Странни погребения откриха в могилата край Дебелт

Двадесет и пет погребения в могила край Дебелт поставят трудни въпроси пред специалистите. Между тях е и скелет на млад мъж с две загадъчни симетрични дупки над очните кухини на черепа. А цялата тракийска могила има твърде малко общо с познатите на археолозите. Всеизвестен факт е, че могилен насип се издига върху гробница на влиятелен човек от древността – вожд, жрец и т.н., но реалността, която се разкрива пред археолозите след разкопаването на една от могилите край село Дебелт, е озадачаваща. Висок 7 метра, могилният насип покрива старо и - според доцент Петър Балабанов – преподавател в Нов български университет, който ръководи тазгодишните разкопки на могилата - “странно” гробище. Странността идва от разкритите погребения, които са много на гъсто, на малък участък, извършени чрез различни погребални ритуали, по различно време. Досега са разкопани 21 гроба, предстоят да се проучат още 4. Общо покрити с могилен насип са 25 гроба, като този начин на действие е нетипичен за традициите на траките. Според археолозите на това място са погребвани хора с по-особени качества приживе. Първият скелет – много добре запазен, е на млад мъж. Той е открит на два метра дълбочина, в специално изкопан кладенец. В черепа му са открити две симетрични дупки над очните кухини. Гробът не съдържа никакви погребални дарове. В северната периферна част на могилата са разкрити също доста необикновени на вид погребения. Намерените скелети са заковани с 11 железни пирона, един в тила, по два в слепоочията, рамената, дланите, коленете, стъпалата. От историята е известно, че в късното Средновековие по подобен начин са погребвани хора за предпазване от вампирясване. По българските земи това е обичай, пренесен от тракийската религия в християнството, а оттам и в християнската обредност. В централната и западната част на могилата са открити различни по форма ломени камъни – пръстеновидни, кръгли, правоъгълни, триъгълни, които подсказват, че под тях има погребения. “Озадачаващо е - твърди доцент Балабанов – защото като погребални ритуали намереното в село Дебелт се различава от откритите досега в България. Паралел може да се направи единствено с разкритията на румънските археолози в Добруджа - късната елинистична епоха, ІІ – І в. пр. н. е.” В могилата са разкрити и погребения от римската епоха - І – ІІ в. , които също са необичайни. По-голямата част от тях – шест погребения - са извършени чрез трупополагане. Погребалните дарове са бедни, може да се каже оскъдни – две панички, чашка, лампичка и една монета общо за шестте гроба. Още по-необяснимо засега е, че в непосредствена близост и между тях специалистите са намерили погребения, извършени чрез коренно различен ритуал – трупоизгаряне. При него е била изкопавана яма, в нея е бил полаган мъртвецът, а отгоре е натрупвана клада, която била запалвана. Самите погребални дарове са били хвърляни в пепелта. В тези гробове са открити чифт златни обици и златно медальонче , които са изключително прецизно изработени, стъклени и глинени съдове, монети на императорите Веспасиан, Домициан, Марк Аврелий. Но за най-ценно откритие археолозите приемат триликото бронзово съдче – с образите на Дионис, Пан, Силен. Неговата датировка е от ІІ в. от н. е. и принадлежи към най-качествените образци, открити досега. Древност ———————————————————————————————————— Днешното село Дебелт съществува още от времето на Римската империя, но тогавашното му име е било Деултум и е било в границите на военната колония Флавиа - единствената римска колония в нашите земи. В землището на селото има и тракийски могили, но няма данни за името на тогавашното селище. Към началото на XIII в. е бил все още пристанищен град. Днес в селото лежат останките на древна митница - тя е идентифицирана на базата на около 60 оловни печата и пломби, по-голямата част - притежание на византийски сановници, а два от тях на българския цар Борис-Михаил. В началото на 2002 г. в селото бе открито сребърно съкровище, съдържащо 100 милиаренсии на Константин I, Константин II и Констанций II и 3 сребърни медальона. Предполага се, че съкровището е укрито към средата на IV в. Книгата "Деяния на светите апостоли" (гл. ХVІ-ХVІІ) съобщава, че християнството навлиза в българските земи още през I век чрез благовестническото дело на св. апостол Павел. Преданието разказва,че възникнали християнски центрове, като един от центровете бил в Девелт (сега с. Дебелт).