новини
справочник
заведения
Национална програма за защита при бедствия. Свлачища
28 Ноември 2010, Неделя
Свлачищата са едни от най-значимите катастрофални явления, които се отразяват негативно върху състоянието на околната среда, техническата инфраструктура и имуществото на гражданите. Те се обуславят както от природни фактори (предразположен към свлачищна активност геоложки строеж, интензивна тектоника, земетресения, колебания на нивото на подземните води, ерозия и др.), така и от антропогенни фактори като незаконно строителство в рискови терени, засилващи се урбанизационни процеси на определена територия, незаконна сеч и др.
Свлачищата са едни от най-значимите катастрофални явления, които се отразяват негативно върху състоянието на околната среда, техническата инфраструктура и имуществото на гражданите. Те се обуславят както от природни фактори (предразположен към свлачищна активност геоложки строеж, интензивна тектоника, земетресения, колебания на нивото на подземните води, ерозия и др.), така и от антропогенни фактори като незаконно строителство в рискови терени, засилващи се урбанизационни процеси на определена територия, незаконна сеч и др.
Държавната политика в областта на геозащитата се осъществява от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, като са създадени търговски дружества, които наблюдават свлачищните райони в страната както следва:
“Геозащита” ЕООД – Варна наблюдава и отчита състоянието на геозащитнете обекти и проявлението на активизирани свлачища на териториите на областите: Добрич, Шумен, Варна, Бургас, Сливен, и Ямбол.
“Геозащита” ЕООД – Плевен наблюдава и отчита състоянието на геозащитните обекти и проявлението на активизирани свлачища на териториите на областите: Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Разград, Силистра и Търговище.
“Геозащита” ЕООД – Перник наблюдава и отчита състоянието на геозащитните обекти и проявлението на активизирани свлачища на териториите на областите: Софийска, София-град, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Кърджали, Хасково и Стара Загора.
На територията на Р. България са регистрирани по данни от поделенията на “Геозащита” общо 917 бр. свлачища (в населени места, курортни комплекси и вилни зони). От тях 504 бр. са активни; 208 бр. са потенциално активни; 205 бр. са стабилизирани. От свлачищни процеси в регулационните планове на населените места са засегнати 2368 сгради, 20 826 м пътища и 19 538 дка земеделски земи и горски фондове.
Свлачищните процеси не са равномерно разпределени по цялата територия на страната. Те са концентрирани в отделни области, характерни със специфичен геоложки и тектонски строеж и са обособени в няколко свлачищни района:
Черноморски свлачищен район
Най-активни са свлачищата по Северното Черноморско крайбрежие. Техните размери са от порядъка на няколко километра, а дълбочините на хлъзгащите повърхности достигат до 280-300 м. В южно направление свлачищната опасност намалява, но въпреки това остава по-висока от средната за страната. Основни фактори за възникване на свлачищата в този район са морската абразия, повишаването на нивата на подземните води в урбанизираните територии, високите валежни вълни и сеизмичните прояви в Шабленската
земетръсна зона.
В областите, разположени по Черноморското крайбрежие, са регистрирани 121 бр. свлачища, което представлява 13 % от общия им брой в страната. Във Варненска и Добричка област 80 % от свлачищата са по крайбрежието. Значителна част от тях се активизират периодично, вследствие както на природни фактори така и на антропогенна намеса. Най-висок е процентът на активните свлачища във Варненска област – 31 бр. или 56 % от всички активни свлачища по Черноморското крайбрежие.
Дунавски свлачищен район
Свлачищата са привързани към високия Дунавски бряг. Основен фактор за възникването им и периодичното им активизиране е речната ерозия. От свлачищни процеси в най-висока степен са засегнати областите, разположени по десния бряг на р. Дунав. В тези области са регистрирани 369 бр. свлачища, което представлява 40 % от общия брой на регистрираните в страната свлачища.
Предбалкански свлачищен район
С висока активност е ивицата между Етрополе и Търговище. През последните няколко години с активност се проявяват свлачищата в районите на Троян, Севлиево, Велико Търново, Стражица, Антоново и Търговище. Основен активиращ фактор е повишаването на нивата на подземните води, речната ерозия и техногенните въздействия. Областите, обхващащи части от Предбалкана, са засегнати от 256 бр. свлачища. Те са сравнително плитки и със значително по-малък обем от свлачищата по Дунавското и Черноморското крайбрежие.
Подбалкански свлачищен район
Подбалканският свлачищен район включва котловинните полета на Златица-Пирдоп, Карлово, Казанлък и Сливен. Свлачищата са локализирани в оградните склонове на котловините. Основни фактори са подземните води и техногенната дейност.
Софийски свлачищен район
Софийският свлачищен район е развит предимно по периферията на котловината (Банкя, Иваняне, Горна Баня, Княжево, Бояна, Драгалевци, Симеоново, Бистрица, Панчарево, Кокаляне, Лозен, Гниляне, Нови Искър, Драговищица, Божурище), но не са рядкост и свлачищата в централната й част (Лозенец, Западен парк, Земляне и Въртопо). Обхванати от свлачищните процеси са както палеогенските и неогенски седименти, така и кватернерните отложения. Там са регистрирани общо 79 бр. свлачища, което е 9 % от общия брой.
Югозападен свлачищен район
Югозападният свлачищен район включва райони от Пернишка, Кюстендилска и Благоевградска област. Свлачищата са развити по оградните склонове в районите на Перник, Бобов Дол, Благоевград и Симитли.
Родопски свлачищен район
Родопският свлачищен район включва проявяващите се свлачища в районите на Смолян, Кричим и Генерал Гешево.
