вреди в резултат на неформалната икономика
28 Октомври 2010, Четвъртък
281 фирми са одитирани за идентифициране на претърпените от тях вреди в резултат на неформалната икономика
Вътрешнофирмени одити сред 281 компании - директните членове на АИКБ бяха извършени с цел идентифициране на претърпените от тях вреди в резултат на неформална икономика в техния бранш или регион, както и за извличаните ползи. Одитите се реализират в рамките на проект “Ограничаване и превенция на неформалната икономика”, реализиран от Асоциация на индустриалния капитал в България, с финансовата подкрепа на Европейския социален фонд.
По преценка на одитираните дружества, основните начини, по които изрядните работодатели понасят вреди вследствие от неформалната икономика, са следните:
• Работещите в сенчестия сектор поставят сериозна бариера пред фирмените инвестиции; сриват пазара чрез нелоялната конкуренция; създават условия за социална и правна несигурност на търговските дружества; нарушават правата на отделния индивид.
• Неформалната икономика е рестриктивен фактор за привличането на сериозни чужди инвеститори. Освен върху данъчните условия, чуждите инвеститори залагат на стабилност, прозрачност и предвидимост на бизнес средата, които липсват при съществуване на неформална икономика. В същото време високите дялове сенчест сектор превръщат българската бизнес среда в атрактивно поле за инвестициите със съмнителен произход.
• Най-сериозните начини, по които неформалната икономика вреди на ниво работодатели: нелоялна конкуренция по отношение на заплащане, незаконосъобразно осигуряване на наетите лица и ощетяване на социалните и здравните фондове на държавата, привличане на работна сила чрез подбиване на цени и качество на продукцията, нелоялна конкуренция във взаимоотношенията с клиенти и доставчици.
На основата на тези най-общи фактологични данни могат да се направят следните изводи:
Първо, 56% от одитираните търговски дружества са със сериозни кредитни задължения. Работодателите оценяват кредитните си задължения и тяхното обслужване като сериозно финансово бреме и настояват да се предприемат мерки за облекчаване условията по обслужването на кредитите.
Второ, налице е сериозна междуфирмена задлъжнялост. Търговските дружества дължат плащания предимно на свои доставчици, подизпълнители и на държавния бюджет, а успоредно с това доставчиците, подизпълнителите и държавата имат забавени плащания към търговските дружества. Всичко това се оценява от дружествата като предпоставка за преминаване в неформалната икономика.
Трето, данните от одитите сочат, че в обемите на сключените и изпълнените договори за 2008 и 2009 г. се наблюдава силна динамика, което от една страна е индикатор за намалените обеми на дейност, но също така е и показател за оптимизиране на разходите на дружествата и фокусирането им върху неотложно необходимите потребности.
Четвърто, проверката на зависимостта между големината на търговското дружеството и наличието на системи за управление на качеството потвърди хипотезата, че средните и големите предприятия полагат повече усилия за адаптиране на извършваните от тях производствени дейности и необходимите за това технологични процеси в съответствие с европейските стандарти.
Пето, през одитирания период в 66,9% от дружествата са извършени проверки от различни органи. В 36,4% от дружествата са извършвани повече от една проверки. Данните говорят за сравнително по-висока активност от страна на НАП и ГИТ.
Одитираните дружества препоръчват внимателно да се обмислят и предложат промени в законодателството и нормативните регулации, създаване на ефективни механизми за контрол върху прилагането на законодателството, оптимизиране дейността на държавните институции и администрацията на централно и местно ниво, опростяване на режимите и постепенно прехвърляне на отговорността за организацията и контрола върху тяхното изпълнение към работодателски, браншови и неправителствени организации и асоциации, следвайки утвърдените европейски модели на самоконтрол.
По преценка на одитираните дружества, основните начини, по които изрядните работодатели понасят вреди вследствие от неформалната икономика, са следните:
• Работещите в сенчестия сектор поставят сериозна бариера пред фирмените инвестиции; сриват пазара чрез нелоялната конкуренция; създават условия за социална и правна несигурност на търговските дружества; нарушават правата на отделния индивид.
• Неформалната икономика е рестриктивен фактор за привличането на сериозни чужди инвеститори. Освен върху данъчните условия, чуждите инвеститори залагат на стабилност, прозрачност и предвидимост на бизнес средата, които липсват при съществуване на неформална икономика. В същото време високите дялове сенчест сектор превръщат българската бизнес среда в атрактивно поле за инвестициите със съмнителен произход.
• Най-сериозните начини, по които неформалната икономика вреди на ниво работодатели: нелоялна конкуренция по отношение на заплащане, незаконосъобразно осигуряване на наетите лица и ощетяване на социалните и здравните фондове на държавата, привличане на работна сила чрез подбиване на цени и качество на продукцията, нелоялна конкуренция във взаимоотношенията с клиенти и доставчици.
На основата на тези най-общи фактологични данни могат да се направят следните изводи:
Първо, 56% от одитираните търговски дружества са със сериозни кредитни задължения. Работодателите оценяват кредитните си задължения и тяхното обслужване като сериозно финансово бреме и настояват да се предприемат мерки за облекчаване условията по обслужването на кредитите.
Второ, налице е сериозна междуфирмена задлъжнялост. Търговските дружества дължат плащания предимно на свои доставчици, подизпълнители и на държавния бюджет, а успоредно с това доставчиците, подизпълнителите и държавата имат забавени плащания към търговските дружества. Всичко това се оценява от дружествата като предпоставка за преминаване в неформалната икономика.
Трето, данните от одитите сочат, че в обемите на сключените и изпълнените договори за 2008 и 2009 г. се наблюдава силна динамика, което от една страна е индикатор за намалените обеми на дейност, но също така е и показател за оптимизиране на разходите на дружествата и фокусирането им върху неотложно необходимите потребности.
Четвърто, проверката на зависимостта между големината на търговското дружеството и наличието на системи за управление на качеството потвърди хипотезата, че средните и големите предприятия полагат повече усилия за адаптиране на извършваните от тях производствени дейности и необходимите за това технологични процеси в съответствие с европейските стандарти.
Пето, през одитирания период в 66,9% от дружествата са извършени проверки от различни органи. В 36,4% от дружествата са извършвани повече от една проверки. Данните говорят за сравнително по-висока активност от страна на НАП и ГИТ.
Одитираните дружества препоръчват внимателно да се обмислят и предложат промени в законодателството и нормативните регулации, създаване на ефективни механизми за контрол върху прилагането на законодателството, оптимизиране дейността на държавните институции и администрацията на централно и местно ниво, опростяване на режимите и постепенно прехвърляне на отговорността за организацията и контрола върху тяхното изпълнение към работодателски, браншови и неправителствени организации и асоциации, следвайки утвърдените европейски модели на самоконтрол.
Прочетено: 2850 пъти