Това можеше да се очаква ...
13 Октомври 2004, Сряда
Вчера за пореден път ни припари от кошмара на убийството. Деца убиват други деца. И то тук в България, не някъде из близкия и или друг тип изток, където са специално обучавани за това.
Набиваме в главите им кървищата на екзекуциите. Показваме хора, които след 5 минути (телевизионно време) ще бъдат вече наистина мъртви.
Като родители, се радваме на факта, че детенцето ни не ходи по купони с приятели, а засяда в съседния компютърен клуб и стреля ли стреля сред псувните и ругатните на останалите детенца, на групи млади ченгета и техни връстници мутри и квартални пройдохи.
Внушена безнаказаност. Радост от кръвта (#ff0000 за просветените) по екрана. Изблик на агресия, която разбирате ли, няма да се прояви в Реалния живот.
Убийства на ужким в кадри от филми - кина, все по-рядко, телевизия, (отново) компютърни клубове. Само по 2 часа пиленцето играе на компютър - баба е спокойна – миличко едно такова, чистичко, психясалко, изкретеняло и нервно потропващо с краче. Ох на баба! – не не ходи като другите да се "бие" вън, а стои кротичко и убива “лошите”, които се оказват подредена съвкупност от информация, управлявана от смели правила, които в крайна сметка са създадени да ти носят удоволствие.
На каква извратеност е научено детето (младежът, девойката) та да се ентузиазира от кръвта и да извърши (може би ще го оправдаем така) ритуала с обезглавяването - запазена марка уж на терористите. Ние сами ги отглеждаме - агресивни, груби, с дъвчещи, арогантни, брутални спрямо учители и родители, брутални в облеклото, в поведението.
Не са необходими явно школи по тероризма, за да ги обучим.
Ние сме по тънките цени.
Посетете коя да е елитна и неелитна гимназия в Бургас (комай от вторите не останаха).
Екскурзии - отново! От втория учебен ден из бургаските училища се носят списъци и оферти - коя от коя "по атрактивни".
Пак разрешени екскурзии - дори след смъртта на онези 12 деца в автобуса ...
една седмичка сега, една после, една по средата - трябва да се подпира заплатата. А и ваканцийка по никое време.
И на екскурзията - прекрасна гледка: 15-16-17-18 годишната ви дъщеря / син се наливат на една (или съседна маса) с “младите” даскали. Дискотеки до 4-5 сутринта наравно със селските моми и ергени – за дирят се децата. Тук-тамо ножче, тук-таме побой и кома, голяма работа – до следващия випуска всичко се забравя. И в крайна сметка една 3-4-5 дневна преумора, която след това две седмици се избива в полузаспал клас на фона на монитонния глас на някой даскал.
Родители и учители (иначе казано Общество) солидарни във вината смъртта на поредното дете, предизвикана от духовната смърт на едно или няколко други, които ние само сме успели да бастисаме.
Набиваме в главите им кървищата на екзекуциите. Показваме хора, които след 5 минути (телевизионно време) ще бъдат вече наистина мъртви.
Като родители, се радваме на факта, че детенцето ни не ходи по купони с приятели, а засяда в съседния компютърен клуб и стреля ли стреля сред псувните и ругатните на останалите детенца, на групи млади ченгета и техни връстници мутри и квартални пройдохи.
Внушена безнаказаност. Радост от кръвта (#ff0000 за просветените) по екрана. Изблик на агресия, която разбирате ли, няма да се прояви в Реалния живот.
Убийства на ужким в кадри от филми - кина, все по-рядко, телевизия, (отново) компютърни клубове. Само по 2 часа пиленцето играе на компютър - баба е спокойна – миличко едно такова, чистичко, психясалко, изкретеняло и нервно потропващо с краче. Ох на баба! – не не ходи като другите да се "бие" вън, а стои кротичко и убива “лошите”, които се оказват подредена съвкупност от информация, управлявана от смели правила, които в крайна сметка са създадени да ти носят удоволствие.
На каква извратеност е научено детето (младежът, девойката) та да се ентузиазира от кръвта и да извърши (може би ще го оправдаем така) ритуала с обезглавяването - запазена марка уж на терористите. Ние сами ги отглеждаме - агресивни, груби, с дъвчещи, арогантни, брутални спрямо учители и родители, брутални в облеклото, в поведението.
Не са необходими явно школи по тероризма, за да ги обучим.
Ние сме по тънките цени.
Посетете коя да е елитна и неелитна гимназия в Бургас (комай от вторите не останаха).
Екскурзии - отново! От втория учебен ден из бургаските училища се носят списъци и оферти - коя от коя "по атрактивни".
Пак разрешени екскурзии - дори след смъртта на онези 12 деца в автобуса ...
една седмичка сега, една после, една по средата - трябва да се подпира заплатата. А и ваканцийка по никое време.
И на екскурзията - прекрасна гледка: 15-16-17-18 годишната ви дъщеря / син се наливат на една (или съседна маса) с “младите” даскали. Дискотеки до 4-5 сутринта наравно със селските моми и ергени – за дирят се децата. Тук-тамо ножче, тук-таме побой и кома, голяма работа – до следващия випуска всичко се забравя. И в крайна сметка една 3-4-5 дневна преумора, която след това две седмици се избива в полузаспал клас на фона на монитонния глас на някой даскал.
Родители и учители (иначе казано Общество) солидарни във вината смъртта на поредното дете, предизвикана от духовната смърт на едно или няколко други, които ние само сме успели да бастисаме.
Прочетено: 2833 пъти