Тончо ТОКМАКЧИЕВ, актьор:Не мога да се примиря, не искам да влизам в матрица

Ако си вън от парламента, ти си като инспектор по жегата, нищо не можеш да промениш Актьорът Тончо Токмакчиев от месец е в родния си град с първа актьорска задача - усилено репетира с Бойко Богданов и трупата на бургаския театър “Д-р” от Бранислав Нушич. Премиерните дати са три – на 12, 13 и 18 октомври. До края на месеца спектакълът ще се играе и на 24-и. Синът на изтъкнатия художник Ненко Токмакчиев преодоля внезапното си физическо неразположение и дойде на срещата миналата седмица – с усмивка и отговорност към поетия ангажимент. – Отдавна не сте бил тук задълго – при родителите, морето, хората на Бургас. Как Ви се отразява “домашната” среда на работата в театъра? – Позитивно! И на колегите споделих без излишни комплименти, че наистина атмосферата в театъра е изключителна, много е приятно. В самия град – също... Да съм в моя роден град особено в тоя период на годината – прекрасно е! В бургаския театър има нещо, което някак необяснимо те привлича. За първи път съм тук професионално ангажиран и усещам добра енергия. За мен тези неща не са без значение – мястото, хората. Фактът, че са минали и продължават да работят едни от най-добрите актьори на България, е от значение за мен. Става нещо тука! – Бойко Богданов постави комедията “Д-р” и в София, Вие играхте пак ролята на Живота Цвийович. Актьорската задача сега по-различна ли е? – Актьорската задача не може да бъде генерално променена. Но безспорно след като провокациите са други, има нещо различно, защото Бойко не е режисьор, който вади като под индиго спектаклите си. Когато тръгнахме да го правим, ми каза – по друг начин трябва да стане. И аз самият исках така. Приех, без да се замислям, защото сега имам повече свободно време за театър. А бургаският е митичен театър... Драматургията на “Д-р” е много добра, това е класика от балкански автор, толкова добър друг комедиограф наоколо няма. Въпреки че и ние си имаме Ст. Л. Костов. При Нушич нещата са много синтезирани, много истински, балкански. Една фалшива диплома поставя въпроса за подмяната на стойности, за корупцията, за всичко става дума. Пиесата не е написана злостно, с някаква омраза към персонажите, а симпатично, по балкански начин, което я прави много приятна. Накрая всичко свършва по най-безотговорния начин – всички се изженват и т.н. Питате за разликите, да, те са и в общ план. В софийската постановка има един оркестър на сцената, който съпровожда действието с жива музика. Тук това го няма. Подходът е съвсем друг, защото и актьорите са други. Взаимоотношенията се изграждат по друг начин, вариантът е синтезиран, но генерално не може да се промени. – А кебапчета ще има ли тук, както в София?... – Това беше някакъв PR, въобще не беше в концепцията на режисьора. Много хора се хванаха, което показва, че манипулацията върши работа. И даже в “Шоуто на Слави” казаха – ето, в един театър няма театър, има кебапчета. То и някъде няма шоу, ама го гледат... – Баща Ви ми е казвал, че като дете сте рисувал, но той не Ви е поощрил, защото сте бил взривоопасен. Съжалявате ли сега, че не сте се развил като художник? – Да, много рисувах, бях все по кръжоци. Даже сега баща ми ми донесе в ателието една книга, която съм получил като подарък от изложба в Пионерския дом. Рисувах, рисувах, даже свирех и на пиано - и без да разбера как стана, озовах се във ВИТИЗ. Въобще не съжалявам. Защото аз останах в сферата на изкуствата, завършил съм куклено актьорство. Много съм щастлив, че успях да попадна в такова време и да направя всичко това – телевизионните изяви, театралните, десетките хиляди хора по стадионите. Това са актьорски превъплъщения, дали ще ги наричаме шоубизнес, или нещо друго, аз си имам теория – всичко е част от нашата професия. – И политиката ли е част от актьорските превъплъщения? Бяхте в листата на Новото време на последните парламентарни избори. – И да искаме, и да не искаме, политиката е нещо, което ни занимава. Колкото и да казваме, че сме аполитични, тя в един