: Христо Чурелов е роден в село Бръшлян, община Малко Търново, на 12 октомври 1926 година. Завършил е средното си образование в Механотехникума в Бургас. Обявен е от политическите комисари за дезертьор и затова му издават смъртна присъда малко преди 9 септември 1944 година. По убеждение е земеделец, /николапетковист/. Емигрира в Париж. Завършва Сорбоната и работи като атомен физик в мощната компания “Дженерал Електрик”. Осъден е на смърт от Военния съд в Сливен малко преди 9 септември 1944 година. Успял е да избяга и емигрира в Париж, където се установява за постоянно. Преди няколко дни БЧК му връчи златен медал за особен принос и хуманно отношение към българите. - Г-н Чурелов, Вие станахте носител на най-високото звание в системата на БЧК-златен медал. Как се чувствате като отличник? - Разбира се, това е все пак едно признание за мен, че съм помогнал на хората. Чувствам, че съм полезен на българите. Трябва да призная обаче, че не съм много по медалите. Ако един ден бях получил Нобеловата премия, тогава щях да съм най- щастливият човек на Земята. Работата, която свърших заедно с Българския червен кръст, е огромна. Аз изпратих за България 41 ТИР-а с помощи за болници, сиропиталища, за хора, които живеят на прага на бедността и няма кой да им помогне. Този медал ще го поднеса като признание на моите приятели в Париж. Смятам да организирам едно тържество заедно с моите съмишленици в Малтийския орден и Френския червен кръст като едно признание към спомоществователите и закрилниците на бедните хора. - Защо дарявате точно медицинска апаратура? Това означава ли, че в големите болници липсва модерна апаратура, за диагностика и лечение на пациентите? - Действително въпроса си го задавате точно навреме. Истината, е че във вашите болници липсва модерна апаратура затова страдат най- много пациентите, които не могат да се лекуват надеждно. Модерната апаратура трябва да се употреби колкото се може за повече хора. Например, на моя много добър приятел д-р Лорис Мануелян съм обещал девет апарата за отделението по хемодиализа. Тези апарати ще послужат за лечението на хронично болните и за пациентите с бъбречна недостатъчност. Това е един дълг към бургаската болница, в която за съжаление липсва модерна апаратура. Сега вече си обяснявате защо пациентите бягат към София?! - Преди да Ви интервюирам, Вие споделихте, че българите сме жалки и горки. Защо? - Като студент аз бях главен секретар на Федерацията на студентите от Източна Европа. Така че от млади години се хвърлих в една жестока борба да защитавам демокрацията и свободата. Борбата ми беше заради властващата комунистическа диктатура. Вие много изстрадахте. По- чувствителните и по- честните хора не можаха да преживеят комунизма, който се ширеше в страната Ви и избягаха на Запад. След промените, т.е. след 10 ноември 1989 година, веднага се заговори за някакъв социализъм и за социалистическа партия. Но не забравяйте, че социализмът се дели на две- сталинизъм и хуманитарен социализъм. За съжаление, в България господстваше сталинизмът. Тя имаше най- голямото нещастие да има Георги Димитров. Той беше главен секретар на Интернационала, изпечен диктатор, с окървавена съвест и ръце. Той предаде Зеновиев, лидер на тогавашната ленинградска комунистическа партия. Между тях имаше ожесточена борба, надминаваща човешките представи. Тази борба струваше 60 млн. на нещастния руски народ и също толкова на българите. Георги Димитров направи големи злини на българския народ, публична тайна е, че той издаваше смъртни присъди. - Това означва ли, че той е един от създателите на лагерите на смъртта, като този в Белене? - Абсолютно да. Делото му беше продължено от Тодор Живков и Николае Чаушеску. Проследете цялата им кореспонденция, която през последните години беше открита. Тогавашният вътрешен министър Югов пък беше един от основателите на Народния съд и тогава се започнаха арестите и наказанията по лагерите. Всички тези хора следваха крачка по крачка нарежданията на Москва. Трябваше много отдавна да унищожите комунистическата партия, защото сега Вие страдате от тяхното диктаторско управление. Затова сте затънали толкова много. Недопустимо е, че получавате по-малко от 100 евро като месечно възнаграждение. Сърдете се на управниците. Но Вие сте тези, които могат да ги сменят. Искам да напомня още един факт. От 1932 до 1935 година имаше едно правителство, което беше що-годе поносимо. То се опитваше да прокара демократични промени, но не успя. След това бащата на Симеон Сакскобургготски, когото Вие наричате цар на българите, изтърва този момент, защото гледаше да наложи единствено своята погрешна политика. Има още една тайна за българите- след последния разговор между бащата на Симеон- цар Борис, с Хитлер, царят се е почувствал много зле. Приказката, че е бил отровен е много погрешна. Той всъщност умира от своите душевни терзания, вследствие на което получава сърдечен удар. - Искам да Ви попитам нещо много важно за нас, българите. В България един от най- големите проблеми е свързан с донорството. Тук страдаме от хронична недостатъчност на кръв, необходима за животоспасяващи операции. Това според Вас психологическа бариера ли е, или просто българинът не е свикнал да помага? - Веднага ще Ви кажа- това е лоша организация. Аз бях до 65 години редовен кръводарител. Два пъти в годината дарявах от своята кръв за големите болници в Париж. Давах по 450 куб. мл кръв.И така вече 30 години. В компанията “Дженеръл Електрик” нямаше колега, който да не дарява кръв. При вас проблемът е, че не можете да обяснявате на хората защо трябва да дарят кръв. Трябва да направите една мощна кампания, в която да призовете ако не всеки, то поне всеки трети да дари от своята кръв, за да спаси човешки живот. Най- важното е, че възпитанието към донорството трябва да започне от училище. Във Франция започват от началните отделения. На българите Ви липсва и още една важна черта от характера- морал. Ето защо вие не дарявате кръв. - Какви спомени пазите от Сорбоната? Образованието там може ли да се сравни с нашите висши училища? - Не може да става каквото и да е било сравнение. Аз завърших тук, в Бургас, Механотехникума. И след като заминах за Франция, те не ми го признаха. Наложи се да държа повторно изпити, за да признаят средното ми образование. Отпуснаха ми стипендия от радио“Свободна Европа” и директора на колежа ме посъветва направо да кандидатствам за Сорбоната за специалност, Политически науки". Аз съм политически емигрант, осъден на смърт в България и мисля, че такива науки биха били много полезни за мен. Впоследствие обаче се отказах и записах Физико-математическия факултет. Образованието по наше време беше доста по-назад от френското. Сега чувам добри отзиви за българската образователна система. - Как минава един Ваш ден в Бръшлян? - В родното си село идвам всяка пролет, подреждам градината. Имам и мое любимо кътче, лавица с книги- на български и френски. През лятната ваканция времето ми минава предимно в четене и в градинарство.