• Много сектори у нас се регулират, без да има реална нужда от това

Двойно са се увеличили незаконните правила за регулация на бизнеса, показва изследване на БСК
162 милиона лева годишно плаща бизнеса за държавни и общински такси

Класацията на Световния икономически форум поставя страната ни в незавидна позиция по отношение на качеството на администрацията и регулаторната среда. Това заяви по време на работна среща за представянето на анализа „Администриране на регулаторните режими – модерно регулиране”, председателят на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев. Изследването е изработено от експерти на стопанската камара и се финансира със средства на фондация „Фридрих Еберт”.

Председателят на БСК допълни, че въпреки плановете, записани в Националната програма за реформи, до 2020 година да се намали с 20 на сто административната тежест за бизнеса, у нас регулациите продължават да са сериозна пречка и ограничават пълноценното участие на бизнеса в развитието на икономиката. Изследването на БСК показва, че у нас има 5 закона, които регламентират правилата, на които трябва да отговарят регулациите за бизнеса, но липсва реален синхрон по прилагането им. Божидар Данев припомни, че през 2003 година по препоръка на БСК беше премахнат регистъра на регулаторните режими, тъй като той беше непълен и подвеждащ. „През последните седем години администрацията не направи нищо съществено, за да имаме адекватен действащ регистър”, каза Данев. Председателят на стопанската камара допълни, че преди три години БСК предостави списък с 62 закона,  които трябва да бъдат променени, за да се синхронизират правилата за регулиране, но до момента нито един от тях не е променен.  

От своя страна заместник–председателят на БСК Камен Колев обяви, че България е на 84-то от 134-те възможни места по държавно регулиране според показателя за глобална конкурентоспособност, а корупцията у нас се увеличава заради тежките регулации за бизнеса по данни на Транперанси Интернешънъл.

Една от възможностите за намаляването на корупцията и за ограничаването на излишните регулации за компаниите, е електронното правителство. „За последните години близо 350 милиона лева бяха инвестирани в създаването на електронно правителство, но ефектът към момента за бизнеса не е голям.”, допълни председателят на БСК Божидар Данев. Той даде пример с Естония, която срещу 50 милиона евро изгради действащо електронно правителство, а 99 процента от гражданите ю ползват електронен подпис благодарение на личните си карти. Според Божидар Данев това, че сме с най-ниските данъци в Европа не прави бизнес средата ни най-добра, а трябва да се имат предвид високите лихви, предизвикани от несигурността по отношение на регулациите.

Изследването на БСК за регулаторните режими показва следните ефекти за бизнеса:
•    Фирмите имат утежнен достъп до пазара заради многото и често скъпи регулаторни режими.
•    Увеличава се корупцията у нас – през 2010 г. официалните данни на Транперанси Интернешънъл сочат индекс от 3,6 на сто.
•    Много сектори у нас се регулират, без да има реална нужда от това, защото те не застрашават обществения интерес. В същото време искания за разрешителни и лицензи отлежават в ключови министерства, сред които регионалното и министерството на околната среда и водите. Статистиката показва, че строителното министерство не е дало отговор за концесиониране на повече от 500 компании, а министерството на околната среда бави повече от 1000 оценки за въздействието над околната среда, както и за комплексни разрешителни.
•    Близо 162 милиона лева дава годишно бизнесът за такси за регулации, показват разчетите на БСК.
Въпреки, че официалните, регламентирани в законите регулаторни режими намаляват, в последните две години (от 2008 до 2010 г.) двойно са се увеличили нерегламентираните правила. На практика администрацията, особено общинската, намира начини да въвежда регулаторни режими, които по същество приличат на лицензионните, но са формулирани по друг начин.

При наличието на тези правила за лицензиране, удостоверяване и регистриране за бизнеса, фирмите най-често се сблъскват със следните пречки:
•    Налага се да изваждат документи и да ги представят на институциите, при положение, че те могат да бъдат набавени по служебен път. Всяка година българските компании плащат по 50 лева за вписването на обстоятелства само в Агенцията по вписванията. Документите за доказването на определените обстоятелства около компаниите могат да се обменят служебно между съответните институции.
•    Отстраняването на допуснати нередности е честа практика и това принуждава бизнеса да плаща такси всеки път.
•    Българските компании страдат и от забавянето на документи и актове, което затруднява плановете им за инвестиции.
•    У нас има много високи държавни и общински такси, които са формирани по неясни правила.
•    Съществува честата практика определени регулации да се разделят и така бизнесът да плаща такси няколко пъти, за да получи един документ.
Анализаторите на БСК препоръчват да се разшири обхватът на принципа на мълчаливото съгласие. Така на практика при забавяне на отговор от страна на администрацията, да се приема, че е получено съответното разрешение. БСК настоява още да се въведе ясна и прозрачна методика за определяне на държавните такси, както и да се променят законите за нормативните актове и местното самоуправление, за да не могат общините да въвеждат допълнителни правила за бизнеса.