Жан Виденов погреба Начев. Но какво го уби?

Край ковчега на ексминистъра преминаха само бивши партийни величия, в БСП изпитвали вина за личната драма Бившият български премиер Жан Виденов, който се оттегли от политическата сцена преди десетилетия и избягва публични места, пристигна в Карнобат, за да погребе своя вътрешен министър Любомир Начев. Поклонението пред тленните останки на Начев, който се самоуби в петък сутринта в родната си къща, трябваше да започне в 10 часа вчера в градското читалище, но се забави с около 15 минути, за да се изчака скромната пловдивска кола, с която дойде Виденов. Той беше пропуснат пръв в залата. Без да отрони и дума, някогашният млад лидер на БСП и министър-председател на България в периода 1995-97 г. премина през множеството, поклони се пред ковчега и след това дълго остана в прегръдките на майката на покойника Дафинка Начева. Между тях нямаше размяна на реплики, но едва след покъртителната сцена останалите близо 500 души, прииждащи към центъра на града, за да отдадат последна почит на своя колега-адвокат, политически съратник и съгражданин, започнаха да изпълват читалището. Край ковчега на Начев освен майка му стояха още сестрата Красимира, леля му по бащина линия, бившата съпруга и 27- годишният им син. Липсваше дъщерята, която живее в САЩ. Виденов зае място до тях. След него се наредиха Младен Червеняков – ексминистър на правосъдието от същото правителство, Красимир Премянов – тогава председател на парламентарната група на БСП, двамата настоящи депутати на столетницата от нашия регион – карнобатлията Пенко Атанасов – областен лидер, и Стойко Танков – общински председател на Бургас. Други представители на изпълнителната или президентска власт не бяха забелязани. Георги Първанов и Сергей Станишев изпратиха съболезнователни телеграми. Ритуалът представляваше тъжен парад на червени първенци от региона. Кметът Атанас Атанасов доведе целия си екип, присъстваше в пълен състав и местният парламент на Карнобат, както и повечето шефове на общински съвети на БСП. С Юрий Бошнаков – председателят на Бургаската адвокатска колегия, бяха дошли и много юристи – адвокати, съдии, прокурори, служители в МВР. Траурната церемония в читалището продължи около 2 часа, но след това не се отправи към градските гробища, където ден по-рано роднините на Начев бяха определили мястото за гроба му. В 12,30 часа тялото беше натоварено в черна лимузина и изпратено в столичния крематориум по настояване на бившата му съпруга, с която са разведени от 20 години. Според ангажирани с ритуала, до късно вечерта в събота имало спор между роднините къде и как да се състои погребението. Майката и сестрата настоявали 52-годишният Начев да бъде заровен в родния град, но екссъпругата и синът дошли с друго предложение. Пред тях, преди много време, Начев споменал, че иска да бъде изгорен, а не положен в земята. Техните твърдения били посрещнати на нож, защото би могло той да е променил решението си. Още повече, че не е оставил и предсмъртно писмо, в което да обясни какво е последното му желание. За да не се опошли церемонията, било взето половинчато решение само за акта на кремацията. Дали капсулата с праха обаче ще бъде върната в Карнобат и заровена в гробището от най-близките роднини, или ще бъде подредена зад витрината в Стената на столичния гробищен парк, не е ясно. Фаталният свършек в петък, 13-и, не бил спонтанен “Всички сме виновни за смъртта на близкия ми приятел, без изключение. Това е причината през цялото време да се чувства вината у всеки, който е бил и е в ръководните органи на БСП”, заяви общинският председател на столетницата Георги Димитров, който е и шеф на местния парламент. Той отказа да се аргументира. За да опровергае слуховете, че напоследък съпартиецът му бил в депресия и че имало индикации да посегне на живота си, Димитров добави: “Още в средата на лятото беше предплатил членския си внос до края на годината, с нищо не показваше, че страда. Откакто се прибра в Карнобат преди 3 години и се зачисли към нашата организация, нито веднъж не показа амбиция за ръководен пост – макар че го заслужаваше. Беше непосредствен и много приятен за общуване”. В 9 часа сутринта в петък, 13-и, в къщата на ул.”