Алкохол и сърце

Според данни от миналата година алкохолът причинява смърт ежегодно на над 110 000 души в Европа. Той е един от най-сериозните проблеми на общественото здравеопазване в Европа, която се оказва, че е най-сериозно пиещият регион в света.

Действието на алкохола се дължи на съдържащия се в него етилов алкохол - вещество, което подтиска процесите в нервната система и забавя реакциите. Алкохолът е доста калоричен, той увеличава апетита и води до повишено образуване на мазнини в организма, респективно до напълняване. Прекомерната консумация на алкохол се свързва с възникването на около 60 различни вида заболявания и болестни състояния, като затлъстяване, хипертония, коронарна болест на сърцето, диабет, рак, мозъчни инсулти, психически нарушения, злополуки и наранявания.

Съществува категорична връзка между приема на алкохол, хипертонията и мозъчния инсулт, дължащ се на повишено кръвно налягане. Според някои изследвания при пациенти с исхемична болест на сърцето (при която има стеснение на коронарните съдове, кръвоснабдяващи сърдечния мускул) умереното пиене може да снижи риска от инфаркт. Установено е, че малките дози алкохол повишават “добрия” холестерол, намаляват способността на тромбоцитите да се слепват и да образуват кръвен съсирек и имат противовъзпалително действие.

За съхраняване на добро здраве от медицинска гледна точка консумацията на алкохол не се препоръчва. Все пак ако човек реши да пие, добре е да спазва разумните норми за умерена употреба. Умерената употреба е тази дневна доза алкохол, която е безопасна за здравето. Установено е, че за мъже тя е не повече от 2 питиета дневно, а за жени 1 питие, което съдържа 10 г абсолютен алкохол. Например 350 мл бира с ниско алкохолно съдържание (до 3%) или 250мл бира с високо алкохолно съдържание (до 10%), или 150мл вино, или концентриран алкохол 45мл, като трябва да има поне два абсолютно свободни от алкохол дни седмично.

Други важни препоръки се отнасят до хората със захарен диабет. Те в никакъв случай не трябва да пият алкохол на празен стомах поради риск от рязко спадане на кръвната захар. Ако консумират алкохол, то той трябва да е задължително придружен от консумация на храна, богата на въглехидрати (хляб, спагети, картофи, ориз).


Д-р Ралица Георгиева Чавдарова
Кардиолог

Завършила Висше Медицинско образование в Медицински Университет-Варна през 1994г. Първенец на випуск’94 за Медицински Университет-Варна – отличник на випуска от 224 студенти, наградена от Ректора на МУ-Варна с клинична ординатура в Катедрата по Кардиология към Университета.

Специализира вътрешни болести и кардиология в Катедра по Кардиология към Медицински Университет- Варна от 1995 до 2002г.  в УМБАЛ "Света Марина" - Варна.

Придобива специалност вътрешни болести през 1999г.
Придобива специалност кардиология през 2003г.

Провежда следдипломна квалификация в Медицински Университет - Каназава, Япония от 2000 до 2002г., Катедра по молекулярна и съдова биология, под ръководството на професор Хироши Ямамото и доцент Ясухико Ямамото. Като резултат от научната и работа публикува статия в Journal of Molecular and Cellular Cardiology (J Mol Cell Cardiol. 2002; 34(10):1425-31).

През 2004г. работи в Кардиологично отделение на МБАЛ – Бургас.

От 2004 до 2010г. работи в Медицински център „Света София” – гр. Бургас; в началото на 2010г. работи като Началник Кардиологично отделение с Интензивен Кардиологичен Сектор към МБАЛ „Дева Мария”- гр. Бургас.

От м. май 2010г. работи в собствен специализиран Кардиологичен кабинет в град Бургас.

Д-р Чавдaрова е член на Българското Кардиологично Дружество, на Европейското Кардиологично Дружество и на Европейската Асоциация по Ехокардиография.

 Кардиологичния кабинет на д-р Чавдарова, Бургас