Пророкът на Люляково стана анхимандрит

След 11 години в служба на православието и етническия мир владиката възведе Партений в заслужен висок сан Монах Партений от църквата „Св.Успение Богородично“ в село Люляково беше възведен в анхимандритско достойнство на света блажена литургия, отслужена от митрополит Иоаникий вчера. След церемонията в храма гостите и духовните лица се отправиха към манастира „Св.Св. Йоаким и Ана“ в Руенския балкан, възстановен с огромните усилия на Партений, който става и негов игумен. Йеромонахът от години е сочен едновременно и като ясновидец, и като лечител, и като апостол от местните хора. Защо го наричат пророк* *Дяволът ще влезе в къщите ни и ще гледа от една кутия, а рогата му ще стърчат на покривите. *Ще дойде време, когато цяло село, даже две села, ще живеят в една къща, под един покрив. *Виждам 150-200 коня да са впрегнати в една летва... Първото е телевизорът, второто е съвременните жилищни блокове, а третото вероятно е автомобилът. И това не са предсказанията на Нострадамус, а част от документирани пророчества на Свети Козма - древният странстващ пророк. Него и още десетки светци изследва Партений, чийто живот и принос за спасяването на християнската вяра малцина знаят. От 11 години той се е усамотил в сърцето на Руенския Балкан, където постоянно живеещите са около 2 500 души, а от тях 80% са турци. Живее като отшелник, в пристройка в двора на единствената в района църква - “Св. Успение Богородично”. Малко са хората в това затънтено място, които знаят кой е той, защо е тук, на какво е посветен. Църквата в Люляково населението вдига в периода 1952-58 г., вписана е в българската история и като единствената, строена по времето на комунистическия режим. Храмът се извисява от най-високия хълм над селото и в наше време е опасан от три джамии, от техните минарета пет пъти дневно с мегафони мюизините прогласят Балкана. В Люляково е и най-голямото медресе /духовно училище на исляма/, където постоянно живеят и се учат чрез задгранична издръжка 20-ина будни тинеийджъри с турско самосъзнание. Почти няма къща без сателитна антена, за да стигат дотук недоловените официално чужди радиостанции. Противно на истеричните твърдения за етническа нетърпимост, които зараждащите се крайни националисти в България разгласяват, тук напрежение между двата етноса няма. Даже кметът е българин и управлява втори мандат, избран с мнозинството на българските турци, и е еднакво обичан от всички. „ Човек предполага, но Господ разполага, затуй не зная колко още ще остана тука, може да е определено до края на дните ми. Тук намерих съхранена вяра и непритворни хора, има какво да свърша, нека работя“, казва 34-годишният монах Партений пред репортерския ни екип преди година, когато го посетихме в неговите покои в Люляково. Рожденото му име е Петко, родом е от Камено. Прадядо му бил свещеник. Петко стигнал до втори курс в Техникума по обществено хранене в Бургас, когато взел решението да загърби светското и да се предаде на Бога. 16-годишен постъпил послушник в Черепишкия манастир, завършил е духовната семинария. Заради недостига на свещеници в този регион монахът бил пратен в Люляково, така от години животът му тече в смирение. Как се стига до високия духовен сан В килията му има просто легло, печка с дърва, черги, икони и претъпкани с лавици книги. Няма телевизор и телефон, само електрическата крушка издава, че сме прехвърлили средата на миналия век. Изключение прави малкият еднокасетъчен магнетофон, от който се носят църковни песнопения. Монахът няма нищо свое. Денят му започва в 6 часа с дълъг прочит на евангелските текстове и поклони. Следват частните молитви за местните хора - за определени начинания, за изцеление, за помирение, от всякакъв характер. След закуската с чай идва ред за Йерусалимска служба в църквата, която е далеч по-дълга и сложна от службата в мировите ни църкви. Денят продължава до тъмно с енорийски дела, ако няма някоя по-особена просба - кръщене или погребение, се отдава на земеделската работа в двора. Всъщност за 10 г. в селото са починали 140 души, а са се родили два пъти по-малко. Венчавката е рядко изключение. При Партений можеш да дойдеш, за да намериш отговор на всичко. Той знае как просто и разбираемо да обясни какво е смъртен грях и може ли той да се изкупи, защо трябва да запалим восъчната свещ и как да се помолим. Хората го знаят, почитат го и му вярват, защото този свят човек е стигнал до съвършенство на учител да говори, като разказва притчи. Иконата на Свети Ахмед Калфа Да, да, има такъв светец, макар че нашият синод не дава гласност за него. Иконата е в Люляково. Стигнала дотук при необичайни обстоятелства. Тя била дар от бургаски зограф за карнобатския свещеник Павел, отецът я държал у себе си година-две, но с времето осъзнал, че трябва да я предаде на брат Партений от Люляково. Сега Св. Ахмед Калфа краси стена с кандило под главната икона на Св.