Филм за Бургас събира емигрантите в Чикаго

Поетесата Райна Недялкова записа космическият глас на Янка Рупкина в чест на българите в Америка “Носталгията и силната ми любов към България ме амбицираха да направя филм за Бургас. Запечатах най- силните моменти от престоя ми тук, а изненадата, която готвя за моите сънародници ще е клип на “космическият глас”, както тук наричате Янка Рупкина и на младият талант- гайдарят Петко Янгьозов”- Това са думи на една бургазлийка, която от две години е част от емигрантската общност в Америка. Поетесата Райна Недялкова прекоси Океана за да на направи тук, в Бургас любителски филм за родния си град и за цялото Черноморие. Тези кадри тя ще подари на всички българи- емигранти, които отдавна не са виждали родината си. Филмът ще бъде прожектиран в учебен център “Знание” вероятно още през този месец. Кадрите са от Созопол, Поморие, Несебър и показват новата инфраструкткура на курортите, застрояването, морето, брега,туристите. – Мечтата ми е да обиколя света- казва за себе си бургазлийката. Това е една от причините да кандидатства за Зелена карта. Заминава със съпруга си в “най- българският” град- Чикаго. Там намира истински приятели и ценители на поезията. Най-дългоочаквани са срещите й с българската общност, където основната тема е разбира се България. Макар, че българските квартали, нашенските магазини с българското сирене, кашкавал, колбаси и други неща, напомнят нашенското, тя не престава да мисли за родината си. Това я вдъхновява да издаде втората си стихосбирка “Огън върху лед”. Следващата й стихосбирка е в процес на завършване и най- вероятно към края на годината ще излезе на бял свят. - Чувства ли се нашенският дух в Чикаго- В Чикаго вече се оформят квартали, населени само с български емигранти. Тук даже в италианските ресторанти пеят български песни, но пък най-популярният магазин за нашенски стоки го държи палестинец. Почти всички може би сме виждали в американските филми или чели в книгите за имигрантските квартали на Ню Йорк, Чикаго, Лос Анжелис или Сан Франциско, носещи имена като "малката Италия", "малката Ирландия" или "Китайския квартал". След повече от 13-годишна бурна имиграция, напълно естествен е въпросът къде сме ние, българите, сред това огромно множество от нации, култури и езици, събрани в Америка. Ако се приеме, че Чикаго е най-гъсто населеният с българи град на Северна Америка - около 30 000 засега, то тогава напълно естествен е и въпросът има ли изцяло български квартал в този град и изобщо има ли я "малката България" в Чикаго? На този въпрос може да се отговори по няколко начина. Ако се вземе все пак класическата формула за "етно"квартала, т.е. на една улица или няколко съседни улици да са струпани жилищата и бизнесите на хората от една етническа група, в случая българите, все още такава в Чикаго няма. Т.е. няма улица, на която един до друг да се мъдрят български магазини от типа на "плод и зеленчук", за колбаси, за сувенири или подаръци, български ресторант, пекарна, закусвалня, до тях пък българска туристическа агенция и т. н. Но за това пък българите са си извоювали своето съществуване в американската действителност. За разлика от турците, италианците или китайците, които отварят бизнеса си на първия етаж на къщите, които купуват, българите избират един по-различен подход. За повечето нашенци бизнесът и домът са на различни места. Засега все още няма цяла улица с магазини, ресторанти и т. н., на която да е концентриран българският бизнес. Кварталите на Чикаго с най-много концентрирано българско население са предградията Shiller Park i Norridge. Тук, особено в северозападните отсечки между авенютата Cumberland, Lawrence, Catalpa, Foster, Irving Park Road i River road, "малката България" направо си е една доста голяма България. В тези квартали може да се чуе българска реч почти на всеки ъгъл - дори в баровете, в зарзаватчийниците и в месарниците. А в магазините за алкохол, където се продават "Загорка", "Каменица" и българска гроздова ракия и чиито собственици не са българи, така са се ошлайфали в родния ни език, че направо могат да минат за нашенци. -Културният център- Българският културен център в Чикаго се намира на 3756 West Irving Park road. Този център е популярен не само сред българите в Чикаго, но и сред самите американци. Българският културен център е "увековечен" дори и на американския уебсайт за Чикаго, наречен "Чикаго в картини". Irving Park е една от най-забележителните улици на Чикаго. Това е може би най-главната артерия на милионния град, която започва от езерото Мичиган, минава през центъра и свършва дълбоко в северозападните части на щата Илинойс. Българският културен център е разположен