Бургас остава без Спешна помощ?

7 стотинки е възнаграждението на спешните медици за нощен труд Има опасност Бургас да остане без Спешна медицинска помощ. Това е така заради нова наредба, която изисква дежурството на лекарите да не бъде по-дълго от 8 часа. Сега то е 12 часа. За да се спази наредбата, трябва да бъдат назначени още лекари, но те и сега напускат заради тежката работа и ниското заплащане. “Колегите са изнервени заради ниското заплащане и лошите условия на труд, каза за “Черноморски фар” д-р Димитър Желязков, зам.-директор на Спешния център. Работата им е много натоварена и непосилна за такъв малък колектив. Заплащането им не се е променило към по- добро от години”. За да спази изискванията на новата наредба, Спешната помощ в Бургас търси на този етап още лекари, шофьори и допълнителен помощен персонал. Ако няма желаещи, опасността градът да остане без Бърза помощ е напълно реална. Лекарите не приемат охотно новата наредба и по друга причина, която отказаха да признаят пред екипа ни - при сегашното дежурство от 12 часа те имат повече почивни дни след това- време, което им позволява да работят на още едно място, за да си докарат повече пари. Почти 90 процента от персонала напуска или работи на още едно място заради смешните 7 стотинки на час- възнаграждение на лекари, медицински сестри и фелдшери за нощния им труд. Заплатата на лекар със стаж над 10 години също е много ниска- под 400 лева. А храноденът на персонала е намалял- от 1,40 лева на 1 лев. Това е полагащото им се за 12 часа труд. Медицински сестри със стаж над 15 години получават около 200 лева. Работата на екипите се е увеличила почти осем пъти от стартирането на здравната реформа през 2000-а година. Повикванията на телефон 150 са над 8 хил на месец. Посещенията в домът също са се увеличили в сравнение с миналата година. Заплащането и условията на труд обаче си остават същите. Центърът за спешна медицинска помощ в Бургас е изправен пред сериозна заплаха да не може да извършва дейността си заради липсата на лекари, които да работят там. Ръководството на здравното звено ще сигнализира в Министерството на здравеопазването за кризата за кадри. Дефицитът се изостри след преминаването на Спешно отделение в структурите на Многопрофилната болница за активно лечение. Реформата доведе до масово напускане и преминаване на по-лека и двойно по-добре заплатена работа в новото болнично отделение. От април във филиалите към Спешния център в Бургас остава само един лекар за реанимационен екип и нито един лекар за супервайзер в Регионалната координационна централа. Така на практика на всички спешни повиквания ще се отзовават фелдшери. В центъра остават на работа и не повече от трима-четирима педиатри, които ще осигуряват спешните случаи при деца под 1 година. Ръководството на Спешния център не може да разреши само проблемите. Нито може да закупи апаратура и линейки, нито може да повиши заплатите на медиците. Мнението на лекари е, че държавата напълно абдикира от спешната помощ". На среща между областния управител Любомир Пантелеев и шефа на Спешния център д-р Асен Кърджиев в края на миналата седмица стана ясно, че положението със спешната помощ в града е много тежко и сериозно. Директорът на центъра се оплака, че заплатите на хората му са ниски, затова и няма желаещи да работят в “Бърза помощ”. Пантелеев поиска подробна справка със сравнителен анализ от ръководството на Спешната помощ какво е състоянието му в момента, от какво имат нужда, какъв щат им е необходим. На базата на тези данни ще бъде изготвено мотивирано становище до Министерството на здравеопазването и Министерството на финансите за отпускане на средства за нормалното функциониране на здравното звено. От 29 юни 2001 година беше решено центровете за спешна медицинска помощ да поемат конкретните задачи по безотказна диагностика и лечение на неотложните и спешни състояния при значително по- разширени индикации. Това беше наложено от необходимостта в началото на периода, след 1 юли 2000-а година да бъдат обслужени по-голям брой болни с неотложни и спешни здравни проблеми поради настъпилите структурни промени в системата, но стартирането й не беше успешно. Тези промени рефлектираха именно върху медиците от Спешния център, които останаха до ден-днешен с ниски заплати и мизерно заплащане на нощните смени.