Гъба от Червената книга расте край Приморско

Край Бегликташ бе намерена т.нар. коралка Рядък вид гъба намери преди седмица шефката на Бургаския музей Цоня Дражева. Тя дойде с находката по време на откриването на изложбата „Вълшебното царство на гъбите”, която бе подредена в Природонаучния музей от Андриана Андреева от Българска фондация „Биоразнообразие“. В годината на гъбите още едно находище от вида на Hericiumat erimaceum бе открито в България, казват специалистите. Той е открит в гора около местността Бегликташ край Приморско. Учените са на мнение, че гъбата, намерена от Дражева, е от вида Hericiumat или дърворазрушаващ корал. Името идва от формата на гъбата, която на външен вид прилича на подводната вкаменелост. Всъщност сходството с коралките е само външно и тази гъба не е родствена с тях, а с по-популярните у нас златна и черна родашка, които обаче растат върху почва, казва Борислав Асьов от Института по ботаника към БАН и член на Българското микологично дружество. Находища на този вид гъби досега са били открити само в Пловдивско и Софийско, категорични са от Института по ботаника, което прави находката от Приморско наистина ценна. Въпреки че гъбата не е нова за България, коралката е един от най-чувствителните индикатори за наличието на стари букови гори. Важно е да се уточни точно мястото, защото страната ни ще има ангажимент в бъдеще за опазването на този вид гъба, казва още Асьов. Коралката е една от 33 -те вида европейски гъби, които са кандидати за включване в Бернската конвенция, защото е застрашен от изчезване вид. В международен мащаб гъбите едва сега започват да бъдат обект на защита. От тези световнозастрашени 33 вида 13 са регистрирани в България и те ще бъдат обявени като защитени, а Hericiumat е един от тях. От тази година вече съществува и червен списък на гъбите в България, който е официален и е разработен по проект на Министерството на околната среда и водите. В него са включени 215 вида гъби, в това число и Hericiumat, който е оценен като застрашен вид. Българският вариант на червения списък е изработен в пълен унисон с най- актуалните за момента международни критерии на IUSN/Световният съюз за защита на природата, което е т.нар. Световна червена книга/ за защитеност. Списъкът е публикуван в списанието на Българското микологично дружество, което е едно от най-престижните списания на Балканите и може да бъде видян на адрес (www.mycobalcan.com). В началото на октомври е направено още едно откритие. Виктор Гащтаров е намерил около Петричко нов вид гъба, която се оказва непозната до този момент не само в България, но и за цяла Източна Европа. Гъбата се казва Lysurus cruciatus. Интересното за нея е, че е тропически вид, който е чужд и пренесен в Европа. За първи път е намерен на нашия континент през 1902 година в Германия и по същото време в Англия. По-късно се появяват и други находища в Западна Европа. В централната част на континента тя се намира само в Чехия. Открието в Петричко е придизвикало огромен интерес сред учените. Видът, намерен там, спада към т.нар. гъби-цветя, за тях е характерно, че спорите им образуват една черна, слузеста маса, която мирише неприятно. Това обаче не е случайно, казва още Борислав Асьов, защото тези гъби разчитат на разпространението си главно на мухи. Българин, който живее в Америка, това лято също попада на няколко нови за България гъби. Няколко нови вида манатарки е намерил през последните две години самият Асьов. Те са нови за Балканския полуостров. От българското микологично дружество разчитат на любители -гъбари да им пращат своите находки на снимки на електронен адрес [email protected] , за да бъдат определяни от специалистите. Каре: Гъбите са едни от най-своеобразните живи организми, които познаваме. Дълго време те са били неизменно причислявани към растенията. В действителност те твърде много се отличават както от растенията, така и от животните и не се вписват в нито едно от тези две царства. Заради това днес учените ги отделят като самостоятелно царство гъби. Те са все още слабо изучени организми и точният им брой не е познат. Всяка година учените намират десетки, дори стотици, непознати за науката видове. Сигурно е обаче, че гъбите са много повече от растенията на Земята. Учените са използвали добре проучени райони на света и са извели формула, по която може да се изчисли приблизително броят на гъбите на всеки един район по земното кълбо. За да получим броя на гъбите, е достатъчно да се умножи броят на растенията в даденото място по 5.3. Така например, в България има около 3850 висши растения. Умножавайки тази цифра по 5.3, получаваме, че в нашата страна се срещат над 20 000 вида гъби. От тях до момента учените са намерили едва около 5000 и всяка година откриват неизвестни за страната гъби. Изчисленията показват, че днес на Земята живеят около 1 500 000 вида гъби. От тях науката познава около 150 000 вида, или иначе казано, ние познаваме само около една десета от гъбите на нашата планета. Много са малко местата по земното кълбо, където не се срещат гъбите. Вероятно единственото място, където те не могат да съществуват, е лавата на действащите вулкани. В почвата, във водата има огромно разнообразие от гъби. Гъбни спори се разнасят навсякъде из въздуха, гъбни спори има дори във вечните полярни ледове. Самите ние непрекъснато носим в телата си и по кожата си неизброимо количество гъбни клетки и спори. Каре: Разграждането Надали има природна (пък и създадена от човека) материя, която гъбите да не могат да разграждат. Именно в това се състои огромната им роля в природата – те са почти универсални рециклиращи фабрики, които разграждат органичните съединения и ги връщат отново в природата. Няколко примера: • Редица видове са се специализирали в разграждането на разнообразни хранителни продукти, предизвиквайки тяхното разваляне. • Дърворазрушаващи гъби. Това са гъбите, които са се специализирали в разрушаването на дървесината. Една част от тях се развиват паразитно и водят до загиването на дърветата, върху които живеят. Други видове предпочитат да нападат вече мъртвата дървесина и да я разграждат. И едните, и другите имат важно значение за човека. Още по-голямо е значението им за поддържането на кръговрата в природата. Именно те бързо разграждат дървесината и връщат включените в нея вещества отново в почвата, като осигуряват по този начин нейното плодородие • Множество гъби имат способността да нападат и бързо да разграждат хартията. Поради това си свойство те са голям проблем при опазването на книгите в библиотекарството. Някои гъби бързо и лесно разграждат нефта и нефтопродуктите му, които са едни от най-трудноразградимите замърсители. Тези видове успешно могат да се използват за почистване на нефтени разливи. Други гъби могат да бъдат използвани за почистване на води от промишлени и битови отпадъци. • Кератинът (веществото, което изгражда рогата и копитата при животните) е едно от най-устойчивите и трудноразградими природни материали. Има гъби (наричани кератинофилни), които са се специализирали към изхранване с кератин и неговото разграждане. /Информацията е предоставена от Българска фондация «Биоразнообразие» и е по повод изложбата «Вълшебното царство на гъбите», която може да се види в Природонаучния музей до 10 ноември