Стефан Станчев изработва проект за герб на Бургас

Богдан Филов одобрява идеята на писателя за написване на история на града Ивайло МАРКОВ - ст. експерт в ТД "Държавен архив" - Бургас В края на 1936 г. бургаският кмет инж. Атанас Сиреков и общинският библиотекар Стефан Станчев водят кореспонденция със софийския художник проф. Харалампи Константинов Тачев за изработване на проект на герб на Бургас. Професорът иска информация за кулата, около която е построен градът ни, дали е на някакъв хълм, или на низина край морето. Нужно му е и сведение за евентуално съществуващи останки от крепостни стени откъм сушата или откъм морето, свързани с кулата, тъй като решението на проекта "ще бъде едно, ако кулата е била самостоятелна върху някаква височина и друго, ако е в някаква равнина, свързана със стени /зидове/". Стефан Станчев изпраща исканите от художника сведения за произхода на града, като посочва, че "името Бургас произлиза от каменната кула "Пиргос" /на гръцки език/ и че днес е още запазена в местността "Пода" на югоизток от града, намираща се в сегашния канал, който съединява морето с езеро "Мандра". ...Предполага се, че тази кула е служила за отбрана и фар едновременно, защото нейното място е било удобен пристан за старите мореплаватели и търговци". По-късно, благодарение на тези сведения, художникът изпраща скица - проект на герба на Бургас. Стефан Станчев, роден през 1907 г., е личност с многостранни интереси, а дейността му - разнородна и богата в духовно отношение. През 1934 г. завършва два библиотекарски курса при Върховния читалищен съюз и е назначен за главен библиотекар на Бургаската градска библиотека. Той я преустройва с каталози по възприетата десетична класификация, увеличава библиотечния фонд /приема го с 3500 тома, а го оставя с 18000 тома/ и разширява с над 2000 читатели книгообслужването. През 40-те години последователно заема длъжността главен библиотекар на Столичната градска библиотека, а впоследствие е уредник на депозита при Народна библиотека - София, както и редактор на нейното списание "Български книгопис". Създател е на първото у нас ръководство по десетична класификация. Любопитен щрих от работата му в Бургас е, че изработва Правилник на фонда за написване историята на Бургас. В тази връзка е писмото, съхранено в ТД "Държавен архив" - Бургас, на Богдан Филов - тогава директор на Българския археологически институт, до Стефан Станчев. В него бъдещият премиер на България одобрява идеята за написване историята на Бургас и посочва примера на други градове като София и Пловдив, създали фонд за тази цел. Богдан Филев заявява готовността си да предостави необходимата помощ за начинанието. Стефан Станчев съставя Правилника на фонда за неписване историята на Бургас с 22 точки, който се управлява от организационно - изпълнителен и от научен комитет. В първия е включен елитът на града - кмет, началник на Бургаски гарнизон, Н.В. Преосвещенство Сливенския митрополит, библиотекаря на общинската библиотека, представител на бургаското археологическо дружество "Дебелт", представител на читалище "Пробуда", представител на Търговско-индустриалната камара, на инженерно-архитектурното дружество, професори по история в Софийския университет и др. Научният комитет е всъщност управителният съвет на Българския археологичен институт в София. Целта на фонда е да одобри, прецени и да осигури финансова подкрепа, за да издаде научните трудове за миналото на Бургас. На 27 ноември 1937 г. на заседание на Общинския съвет е одобрен Правилникът на фонда за написване историята на Бургас. През целия си живот Стефан Станчев развива активна обществена дейност, свързана с Върховния читалищен съюз, Българския туристически съюз /от 1 април 1957 г. е главен редактор на списание "Турист"/ и др. Автор е на есета, пътеписи, поезия, статии, превежда произведения от руски език, член е на Контролния съвет на Съюза на българските писатели и др. Той и съпругата му - поетесата Паулина Станчева, умират през 1991 г.