Документ от 1766 година пази бургаският архив
10 Октомври 2006, Вторник
Автор: Иван Джамбазов - директор Архив Бургас
Източник: вестник Фактор
За първи път коледна заплата общинарите получават през 1905 г.
На 10 октомври 1951 г. е издаден Указ № 515 на тогавашния Президиум на Народното събрание за създаване на Държавен архивен фонд на Народна република България - първият цялостен законодателен акт, определящ основните принципи за държавно организиране на архивното дело. Тази дата е определена за Ден на архивиста.
Идеята за опазване на ценните архиви се поражда още в първите години след Освобождението. С писмо от 5 февруари 1882 г. директорът на правосъдието докладва на главния управител на Източна Румелия как да се гарантира запазването от "... ужасно и внезапно разорение безбройно количество и от драгоценно качество документи. Нужно е изграждането на специални здания, които да осигурят многого архиви от ненадейни всепояждающи пожари..."
ТД "Държавен архив" - Бургас е създаден с ПМС № 344 от 18 април 1952 г. на основание Указ № 515. До 1961 г. архивът е отдел на Окръжното управление на МВР - Бургас. През 1961 г. се обособява като самостоятелна институция в системата на Окръжен народен съвет - Бургас.
От 1993 г. архивът е в структурата на Главно управление на архивите при Министерски съвет - София.
По фондова наличност ТД "Държавен архив" - Бургас е най-голям в страната. Към 2005 г. тук се съхраняват 4160 документални фонда с 286 505 архивни единици, частични постъпления, снимки и други.
Най-ранният оригинален архивен документ е от 1766 г., написан на гръцки език и се отнася за имотното състояние на манастира "Света Анастасия". От началото на ХІХ век датират запазените в архива турски тапии, владала и квитанции.
Несъмнен интерес за изследователите на историята на Бургас представляват фондът на Градско общинско управление, заведен под № 70 К. Като институция то е създадено на 7 февруари 1878 г. с юридическа самостоятелност и с право на самоуправление. Първият избран кмет на Бургас е Нико Попов - управлявал града от 15 януари 1879 г. до 29 август 1880 г.
Вглеждайки се в протоколните книги на общината след Освобождението, ние виждаме, че първите приети решения са свързани с избирането на комисар на градската полиция, назначаване на общински лекар, канализиране на общинските приходи и други.
През 1882 г. общината закупува част от Боналовата градина от австрийския консул Жозеф Бонал. По-късно са отчуждени места 100 метра навътре от морето, по протежение на морския бряг за булевард и морската градина.
След Съединението през 1885 г. Бургас се превръща във важен град на Княжеството. Истинският икономически и културен подем на града започва след откриването на Бургаското пристанище през 1903 г. лично от княз Фердинанд Кобургготски.
В началото на ХХ век Бургас се разширява с новите квартали "Пясъците", "Карабаир" (Меден рудник) и "Баа-тарла" (Лозово).
С царски Указ № 12/19 февруари 1912 г. към старата част на Бургас се присъединява и т.нар. Александрова махала - дарение на парцели за жилища на бедни граждани от бургаския благодетел Александър Коджакафалията.
След войните 1912 - 1913 и 1915 - 1918 г. в Бургас пристигат стотици семейства бежанци и общината е принудена да ги засели в чифлиците на Стефан Стамболов, Григор Дяков, Йови Воденичаров и държавните мери "Микалич" и "Ваякьойското землище".
Много факти и събития, съхранени в документите на онова време, имат актуално звучене и днес. Така например за ограничения брой държавни служители в Бургас се назначават участници в Сръбско-българската война, а единственият опълченец Мино Георгиев е назначен за чистач на общината. Общинските служители в Бургас са приятно изненадани, когато по случай Новата 1905 г. получават за първи път извънредна коледна заплата.
През 1909 г. общината взема решение да се налагат глоби на родители, които не изпращат децата си на училище.
През 1910 г. кметът Атанас Славов лично възлага на дружество "Струг" да изработи чугунени пейки за Морската градина в Бургас.
На свое заседание от 1915 г. общината взема решение за даване на безсрочен отпуск на мобилизираните служители и чиновници до завръщането им от фронта.
На 21 септември 1921 г. в Бургас е отслужен молебен по повод смъртта на народния поет Иван Вазов. Хиляди бургазлии се стичат на молебена със сълзи на очи, защото по-голямата част от тях само преди няколко месеца са имали щастието на живо да посрещнат и приветстват големия поет в Бургас.
Наред с документите на държавните органи и организации в ТД "Държавен архив" - Бургас се съхраняват личните фондове на известни бургаски граждани, които допълват важни исторически събития, ставали в нашия град по оново време.
Такива са личните фондове на Димитър Арнаудов - участник в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г.; Георги поп Аянов - известен краевед и педагог, основател на Археологическия музей в Бургас; Петко Чорбаджиев - Росен - адвокат, писател и литературен критик; Георги Дипчев - син на Райна княгиня, основател и пръв директор на Техническото училище /Механотехникума/ в Бургас, Георги Шагунов - композитор, автор на марша "Един завет", дългогодишен капелмайстор на бургаската духова музика; Горо Горов - етнограф и фолклорист на Странджа, Любомир Зурков - фармацевт, общественик с богат снимков материал за миналото на Бургас и др.
Прочетено: 3469 пъти