СВЕТИ НИКОЛА - Николай чудотворец
06 Декември 2010, Понеделник
Именници: Никола, Николай, Николина, Ненка, Нина, Нено, Ненка, Нино, Кольо. Това е един от големите празници в българския народен календар. Той е в чест на светеца - покровител на водите, който пази хората от потоп и удавяне. Свети Никола властва над моретата, реките, езерата и над целия подводен свят (рибите, юдите, самовилите, халите, демоните). Нещо повече: ако небесните мълнии се падат на свети Илия, а подземният свят (мъртвите) - на арх. Михаил, то средната част, пространството между земята и небето е частта на св. Никола. Св. Николай се родил през втората половина на ІІІ век в Патара, град в малоазийската област Ликия. Когато стигнал юношеска възраст, неговият чичо Николай, епископ Патарски, уговорил родителите му да посветят сина си на служение Богу и скоро го възвел в чин презвитер. След смъртта на родителите си, св. Николай употребил всичкото си богато наследство за добри дела, стараейки се да не го знаят тези, на които правел благодеяния, в съгласие с Божията заповед да правим скришом добро без да търсим светска слава. Светителят извършил и много чудеса чрез Божията благодат. В дълбока старост той починал тихо и блажено в 342 г. Тялото му било погребано в катедралата на гр. Мир. Неговите нетленни мощи се оросявали от благовонно миро, от което много вярващи получавали изцеление. През 1099 г.те били пренесени в гр. Бари (Италия), където се пазят и досега.
Именници: Никола, Николай, Николина, Ненка, Нина, Нено, Ненка, Нино, Кольо.
Това е един от големите празници в българския народен календар. Той е в чест на светеца - покровител на водите, който пази хората от потоп и удавяне. Свети Никола властва над моретата, реките, езерата и над целия подводен свят (рибите, юдите, самовилите, халите, демоните). Нещо повече: ако небесните мълнии се падат на свети Илия, а подземният свят (мъртвите) - на арх. Михаил, то средната част, пространството между земята и небето е частта на св. Никола.
Св. Николай се родил през втората половина на ІІІ век в Патара, град в малоазийската област Ликия. Когато стигнал юношеска възраст, неговият чичо Николай, епископ Патарски, уговорил родителите му да посветят сина си на служение Богу и скоро го възвел в чин презвитер. След смъртта на родителите си, св. Николай употребил всичкото си богато наследство за добри дела, стараейки се да не го знаят тези, на които правел благодеяния, в съгласие с Божията заповед да правим скришом добро без да търсим светска слава. Светителят извършил и много чудеса чрез Божията благодат. В дълбока старост той починал тихо и блажено в 342 г. Тялото му било погребано в катедралата на гр. Мир. Неговите нетленни мощи се оросявали от благовонно миро, от което много вярващи получавали изцеление. През 1099 г.те били пренесени в гр. Бари (Италия), където се пазят и досега.
Това е един от големите празници в българския народен календар. Той е в чест на светеца - покровител на водите, който пази хората от потоп и удавяне. Свети Никола властва над моретата, реките, езерата и над целия подводен свят (рибите, юдите, самовилите, халите, демоните). Нещо повече: ако небесните мълнии се падат на свети Илия, а подземният свят (мъртвите) - на арх. Михаил, то средната част, пространството между земята и небето е частта на св. Никола.
Св. Николай се родил през втората половина на ІІІ век в Патара, град в малоазийската област Ликия. Когато стигнал юношеска възраст, неговият чичо Николай, епископ Патарски, уговорил родителите му да посветят сина си на служение Богу и скоро го възвел в чин презвитер. След смъртта на родителите си, св. Николай употребил всичкото си богато наследство за добри дела, стараейки се да не го знаят тези, на които правел благодеяния, в съгласие с Божията заповед да правим скришом добро без да търсим светска слава. Светителят извършил и много чудеса чрез Божията благодат. В дълбока старост той починал тихо и блажено в 342 г. Тялото му било погребано в катедралата на гр. Мир. Неговите нетленни мощи се оросявали от благовонно миро, от което много вярващи получавали изцеление. През 1099 г.те били пренесени в гр. Бари (Италия), където се пазят и досега.
Прочетено: 3440 пъти