момент се вмъква и влиза навсякъде в нашия живот и в нашите взаимоотношения, в бита ни. Аз се намесих в един период от време, за да се промени статуквото, да влязат в политиката по-качествени хора, по-отговорни и по-успели. Знаещи, можещи. Миро Севлиевски беше водач на листата и депутат тук, ние имахме принцип, който откъдето е депутат, там да се кандидатира, а не да бяга другаде. Като си бил толкова успешен или неуспешен, трябва да имаш смелост да обереш плодовете, каквито и да са те. – А продължава ли времето да е ново за Вас? Оставате ли? – За да влияеш в политиката, трябва да си там, където се прави - в парламента. Когато не си в парламента, само може да политиканстваш. Нищо не зависи от тебе, ти си като инспектор по жегата – топло ли е, топло е. Можеш ли да промениш нещо? – Някакво разочарование усещам в думите Ви... – То идва от факта, че в България сякаш хората не разбраха сериозността на това - кои хора се занимават с политика, че от това зависи бъдещето на дъщеря ми, на твоята дъщеря, на неговата. На всички. Позицията – абе, моля ти се не ме занимавай, тя е страшна. Как изглежда България, как ще печелим, дали ще бъдем в Европейския съюз, по какъв начин ще влезем – за всички тези важни неща ние казваме, това е за простите хора. Значи ние оставяме безотговорно, по най-глупавия начин съдбите си в ръцете на хора, които сме приели, че са глупави и са тъпи. Корумпирани и ограничени. Ние го знаем това нещо и казваме – дай да не се месим, да не се занимаваме! А мой принцип е – дай да променим нещо. Аз съм със самочувствието, че съм успял и нося отговорност. В моята работа съм наясно, че я върша добре и така си представях и продължавам да си представям, че такива хора трябва да са в политиката. А не хора, които нямат какво да правят и – хайде сега ще ставам политик! За съжаление това се втвърди, битува в общественото мнение и те самите, които се занимават с тая дейност, така са си я сепарирали и не обичат да влиза някакъв чужд елемент в тяхната система. Не им е много приятно или искат по най-бързия начин новият да заприлича на тях. Трудно мога да се примиря да заприличам на някого, да ме вкарат в матрица. Казвал съм го много пъти. Мога да бъда по-различен. – Вярно ли е, че се задава ново тв предаване, на което ще сте водещ? – В момента, в който спряхме “Каналето”, започнахме да мислим за ново предаване. Марта /Вачкова – б.а./ беше поканена от сутрешния блок на БНТ и прие да бъде водеща. Ние имахме наше предложение, самата телевизия отначало го прие, после започна нещо много да мъдрува и така се проточиха нещата. А беше добър вариант, който щеше да влезе като ежедневен формат – 10-минутен след новините. Попречи обаче мудността на самата телевизия, институцията. И страхът да не би да кажем нещо, че министър-председателят не става, а пък президентът е глупав и прави тъпи грешки, е много голям. Ама много се страхуват, сакън да не кажем както навремето, че Костов бил еди-си какъв. Ами то хората го виждаха, както и Жан, че ще падне от власт. Та ни спираха, та ни качваха, та ни забраняваха... Това поведение продължава, той, манталитетът, е същият, съвсем не се е променил. Не бях постоянно в телевизията, така ми остана време да поиграя малко в театъра. В София, в Пловдив, сега излиза ново заглавие в Сатиричния театър. На 14 октомври е премиерата на “Маршрутка”от Елин Рахнев, режисьор е Пламен Масларов. Това е реплика към “Рейс” от Станислав Стратиев, направено е в негова памет. Хубавото е, че за тия 2 г., когато спря “Каналето”, успях да се занимавам с други неща – друг бизнес, семейство, лични неща. А колкото до кулинарно предаване, категорично не, няма да правя. – Но е истина, че дядо Ви е гостил Фердинанд с баница? – Да, вярно е, дядо ми е бил кулинар и при него е отсядал Фердинанд. И по бащина, и по майчина линия имам в рода си дядовци, които са имали страхотно отношение към приготвянето на храната. И аз мога да готвя, обичам да се въртя в кухнята, но чак пък за кулинарно предаване... Готвя си вкъщи, но сега съм в Бургас и съм си дал почивка.