Неотложна задача в борбата със свлачищата е по-нататъшното развитие на картирането и кадастъра, отразяващи съществени елементи на свлачищната опасност в урбанизираните територии. Тази информация ще послужи за вземане на управленски решения и разработване на превантивни мерки за намаляване на последствията от свлачищните процеси като материални загуби и екологични последствия, и предотвратяване (във възможната степен) на човешки жертви.
http://avgit.blogspot.com/2010/11/blog-post_8760.html
Държавната политика в областта на геозащитата се осъществява от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, като са създадени търговски дружества, които наблюдават свлачищните райони в страната както следва:
“Геозащита” ЕООД – Варна наблюдава и отчита състоянието на геозащитнете обекти и проявлението на активизирани свлачища на териториите на областите: Добрич, Шумен, Варна, Бургас, Сливен, и Ямбол.
“Геозащита” ЕООД – Плевен наблюдава и отчита състоянието на геозащитните обекти и проявлението на активизирани свлачища на териториите на областите: Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Разград, Силистра и Търговище.
“Геозащита” ЕООД – Перник наблюдава и отчита състоянието на геозащитните обекти и проявлението на активизирани свлачища на териториите на областите: Софийска, София-град, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Кърджали, Хасково и Стара Загора.
На територията на Р. България са регистрирани по данни от поделенията на “Геозащита” общо 917 бр. свлачища (в населени места, курортни комплекси и вилни зони). От тях 504 бр. са активни; 208 бр. са потенциално активни; 205 бр. са стабилизирани. От свлачищни процеси в регулационните планове на населените места са засегнати 2368 сгради, 20 826 м пътища и 19 538 дка земеделски земи и горски фондове.
Свлачищните процеси не са равномерно разпределени по цялата територия на страната. Те са концентрирани в отделни области, характерни със специфичен геоложки и тектонски строеж и са обособени в няколко свлачищни района:
Черноморски свлачищен район
Най-активни са свлачищата по Северното Черноморско крайбрежие. Техните размери са от порядъка на няколко километра, а дълбочините на хлъзгащите повърхности достигат до 280-300 м. В южно направление свлачищната опасност намалява, но въпреки това остава по-висока от средната за страната. Основни фактори за възникване на свлачищата в този район са морската абразия, повишаването на нивата на подземните води в урбанизираните територии, високите валежни вълни и сеизмичните прояви в Шабленската
земетръсна зона.
В областите, разположени по Черноморското крайбрежие, са регистрирани 121 бр. свлачища, което представлява 13 % от общия им брой в страната. Във Варненска и Добричка област 80 % от свлачищата са по крайбрежието. Значителна част от тях се активизират периодично, вследствие както на природни фактори така и на антропогенна намеса. Най-висок е процентът на активните свлачища във Варненска област – 31 бр. или 56 % от всички активни свлачища по Черноморското крайбрежие.
Дунавски свлачищен район
Свлачищата са привързани към високия Дунавски бряг. Основен фактор за възникването им и периодичното им активизиране е речната ерозия. От свлачищни процеси в най-висока степен са засегнати областите, разположени по десния бряг на р. Дунав. В тези области са регистрирани 369 бр. свлачища, което представлява 40 % от общия брой на регистрираните в страната свлачища.
Предбалкански свлачищен район
С висока активност е ивицата между Етрополе и Търговище. През последните няколко години с активност се проявяват свлачищата в районите на Троян, Севлиево, Велико Търново, Стражица, Антоново и Търговище. Основен активиращ фактор е повишаването на нивата на подземните води, речната ерозия и техногенните въздействия. Областите, обхващащи части от Предбалкана, са засегнати от 256 бр. свлачища. Те са сравнително плитки и със значително по-малък обем от свлачищата по Дунавското и Черноморското крайбрежие.
Подбалкански свлачищен район
Подбалканският свлачищен район включва котловинните полета на Златица-Пирдоп, Карлово, Казанлък и Сливен. Свлачищата са локализирани в оградните склонове на котловините. Основни фактори са подземните води и техногенната дейност.
Софийски свлачищен район
Софийският свлачищен район е развит предимно по периферията на котловината (Банкя, Иваняне, Горна Баня, Княжево, Бояна, Драгалевци, Симеоново, Бистрица, Панчарево, Кокаляне, Лозен, Гниляне, Нови Искър, Драговищица, Божурище), но не са рядкост и свлачищата в централната й част (Лозенец, Западен парк, Земляне и Въртопо). Обхванати от свлачищните процеси са както палеогенските и неогенски седименти, така и кватернерните отложения. Там са регистрирани общо 79 бр. свлачища, което е 9 % от общия брой.
Югозападен свлачищен район
Югозападният свлачищен район включва райони от Пернишка, Кюстендилска и Благоевградска област. Свлачищата са развити по оградните склонове в районите на Перник, Бобов Дол, Благоевград и Симитли.
Родопски свлачищен район
Родопският свлачищен район включва проявяващите се свлачища в районите на Смолян, Кричим и Генерал Гешево.
Неотложна задача в борбата със свлачищата е по-нататъшното развитие на картирането и кадастъра, отразяващи съществени елементи на свлачищната опасност в урбанизираните територии. Тази информация ще послужи за вземане на управленски решения и разработване на превантивни мерки за намаляване на последствията от свлачищните процеси като материални загуби и екологични последствия, и предотвратяване (във възможната степен) на човешки жертви.
http://avgit.blogspot.com/2010/11/blog-post_8760.html
Прочетено: 6328 пъти
Сподели в социалните мрежи
Брой коментари
0
Добави линк
