Култивираният хулиган

Самочувствие на непукист и безкрайна вяра в собствените възможности са основен белег на "новите варвари", тръгнали да покоряват върха в глобализиращия се свят от затънтения Балкански полуостров.

Преди 14 години един футболен гений с гаменски обноски отлетя от София към Барселона, за да влезе в сърцата на гордите каталунци и да омае света. Преди 110 дни Христо Стоичков извървя обратния път, но крайната цел му остава непроменена. "Моята цел винаги е първото място", казва Ицо и никой не подложи на съмнение думите му.

Да се каже обаче, че хулиганът помъдря, е доста рано и едва ли отговаря на истината. След три успешни мача като национален селекционер Ицо остава еднакво обичан и мразен в родината си. Националният селекционер е боготворен от "червените" и хулен от "сините" и сигурно няма да стъпи никога на "Герена".

На самия него обаче едва ли му пука за двуполюсния модел, а е и факт, че отдавна не се идентифицира с каузата ЦСКА. Политиците пък се надпреварват да го обикалят, белким прихванат частица от магнетизма му.

Сам определил себе си като барселонист, Христо е най-вече гражданин на света. Като такъв Камата бе и посланик на българското в първичния му вид в Арабия, Япония, Щатите, а сега е лицето на националния тим.

Не се сещам за български треньор, който би се наел да поеме прекършен психически тим след лятното фиаско в Португалия. Стоичков винаги е обичал да бъде в центъра на вниманието и името му да циркулира по медиите. Всъщност за Ицо рискът да води този отбор не е толкова голям. Залагаш името си, но имаш алибито на липсата на треньорски опит, на срива след европейското, на ограничения кадрови потенциал.

На практика задачата на всеки селекционер се свежда до това да подбира и подреди правилно играчите и да ги мотивира. Първото Христо научи от вторите си бащи Димитър Пенев и Йохан Кройф, а другото го правеше успешно още като играч.

Чепатият характер му е донесъл колкото негативи, толкова и позитиви през годините. Самоуверен до крайност, Христо втрещи дори традиционно наперените хървати. Непознали вкуса на поражението на своя "Максимир", те чак след мача разбраха, че насреща си имат силен характер, а бурята едва не ги е отнесла. Но ако като футболист настъпваше и ругаеше съдиите, като треньор се показва като фин дипломат.

Истеричният плач срещу рефера Колина след мача с Хърватска не бе подхранен от Стоичков с непремерени думи, както би направил всеки роден комплексар. Дори напротив. За всички продължава да изглежда странно, че спонтанният и вечно псуващ футболист е толкова сдържан като треньор, поне пред камерите.

Допирът до европейските и американските стандарти е виден в това отношение. Само че след като стоиш с ръце в джобовете по време на хърватския химн, проличава, че нямаш имиджмейкър, а и тук Стоичков сам определя правилата.

Харизматична личност, Христо опита да въведе нов ред и с медиите по западен образец, което не се котира високо на тези географски ширини. Може би защото, след като угасне светлината на прожекторите, Ицо пак е забързан, бучащ и труднодостъпен чешит.

Той обаче говори винаги конкретно и точно за разлика от нелепите словесни еквилибристики в стил "Георги Пирински" на предшествениците му - суховатия Пламен Марков и репчещия се Стойчо Младенов.

Камата е верен на изпитаните методи, които са му носели успех преди време. От масажите преди мача до неприязънта към психолозите. "Няма да оставя на никого да бърка в главите на момчетата. Човек сам си е най-добрият психолог", каза наскоро Камата в атавистичен пристъп.

За разлика от предишни години в отбора няма групички, а бунтове от типа "Пеев" са немислими. Толерира се мъжеството, ако ще да е примитивен мачевизъм, но подчинен на общата цел. С малки изключения никой не е сигурен за мястото си. "При мен няма титуляри и резерви", твърди Стоичков, преди да постави отлична оценка дори на извадените от групата и на домакина.

Край тъчлинията Христо е досущ като Клинсман, Куман, Матеус или кой да е млад специалист, наскоро окачил обувките на пирона. Ицо ръкомаха, обяснява, с една дума - води играта. При гол не подскача като обезумял, а се държи "на положение" - с ръце в джобовете извръща поглед от терена и крачи зад скамейката със страшен поглед.

Като друг, роден под знака на Водолея - Жозе Мауриньо, Стоичков изживява нещата вътре в себе си, а жестовете са премерени. В края на мача не се крие в тунела, а поздравява съдията, съперника, феновете, като навлиза дълбоко на терена.

Камата сигурно се досеща, че пътят от "Осанна" до "Разпни го" у нас се извървява за дни. Ицо вече видя какво се случва при провал с довчерашните любимци. При цялата си медиатичност и кредит на доверие, дори да е обречен на безсмъртие, както твърдят мнозина, Стоичков има обеца на ухото от отношението към Пламен Марков преди и след Евро 2004.

В този момент обаче - ден преди домакинския си дебют с Малта, Ицо вече е качил първото стъпало на треньорската стълбичка в единствено възможната посока - нагоре, към върха.