на първия етаж на двуетажна тухлена сграда. След като пристъпиш прага на това място, първото усещане, което грабва сърцето, е за нещо познато, топло, близко. Усещане за нещо неповторимо, за нещо българско. Лавици, отрупани с книги на Иван Вазов, Йордан Йовков, Христо Ботев, Петко и Пенчо Славейков. Артфотографии на България, картини, пъстроцветни шевици и икони на светци висят по стените. Рафтове, натежали от видеокасети, на които се четат имената на шедьоври на българското кино като "Оркестър без име", "Топло", "С деца на море" и т. н. Тук има над 2000 книги на български език - родна и преводна литература, почти всички дискове с българска поп- и рокмузика и над 90% от излезлите български филми - една колекция, с която не може да се похвали и най-специализираната видеотека на България! Обичайната гледка в клуба са хора, които са насядали на около 5-6 маси и прелистват български вестници и списания, разменят си адреси, говорят за отминалата седмица. Някои от тях изпращат телеграфически записи пари до България, други пък просто отмарят, гледайки на огромен монитор "Сони" последната емисия на "По света и у нас", записана от сателита. Собственик на културния център в Чикаго е Стефан Димитров. Той е роден в София, учил е в 11-а гимназия и е завършил тонрежисура в Консерваторията. Голям почитател е на "Бийтълс" и "Ролинг Стоунс". Той е първият българин, докарал български рок в страната на рокендрола - Америка. Негова заслуга са организирането на концертите на "Сигнал", "Щурците", Васко Кръпката в Чикаго. -Църквата- Във и около Чикаго има няколко български църкви. Такива са българската православна църква "Св. Иван Рилски" - една величествена, каменна сграда, която се намира на 5944 West Cullom Avenue, а така също и Българската евангелска църква, която се намира на 1480 Oakton avenue. Но "Св. София" в Des Plains е истинската "перла" в короната на българската имиграция не само за Северна Америка, но и за целия свят. Какво е все пак толкова "уникалното" за "Св. София" в сравнение с другите български църкви по света? Des Plaines е северозападно предградие на Чикаго. Тук живеят над 58 000 души, от които поне 6-7 хиляди са българи. Това е един от най-разнообразните в етнически и културен план райони на Чикаго. Поради тази си особеност Des Plaines е наречен също така "Градът на съдбата" - ("The City of Destiny "). До изграждането на "Св. София" практиката беше да се купуват къщи или други църкви, които да се реконструират и превърнат в места за изповядване на българско източно православие. "Света София" е първата църква, построена върху българска земя от български архитекти с български помощи. Това е най-новата и първата в историята на българската имиграция църква, построена от основите до купола на земя, закупена от българската общност. В църквата има 200 седящи места, а също така и зала за срещи с 300 места. Към залата има добавени две класни стаи за училище, в което се преподават литература, история, география, религия. Всичко това на български език, и то от квалифицирани преподаватели. До основната сграда на църквата е построен паркинг за 100 коли. "Сефтето" на този паркинг направиха миналата година актьорите от НЛО, тъй като поради огромния наплив от хора, които искаха да ги видят, залата се оказа тясна и организаторите на тяхното шоу решиха да го направят на паркинга на църквата. Контрапункт- Продават на търг църквата “Света София” в Чикаго Това щяло да се случи заради дълг на настоятелството от 2 милиона долара, които са отишли за строежа на църквата. Срокът за погасяването на заема е изтекъл отдавна, а последната отсрочка от банката кредиторка, изтича на 30 септември. В българската общност имало хора, готови да погасят заема, но те, от своя страна, обещали да го направят само ако сегашният свещеник в "Света София" бъде сменен. Разправиите по изплащанията на църковните задължения започнали след възстановяването на председателското място в "Света София" на изгонения преди година поп Грую Цонков. Според чикагските ни сънародници, свещеникът бил повече бизнесмен, отколкото поп. Той открил в подземието на храма ресторант и с тази си постъпка смутил православното чикагско братство. Имайки предвид тези му постъпки, повечето епитропи отказали да обслужват заема и проблемът се задълбочил. За да помогне за решаването на въпроса, в Чикаго веднага пристигнал Американският и Австралийски митрополит Йосиф. Той се срещнал няколко пъти с църковните настоятели и банкерите, но засега резултати от тези срещи нямало. Финансовият проблем идва от заем в размер на 50 000 долара, който епитропите изтеглили за строежа на храма. Срокът за неговото погасяване е изтекъл на 28 юли 2006 година.