Бъдещ драматург спечели наградата „Море”

175 творби на български автори от страната и чужбина участваха в тазгодишното издание на конкурса

Ясен Василев спечели Голямата награда на Националния литературен конкурс „Море” с цикъла стихове „Името на зрящия”. Това стана известно на официалното отчитане на резултатите във вторник, в деня на светите братя Кирил и Методий.

Ясен е на 21 години от София, учи в НАТФИЗ „Кръстю Сарафов”, специалност „Драматургия”. Петдесет години след като именно в Бургас младите и даващи заявка за сериозно творчество поети Иван Радоев, Иван Пейчев, Иван Теофилов, Илия Волен, Валери Петров, Христо Фотев разчупват каноните и създават новата българска драматургия, един млад поет хвърли пак в Бургас ръкавица на пишещите и като поет, и като бъдещ драматург.

Ясен Василев получи статуетката на конкурса „Море”, грамота, парична награда и книги, а неговата бъдеща авторска книга ще носи знака на Издателска къща „Знаци” като неин издател.

Първа награда за поезия остава в Бургас, печели я Анамария Дончева Коева на 16 г. Втора награда е за Светлана Георгиева Няголова на 18 г. от Силистра. Третата награда отиде при Емилия Миткова Найденова на 17 г. от София.

Поощрения в категория поезия получиха Милена Митева Николова на 25 г. от гр. Сливен и Антония Методиева Петкова на 22 г. от гр. Монтана, в момента студентка в Ковънтри – Великобритания.

За есе първа награда не бе присъдена, втора награда бе дадена на Мирела Владимирова Занева на 18 г. от София за „Приказка за морските звезди”. Третата награда получи Кристиян Стоянов Георгиев на 18 г. от Костинброд. Поощрения в категория есе получиха още Катерина Костадинова Костадинова на 18 г. от Айтос и Гюрсен Зияфетова Хасанова – 17 год. от с. Смирненски, обл. Русе.

Всички наградени получиха грамоти, парични и предметни награди, осигурени от читалище „Св. св. Кирил и Методий”, както и книги от продукцията на Издателска къща „Знаци”. Собствениците на книжарница „Божич” семейство Божкови връчиха своя награда на Анамария Коева – първо място в категория поезия.

Конкурсът се провежда за осма поредна година, а от три години той е национален и под надслова „Море”. Негов организатор е читалище „Св. св. Кирил и Методий”, което тази година отбелязва 25 години от създаването си.

Журито в състав: Паруш Парушев – писател, поет и редактор,  Калина Тельянова – поет и преводач, Росен Друмев – поет и  Стефан Диомов – композитор, трябваше да оцени общо 175 творби на автори от цялата страна и на такива, които живеят извън пределите на страната.
Стиховете „Песен за морето” на Светлана Николова и „Танц на живота” на Ива-Розалин Петрова бяха изборът на маестро Диомов за евентуални бъдещи песни.

Вокалните изпълнения на студенти от Университет „Проф. д-р Асен Златаров”, клуб "Сезони" и участието на децата от литературно студио „Златни перца”, както и пълната с много съпричастни към събитието млади творци и вече утвърдени имена от писателските среди на Бургас зала, издигнаха нивото на морския конкурс и му придадоха особена атмосфера.

Първо място в категория поезия - Анамария Коева – 16 г. от Бургас

***
Хващам вятъра
в рибарска мрежа.
Времето притихва.
Гладя смачканите му криле,
за да не могат в гънките им
да се крият истини.
Не искам
разговори за реалност...
Заключвам
вятъра във клетка.
И времето заспива.
Ставам дом за птиците,
убежище за рибите,
измислена река
сред нарисувани дървета.
Чувствам се безкрайна,
но гледам
как мигът ми остарява,
докато дълбае
със дъха си въздуха...

***
Този ден
не ще успее
следите си
(крилца на афоризъм)
да прикрие.
Ехото му от усмивки
няма да заглъхне,
нито стиховете ще избягат
през прозореца отворен.

Суеверията също
няма да ми го отнемат.
Този ден
и утре лудостта ще вдъхновява,
ще целува все по-страстно хоризонта,
а той от щастие
със цветове света ми ще разтърсва...
... Докато афоризмите останат без крила.



***
Опитам ли се да помисля
за реалността,
ме заобикалят
асфалтени очи,
истините
излизат от кошера си,
а лъжите
са си самодостатъчни.
Наблюдавам ли ги –
забелязват ме.
Заговоря ли -ухапват.
 Осъзная ли ги –
ме събличат,
А щом повярвам –
ме изтриват.
После
дори не боли.


***
Развързаха се обувките
на вълните,
спъна се морето
и падна
в обятията на художника.
Мокро е
очакването ни за празник.


***
Тази вечер
устните на пясъка
изгубиха контурите си –
морето си открадна
целувчица за лека нощ.

ОБЪРКВАНЕ
Под дъгата
разноцветни охлюви
настъпват дъжда.
Разсеян гларус
похапва миди
на закуска.
Подскачат
сенки по вълните –
морето
размахва криле.



Голямата награда - Ясен Василев на 21 години от София

ИМЕТО НА ЗРЯЩИЯ

Двуликият когато слуша Бог във кладенеца на Живия, който ме вижда след ритуала на
                            обрязването ще се роди повторно…




 ДВУЛИКИЯ

от устата ти никога лъжи да не излизат
защото грехът лежи пред вратата и чака
а ти си този който трябва да разделя и владее
езикът му разцепен раздвоен и разделен на две
а близнаците да гледаш разполовени разсечени
и пак слепени два чифта очи да имаш и пак нищо
и пак нищо да не виждаш а двуликия брат да гази
пустотата на материята в парчета от тялото на
пръснатия бог поетът ходи


 КОГАТО СЛУША  БОГ

звук без звук е първичният звук от една ръка
в друга тишината проговаря песента на второто небе
отключва отдавна забравени процепи пролуки
и врати и твърде тясно се оказва за да минеш цял затова
се откажи и отърси от пустотата на материята и сваляй
от гърба и ризата и кожата и влизай и знай че тишината
бързо отшумява а който се върне мълчи мълчи и не проговаря


В КЛАДЕНЕЦА НА ЖИВОТА, КОЙТО МЕ ВИЖДА

аз видях тук онзи който ме вижда
но ти не го търси брат търсачът на вятър и пустош
е обречен пъзел защото няма нареждане а сега
загубен в зеницата перото и сърцето му пулсират в
слепоочията ми и се избистря каменният промисъл:
една последна капка жажда безмилостно вградена
вода в утробата на камъка пламъкът разкрива във
всеки вътре холограмата и прах при прахта песен
при песента а слепият да сменя гледната точка







              СЛЕД РИТУАЛА НА ОБРЯЗВАНЕТО
   

знам че тялото е просто дреха но
в главата ми някой зла мисъл посажда
а равнината има нещо да ми казва и моля се
черупката да се пропука мислите ми дъното да ударят
от него нищо не може да крия с лекота тежи на мястото си
а в центъра на тежестта няма разлика между светлина и угасване
между зрение и зрение и три и половина пъти навит на дъното зреят
ембрионът на безсмъртието и следващото тяло за разпъване което аз Духът
няма да обличам




            ЩЕ СЕ РОДИ ПОВТОРНО…

върху тази страна на монетата
по-добре си избоди очите и
и издълбай името което знай
лице в лице с него тръпки ме побиват
защото понякога океанът събира се в чаша а
друг път пустотата се изплъзва от дланите ми
между пръстите минавай от другата стена на
отражението камъкът и водата разменят местата си
а острието пробожда всяко съмнение в Него

в-к Фактор