Д-р Стефан Пейков, Геопан: Географията на българския дух е по-широка от картата на България

Повече от 20000 посетители на Културен център “Двореца” – Балчик разгледаха за десет дни изложбата “Балчик и Черно море” в стари карти и гравюри. Изложбата е една от летните инициативи на "Геопан" съвместно с Културния център на Министерството на културата и тя донесе много изненади за многобройната и пъстра публика на Балчик. По решение на кмета на града тя ще продължи до края на септември 2006 г.- поради големия интерес. По този повод представител на в. “Черноморски фар” се срещна и разговаря с д-р Стефан Пейков . - Как възникна идеята за този проект? - Първоначално отделът, който работеше по проблема, се е казвал “Културно-историческо наследство” към Министерство на външните работи.Внимателно се издирваха и картотекираха всички сведения за изображения, архиви, снимки, гравюри, които се отнасят до българската история. Под ръководството на специалисти те се издирваха, преснемаха, някои от тях се купуваха, други се заменяха и така се събра много голямо богатство, което днес се нарича специален архивен фонд “България в стари карти, гравюри и изображения”, който се съхранява в Централния държавен архив и се ръководи от Главно управление на архивите към МС. Преди около пет-шест години ние, които работихме в тази сфера, предложихме да започнем да социализираме този фонд и той да се показва на учащите, на младежта, на хората. Това е богатство, част от нашата история, която оставаше сравнително малко позната. Така се роди идеята за изложбата “България в европейските картографски представи”. Изложбата показва Балчик в картографските представи на Европа. Тук са представени изображения от архивите на Ватикана, от Парижката национална библиотека, Британския музей, Санкт-Петербург и много други хранилища, между тях и български институции като Народната библиотека ”Св.Св. Кирил и Методий”, Архива на БАН и др. Но в това начинание ние, бургаският "Геопан", имахме това предимство, че приложихме техника на дигитализация и възстановихме някои изображения в техния пълноценен вид, доколкото може. Даже някои от изображенията са по-добри от оригиналите, тъй като сме си позволили да ги обработим, да повишим контраста , да възстановим боите, които са изчезнали. Мога да кажа, че с много голям успех направихме първа изложба в Царево, “Царево в стари карти и гравюри”, подкрепена от кмета на гр.Царево Петко Арнаудов. Впоследствие, подкрепени от кмета на Бургас Йоан Костадинов, направихме “Бургас и залива” - изложба, която мина при голям интерес. Неочаквано дойде и поканата от Съвета на Европа. Това е специалната покана , която много ни развълнува. Председателят на Съвета на Европа ни канеше да покажем една картографска колекция по време на Парламентарната асамблея на Европа през пролетта на 2003 г. Ние подбрахме около 40 експоната под ръководството на Главно управление на архивите и ги показахме в прочутата зала “Хемисикл”, където стават заседанията на парламентарната асамблея на Европа. Тази изложба произведе много голямо впечатление. Мога да кажа, че в чест на нея Съветът на Европа издаде специален първодневен плик, където е даден плакатът на изложбата и изображението на българския министър-председател. Оттам насетне следваха много покани и ние показахме тази колекция в София, Одрин, Истанбул, Лозенград, където нашата изложба беше първата българска изложба от 100 години насам. Специално в Истанбул изложбата беше посетена от 30 000 човека. И ние решихме да продължим тази линия и да развиваме тази колекция. Тя стана част от нашите ежедневни и ежегодни планове. Решихме да обиколим страната, за да покажем на децата и на младежта величието на България, изобразено документално в тези кадри, в тези карти и гравюри. Тук специално в Балчик имаме желанието да направим международна кампания във ваша помощ, с която да съберем всички изображения, гравюри и цялото присъствие на Балчик в световните музеи, картохранилища и архивохранилища. Градът е много интересен, той е бил посещаван още от генуезци, венецианци и има много интересна съдба. Балчик - това е античният Дионисопол, който е изобразен на първата карта, т.нар. войнишки щит от Дура Еуропа. Последното запазено пространство, до което стига картографското изображение на този щит, е Дионисопол. Виждам, че тук днес има жива интелигенция, културна общност от хора, които се интересуват, които обичат града си. Мисля, че можем да съчетаем възможностите на Международен търговски и културен център "Геопан" и местните културни институции. С културния център “Двореца”, който е национална културна институция, ще подпишем протокол. Те се присъединяват към нашата кампания за издирване на всички гравюри за Балчик и вероятно заедно ще ги покажем през 2007 г. - Кои са акцентите в изложбата? - Изложбата има няколко акцента. На първо място това е устойчивата представа на европейските картографи за нашите земи. Ние, целият народ, имаме чувството, че сега влизаме в Европа, но нашите карти показват, че Европа винаги е била тук . Няма защо да излизаме от Европа, за да “влизаме” в Европа. Нещо повече, голяма част от културно- историческото наследство на Европа е породено тук, известна е ролята на тракийската цивилизация, римската и византийската цивилизации, а ние сме носители на този културен принос на нашите земи в европейската история. Това е първият акцент на изложбата, реалното място на България в Европа. Вторият акцент е устойчивата представа за българската държавност на европейските картографи. Ние смятаме, че 500 години от нашата история са една тъмна дупка, това са “тъмните векове”, но европейските картографи не смятат така. В изложбата виждаме карта от 1737 г., която показва европейската представа на холандския картограф Ван дер Бруген за българската държавност.Тогава когато Паисий е бил на 11-12 години... Третият акцент е хилядолетната представа на Европа и неизменният й стремеж към Черно море като към Великото море, “Маре Маджоре”, както са казвали италианците. Ние смятаме, че Понт, Понтус Еуксинус е някаква периферия, някаква морска провинция, а никак не е така. Стремежът на мореплавателите преди откриването на Америка е бил същият към Черно море. Те са откривали непрекъснато Черно море и са го смятали за Голямото море. В този смисъл поривът на десетки поколения европейски мъже откриватели, пътешественици, дипломати, картографи е бил насочен към “Голямото море”, като започнем от легендарните години на Златното руно - един европейски мит, и стигнем до наши дни. Друг акцент, който сме търсили, и който ще се окаже най-перспективният, това е Балчик и неговото място в европейската картография, изобразително изкуство и архиви. Започвам да усещам знаменит европейски морски град, който някак си е посипан от пепелта на времето, от окупацията на румънците, превратностите, изчезването на голяма част от архивите, от изнасянето на голяма част от културните му ценности в северна посока .... Но Балчик е от най-великолепните черноморски градове. Като такъв той е част от европейската културна история. За мен в някои отношения той е съизмерим и с Генуа, Котор, Несебър и със Созопол. Той принадлежи към тези големи и стари черноморски общини, които са между другото и най-старите европейски общини. Ето този акцент искаме да развием. Трябва да го направим отправна точка и догодина да се поздравим заедно с нова изложба, която ще се казва “Балчик като тема в европейското изкуство”. Това е моята амбиция и аз мисля, че ще го направим заедно. Разбира се, трябва да се знае и нашата роля. Ние сме професионални организатори на културата. Правили сме големи програми, големи културни проекти и може би принадлежим към генерация, която си е поставяла “мегацели” в сферата на българската култура и ги е постигала. Имам предвид Детската асамблея “Знаме на мира”, “1300-годишнината”, Програмата “Леонардо” и други проекти. Една жена ни учеше на този тип мислене. Тя изказваше с няколко думи - това, което искам да ви кажа на края - ”географията на българския дух е по-широка от картата на българската държава.”