Георги Кирков”, близо до бръснарницата на Ганчо Сивов, проехтял изстрелът. Майката Дафинка Начева била в съседната стая. Тя първа хукнала към спалнята на сина си, заварила го все още жив. Бившият министър, който законно притежавал два пистолета и ловна пушка, агонизирал в леглото си. Куршумът от пистолета бил изстрелян в сърцето, той се задушавал от липсата на кислород, но бил в съзнание. Старата жена започнала да вика помощ, линейката дошла след 10 минути, но само констатирали смъртта. Предната вечер Начев не е напускал дома си. Не изглеждал притеснен, не е водил и телефонни разговори през нощта, които да го изкарат от релси. Последно карнобатлии го видели в четвъртък, ден по-рано да купува вестници от репа до стадиона и да се отправя за разходка вътре заедно с друг колега адвокат. Това било обичайното им занятие сутрин. Преди да пусне куршума в сърцето си, Начев не е излизал от спалнята. Не е ясно дали е будувал и кога е взел решение да сложи край на живота си. Според колегите му адвокати версията с изчезналото куфарче лични документи била несъстоятелна. В петък вътрешният министър Румен Петков обяви, че в началото на месеца Начев бил в Македония и след връщането си останал няколко дни в столицата. Прибрал се в Карнобат с влака. По пътя изгубил куфарчето, в което освен шофьорска книжка и лична карта имало важни документи по съдебно дело, на което бил адвокат. Било възможно от тази загуба той да се е почувствал много притеснен и в безизходица. “Това са пълни глупости, през последните година-две Начев почти нямаше клиентела, водеше кокошкарски дела за крадени железни отпадъци или джебчийски кражби, едва ли е загубил толкова важни книжа, че те да костват живота му. Освен това никога не се е забърквал с престъпния свят, заеми нямаше, животът му – личен и служебен, през тия три години се изчерпваше с карнобатските познанства”, каза колега от адвокатската гилдия. Най-значимият съдебен процес с участието на бившия министър напоследък бил този срещу гинеколога доц. Михаил Михайлов – за осакатяването на три жени след оперативни интервенции. Едновременно с него медикът съдеше една от тези пациентки за клевета, защото уронвала престижа му с разгласянето на случаите в пресата. Подсъдимата беше оправдана, но по-голямото наказателно дело, което грози доц.Михайлов с лишаване от свобода и отнемане на лекарската му практика, е зациклило. “Дори и по тези дела Любо не взе хонорар от жената, защитаваше я като неин съученик и семеен приятел, той не беше сребролюбец, ако влезете в дома им в Карнобат, ще видите, че двамата с майката живееха като всяко средностатистическо семейство, баща му почина преди години”, добави колегата. Защо смъртта му се оказа предизвестена Начев беше вътрешен министър от началото на мандата на правителството на Виденов до май 1996 г. След шумен скандал екип на националната телевизия го “хвана” как се весели в ресторант в компанията на манекенката Жени Калканджиева непосредствено след убийството на трима полицаи в злополучна акция в столицата, той бе свален от поста. По негово време станаха едни от най-тежките саморазправи между членове на силови групировки и бяха убити знакови фигури на организираната престъпност като Васил Илиев и Георги Николов-Мечката. Начев бе първият вътрешен министър, който направи списък с имената на близо 3000 лица от престъпния свят, размаха го пред медиите, с което се изчерпа и борбата му с мафията, без да стане ясно имал ли е желание да я провежда и кой не му е позволил. Репликата “Аз съм тук, с Жени”, произнесена от подпийналия полицай №1пред камерата на журналистката Севда Шишманова, слага началото на професионалния му и личен крах. Начев е роден в бургаското село Дюлево през 1954 г., завършва право в СУ "Климент Охридски", след първоначалния стаж в Софийския градски съд постъпва на работа като следовател в системата на МВР. Бил е депутат в 36-ото и 37-ото НС. Ръководил е сектора за борба с престъпността в Научноизследователския център по криминалистика и криминология към МВР и след разпускането на 37-ото Народно събрание настоява да се върне на работа там, но му отказват, макар да е писал трудове по криминалистика, криминология и оперативно-издирвателна дейност и има достатъчно основание да настоява за работно място. На власт идва правителството на СДС. Никой от партийните другари, развиващи частен бизнес, не подава ръка на безработния си съратник. Начев опитва да подреди живота си отначало. Около четири години е имал връзка с жена от Велико Търново, с която обаче се разделят. Той дълго не може да преглътне липсата й. Прави безуспешни опити да се установи в столицата, дори наема адвокатска кантора, но не може да се адаптира на свободния пазар. Накрая се прибира в родния Карнобат. Близките му обясниха, че в последните десет години никой от партията и от бившите колеги в МВР за нищо не го е търсил. “През 1996 г. Любомир Начев преживя психическа криза в резултат на компромати, активни мероприятия, предателство от съратници и близки приятели по пагон, които не успя да преодолее до последно”, е коментарът на бившия премиер Жан Виденов пред информационните агенции в петък. Предадоха го и журналисти, които се пишеха негови приятели, в същото време беше изоставен и от най-близките си - съпругата и децата, заключи Виденов.