Богородица с младенеца в приемната за богомолци. Тя е в съседство с килията на монаха, в двора на люляковския храм. Ахмед бил мюсюлманин, женен за православна рускиня. Той ревнувал красивата си съпруга, защото винаги, когато се прибирала от църквата, устата й ухаела с благодатен аромат на цветя. Не вярвал, че такова чудо може да стане в християнска църква. Влязъл на следващата служба да види с очите си откъде иде благоуханието. Вместо това Ахмед видял друго, още по-голямо чудо. От главите на православните вярващи към небето се отправяли слънчеви лъчи като ореоли, неговата глава стояла неозарена. Повярвал в силата, мюсюлманинът тайно приел християнската вяра и я проповядвал. Измяната му обаче се разчула и той бил посечен за назидание на правоверните. Било 1682-а. След смъртта му бил провъзгласен за мъченик и светец. Впрочем люляковската църква е градена и с труда на тамошните мюсюлмани, помагали заради комшиите и приятелите, с които и сега живеят в разбирателство. Когато монахът пристигнал тук, нямал покрив над главата си. Хората направили пристройката с доброволен труд. Дошъл и един турчин от местните - майстор-дърворезбар. И без да пита редно ли е, или не, за кратко време украсил стените и тавана от дърво. “Нека да не казвам името му, дадох обет на Бога - ако на земята го похваля, ще омаловажа заслугата му горе”, запазва мълчание Партений. Той проебразява фургони и фурни в църкви Партений не е отшелник в оня дълбок смисъл на исихазма, защото няма време за мълчание, съзерцание и вътрешно вглъбяване. Престоят му на това място се е превърнал в осъзната мисия. В близките по-малки села край Люляково, където преобладаващ е турският етнос, християнски църкви няма. Но вместо да скръсти ръце и да се примири с вековното положение, Партений поема като посвещение молбите на местните православни да си имат осветени места, за да може молитвата им да стигне до Бога. Следващите факти от живота на божия служител ще прозвучат парадоксално, защото едва ли другаде в обеднялата ни духом и финансово държава можете да се натъкнете на подобна картина: в с.Съединение заможен човек дарил на църквата един нищо и никакъв фургон. Сега това подобие на подвижна барака е преобразено до неузнаваемост. В него има два параклиса - на Св.Георги и на Св. Троица. Пак тук, в пристройка към фургона, Партений е подредил стаичка, нещо като кабинет, където посреща миряните по тяхна просба - да ги изслуша, успокои, напъти. Има и друга стаичка с три легла, там странник или болен в търсене на лек от Бога може да приспи и да се моли. Изоставеното жилище на лекаря в с.Ведрово също е превърнато в параклис, такава съдба има и старата фурна в с.Завет. В с.Прилеп пък са започнали от основите и градят параклис на Света Злата Мъгленска. Истината е, че параклисите, за които ви разказваме, имат всичките вътрешни белези на църкви, само дето не са градени от камък и не се извисяват високо като храма в Люляково. Иначе всичките са благословени от владиката и са като малки оазиси на реда, красотата и смирението. Навремето хората са имали иконостас в един ъгъл на стаята. Сутрин и вечер се усамотявали пред него, той събирал и подреждал живота им, давал смисъл на упованията и начинанията им. Днешните хора имат телевизор в стаята. И вместо в пламъка на кандилото се вторачват в екрана. В него няма духовност, разсъждава Партений. Понякога братята и сестрите ме питат: “Отче, защо като ни разказваш за толкова много чудеса, досега не сме видели и едно от тях?”. В стари времена, когато някой е казвал - яви ми се Бог, никой не е подлагал думите му на съмнение. И сега има живи светци и пророци, които разговарят с Бог и получават напътствия, но не казват, защото има много неверие. Докато има неверие - ще има болести, войни, природни стихии, изпитания. Докато не научим урока си на земята и не прозрем защо сме изпратени тука... *Бел.ав. - самият той настоява, че не говори от името на Бога, че не предвижда и не предсказва. Но аз ви уверявам, че ако поприказвате ден-два с него, ще се уверите в цената на словото и проницанието му, ще се приберете богати духом, с обяснение и спокойни за изхода от изпитанието, което са ви пратили отгоре.