Тракийски род даде урок по висша дипломация

Тадаръкови строят българска къща в турското село Ениджия Преди четири години един тракийски род, пръснал се по българските земи, тръгва да търси корените си. Близо 80 години представителите на Тадаръковия род знаят само, че са потомци на тракийски бежанци от село, което се намира някъде в Турско, слушали са разкази за родното място на деди и прадеди и толкова. Някои от тях се разминават по улиците на Поморие, но не подозират, че са от един род. През 2000 година най-успелият в рода -Димитър Тадаръков, решава да издири живите си роднини. Близо четири години продължава търсенето и изграждането на родословното дърво човек по човек. През 2006 година целият Тадаръков род се събира на първата си среща. Почти 60 % от хората не се познават, а са се срещали през тези 50-60 години, живеели са заедно, работили са в едни и същи градове и не са подозирали, че принадлежат на една фамилия. Повечето от тях носят различни фамилни имена, което допълнително обърква представата им за родственост и забавя издирването. Тадаръкови водят началото си от турското село Ениджия, което се намира близо до Лозенград. През 1913 година над 42 тракийски фамилии са принудени да напуснат селото и се пръскат в различни краища на България. Най-компактно тракийците се заселват в Поморие, Сарафово и Айтос. По това време селото до Лозенград наброява около 3000 души, сочат историческите извори. Шест от всички напуснали фамилии се заселват в Поморие и околностите, близо 1000 души поемат нелеката съдба на бежанци и тръгват да търсят късмет в новата си родина. Сега все още в покрайнините на Ениджия стои 500 -годишен дъб. Специална табела говори, че именно там се слага началото на тракийските родове в България. Андрей Михайлов Тадаръков слага началото на рода. Неговите четири деца - Михаил, Димитър, Евдокия и Дафина и техните потомци са днешните продължители на рода. Най-възрастната представителка е 85-годишната Мария Младенова, която живее в София, но винаги идва на срещите. По време на първото събиране на Тадаръкови през миналата година се взима решение да посетят родното село на предците си. По време на визитата кметът и цялото ръководство на Ениджия ги посрещат като лични гости. Завеждат ги до стария дъб. В момента местната власт в лозенградското село е обещала да продаде на Тадаръковия род около декар земя, близо до този дъб, където ще бъде изградена къща в типичен български стил. Почти всички изселници от Ениджия, които живеят в Поморие, вече са посетили родното място на предците си. Тракийските потомци не чакат да ги побратимяват кметове и политици и без сценарии и предварителна дипломация тръгват да видят местата, където са живели предците им, идеята увлича и местната власт в Поморие и Ениджия. Двамата кметове на населените места вече се гордеят с разменните посещения на ниво местна власт. В събота Тадаръковият род се събра в Сарафово на втората си поред родова среща. Техен специален гост бе кметът на турското село Илиас Алмам, когото тракийските бежанци вече наричат “нашия кмет”. “Искаме да кажем на нашите турски приятели, че въздуха, който дишат в Поморие и Сарафово, е нашият родов взаимен въздух, който не се различава и никой не може да го раздели”, каза в събота инициаторът на събирането Димитър Тадаръков. Това, че гостуваме тук, е повече от съседство, това е вече братство и благодаря на целия род за това, че държат живи връзките и приятелствата между двата народа, каза от своя страна кметът на Ениджия Илиас Алмам, като завърши с думите на Кемал Ататюрк: “Който е против Турция е против България, който е против България е против Турция”. Специално издание на пълните съчинения на Кемал Ататюрк за българо-турските взаимоотношения подари Стефан Пейков от ГЕОПАН на кмета на турското село. Изданието е двуезично и турският градоначалник ще притежава петия екземпляр от бутиковата серия. “Преди няколко години издирихме цялото наследство на Кемал Ататьорк под патронажа на министър -председателите на двете страни”, каза Стефан Пейков. По лично настояване на рода Тадаръкови той е помолил Главно управление на архивите към Министерски съвет да разреши един от тези томове да бъде за Илиас Алмам. В Турция ценното издание се притежава само от Абдулах Гюл, лично премиерът Станишев е разрешил отпускането на екземпляра за турския градоначалник, стана ясно още. Карета: - Петър Златанов-кмет на Поморие: - Тадаръкови са едни съвременни възрожденци - Това е една изключително добра идея и благодаря на рода Тадаръкови, които са едни съвременни възрожденци и по този начин се отнасят