Св. Климент Охридски
Имен ден днес имат Климент, Климентина. Св. Климент, Охридски Архиепископ бил ученик на св. братя Кирил и Методий. След смъртта на св. Методий (885 г.) прогонени от Моравия, с други ученици дошъл в България. Цар Борис ги приел и им възложил да просвещават народа. Климент основал просветна школа в Охрид с 3050 ученици. Цар Симеон в 896 г. го поставил за епископ на Дрембица или Велица, в диоцеза на която област влизал и Охрид. Свети Климент Охридски е един от най-значимите автори на старобългарски език, той пише жития, похвални слова, църковни химни, превежда църковни текстове. В науката се посочват от 15 до 50 негови съчинения. Просиял в подвизи, вършил чудеса - починал в 916 година.
Св. Климент, Охридски Архиепископ бил ученик на св. братя Кирил и Методий. След смъртта на св. Методий (885 г.) прогонени от Моравия, с други ученици дошъл в България. Цар Борис ги приел и им възложил да просвещават народа.
Климент основал просветна школа в Охрид с 3050 ученици. Цар Симеон в 896 г. го поставил за епископ на Дрембица или Велица, в диоцеза на която област влизал и Охрид.
Свети Климент Охридски е един от най-значимите автори на старобългарски език, той пише жития, похвални слова, църковни химни, превежда църковни текстове. В науката се посочват от 15 до 50 негови съчинения.
Просиял в подвизи, вършил чудеса - починал в 916 година.
Празник на СУ "Климент Охридски" - 25.11.2008
На този ден Светата Православна църква чества паметта на Св. Климент епископ Охридски. Той се счита за покровител на висшето образование и на най-старото ни висше учебно заведение - Софийския университет "Св. Климент Охридски", който чества на 25 ноември патронния си празник.
Приема се, че равноапостолните просветители на славянските народи св. св. Кирил и Методий, когато се отправили към Моравия, взели със себе си от своято родина юношата Климент. От това заключаваме, че той се е родил в Солун или някъде в неговите околности.
Климент придружавал своите учители в Рим, където бил ръкоположен в
свещенически сан от римския папа Адриан ІІ. След смъртта на св.
Методий, архиепископ Моравски († 885 г.), немското духовенство изгонило
из Моравия апостолите на славянската реч. Тогава св. Климент с някои
свои събратя намерил добър прием в родната си България, която вече
официално била приела християнството и имала нужда от учители на
славянски език. Благоверният цар Борис–Михаил изпратил Климента (886 г.)
в югозападната половина на своята обширна държава, в македонската
област Кутмичевица с главни градове Девол и Охрид. Там той работил с
голяма ревност между новопокръстените българи като учител и свещеник.
На събора в Преслав (893 г.) Климент бил избран за "пръв епископ
на българския език". Като свещеник и епископ той неуморно работил 30
години (886-916 г.) за утвърждаване на християнската вяра сред своя
народ. Денем той обучавал деца и юноши, а нощем се молел и пишел:
превеждал книги от гръцки на български език; съставял проповеди за
празници, които сам произнасял или неговите ученици ги прочитали пред
новопокръстения български народ. Построил църкви и манастири. С
молитвата си извършвал много чудеса.
Той опростил глаголицата и съставил буквите на тъй наречената
славянска азбука "кирилица". Само в западната половина на тогавашна
България св. Климент имал около 3500 ученици, които приемали свещен сан и
постепенно измествали из България гръцкото духовенство с неговия
непонятен за простия народ гръцки език. Като си приготвил предварително
гроб в основания от него манастир "Св. Пантелеймон", св. Климент починал
на 27 юли 916 година.
След смъртта му Господ го прославил с благодатни чудеса. Служба и
жития на св. Климент са съставени от негови непосредствени ученици или
от далечни наследници на епископската му катедра, като знаменитите
охридски архиепископи Теофилакт (1094-1107 г.) и известният канонист
Димитрий Хоматиян (1216-1234 г.).
Българската православна църква е възприела да празнува неговата памет и именния му ден – 25 ноември, а в деня на неговата смърт – 27 юли, тя чества паметта на всичките свети Седмочисленици: Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
От: Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.
Прочетено: 4401 пъти