към родовата памет, която е и памет българска. Благодаря на тракийското дружество и на кмета на Ениджия, който посрещна много топло нашите сънародници там. Тези взаимоотношения спомагат и доказват, че границите не могат да бъдат граници в душите на хората, имаме ново виждане за хората и техните народи, което е градивно и добро. Илиас Алмам-кмет на Ениджия: Дипломацията не би постигнала тези добри съседски взаимоотношения -Г-н Алмам, какво е усещането поморийци да Ви посрещнат с репликата “нашият кмет”? -Усещането не може да се изрази с думи, това е уважение към един местен кмет на община. Ние с моя колега Петър Златанов отдавна сме приели идеята да бъдем почетни градоначалници за Ениджия и Поморие. Аз съм убеден, че докато имаме такива семейства като Тадаръкови и кмета на Поморие, тези взаимоотношения ще се разиват и продължат. -Има ли други родове, които са тръгнали от Ениджия и сега се връщат да търсят при вас корените си? - От Поморие на посещение идват много родове.Те идват да видят къде са родени техните предци. - Това е по-добра форма на сближаване, отколкото висшата дипломация? - Дипломацията не би постигнала тези сърдечни и добросъседски отношения. Ние сме повече от съседи. Тук виждаме сърдечно посрещане и това са семейни чувства. - Как се отнася турското население към посещението на българските тракийски родове в Ениджия? - За да ви кажа какво беше там, трябва да видите дисковете от 23 април, празника на детето. Искам да ви кажа, че българските деца плачеха, когато си тръгваха. По време на посещението те останаха по къщите на съседите си. - Г-н Тадаръков е добър дипломат, човек, който добре знае историята и имаше желанието да види къде са живеели дедите им. Искам да кажа, че кметът на Поморие и неговият род също са от Ениджия, съветници в общината също. В Поморие има поговорка, че умните, способните хора се раждат в Ениджия. - Как виждате развитието на българо-турските взаимоотношения в тази посока? - Надяваме се и се радваме, че това ще се разрасне и стигне до национално ниво. След като станаха промените в България, започнаха разменните посещения. Ние постигнахме много големи успехи за толкова кратък период. Димитър Тадаръков: Ще издадем първата родова книга в България - Г-н Тадаръков, Вие сте в основата на тези родови срещи, как се роди идеята да търсите корените си? - Идеята започна след 2000 година, когато разбрахме, че моят дядо е имал братя и сестри, които са били пръснати в този регион и които не са носили нашата фамилия Тадаръкови, а брат му е носил името на баща си- Андреев. Двете му сестри са имали фамилии на техните мъже и по този начин родът не се е познавал. -Какво сте чували за родното място на Вашия баща? -Баща ми е роден през 1911 година в Ениджия, майка ми през 1913 година там , когато е бил на 2 г. и 6 месеца, баща ми напуска селото. Чувал съм, че е китно и красиво селце с голяма река и борова гора, видях същото нещо, едно към едно с това, което си спомняха. -Хората от вашия род никога не са знаели, че съществува такова село и произхождат оттам? -Да, така е, има хора на по 80 години, които само са слушали, никога в живота си не са мислили, че могат да отидат до това родно място, а по времето на социализма не можеше да се пътува дотам. Това е уникална родова памет, хубаво ще е, ако могат един процент от българите да я възстановят. По време на нашето посещение аз обещах един млад студент, момче или момиче, избрано от селото, да го поемам на мои разноски да учи в София и в УНСС, където аз съм ръководител на катедра “Икономика на туризма”. Желанието ни е това да стане традиция за чисто човешки вид, тип и развитие между България и Турция, защото такава родова памет има във всяка фамилия , не трябва да я прекъсваме, станаха традиционни посещенията на поморийци в село Ениджия и на ръководството в Поморие. -Имате ли намерение това по някакъв начин да бъде описано? Сега правим книга на нашия род, всеки описва своето разклонение на дървото, готова е в суров вид, ще мине през всеки от рода, за да се допълни с преживявания това, което са видели със снимки, и след една година ще я пуснем за печат. Може би като първата родова книга в България. - Кажете ни някои популярни лица от Вашия род, освен Вас? - Един от братята е бил зам.-кмет на Сарафово, но главно те са били скромни и работливи хора и това ги е запазило да бъдат искрени, честни и проблемите да не ги изваждат от равновесие. Аз, като успял човек, се нагърбих да финансирам тези срещи и да им помогна и съм първият дарител на Тракийското дружество в Поморие. Те имат вече собственост и специален клуб.