Бургас Общини Страната Свят Бизнес Лайфстайл Спорт Ние, Вие, Те

Божидар Димитров: Възродителният процес е несравним с изселването на тракийските българи



Ключови думи: Смятах, че въпроса с компенсациите трябва да бъде решен справедливо преди Турция да стане член на ЕС и че това е условие, а не пожелание, казва министърът, отговарящ за българите в чужбина -Г-н Димитров, премиерът Борисов остана недоволен след вашите изказвания за изплащане на компенсации за тракийските бежанци, като условие за влизане на Турция в ЕС. Съжалявате ли, че изобщо се изказахте по въпроса? -Сбърках в това, че неправилно бях интерпретирал за себе си предприсъединителния доклад от началото на миналата година за напредъка на Турция по отношение кандидатурата й за ЕС. В него се казва, че въпросът с компенсациите за тракийските бежанци трябва да бъде решен справедливо. Аз смятах, че това е условие за приемането на Турция в ЕС, но се оказа, че не е условие, а само едно пожелание, което няма юридическа стойност. И аз, заявявайки това в публичното пространство, поставих в много неудобно положение премиера, тъй като такова решение на правителството или на Народното събрание няма. И това наистина е тежък гаф. Аз съм готов да понеса своята отговорност за него. -Някои от критиците на каузата за изплащането на компенсации за тракийските бежанци твърдят, че Турция също може да прояви такива претенции заради т. нар. възродителен процес... -Не е така. При възродителния процес на изселниците не са им отнети имотите. На тях не им е отнето гражданството. Докато през 1913 г. на българите е отнето и поданството, както се е казвало тогава. Освен това тогава около 50 хиляди българи са загубили живота си, били са изклани. Докато по време на възродителния процес такова нещо не се е случило. Имаше една голяма екскурзия, но дори и тя не беше насилствена. Много от изселените с турски имена се завърнаха по родните си места в своите си имоти. Т.е. те просто са били на една голяма екскурзия. Така че нещата са несравними. Не са сравними и с т. нар. изселвания от 1878 г. до 1889 г., тъй като и тогава изселването беше доброволно, а тези, които завинаги скъсваха с България най-спокойно си продаваха имотите. Конфискувани турски имоти няма. -Защо турската страна никога не е започнала да изплаща тези компенсации, след като се е съгласила да подпише Ангорския договор? -А защо да плаща? Какво ще им направим? Съотношение на силите 1:10. През 1925 г. договорът им е трябвал, за да излязат от международната изолация. Те не са признали Версайската система от договори, която е предвиждала Истанбул, Източна Мала Азия и Одринска Тракия, които са били под гръцка окупация, да станат гръцки. Султанът се е съгласил да приеме Севърския договор, но Кемал Ататюрк обявява, че той е нищожен, повежда борба, разгромява гръцката армия през 1922 г. край р. Сангария, близо до Анкара. След това обаче попадат в международна изолация и се опитват да излязат от нея чрез една система от договори – първо с Русия, която също се намира в изолация, така че бързо са се разбрали, и с околните страни, включително България. През 1925 г. се съгласяват да плащат, за да ги признаем. Помолили са за отсрочка, тъй като практически са излизали от 10-годишна война – Балканска, Междусъюзническа, Първа световна, войната срещу Гърция. Ние излизаме от войната през 1918 г., а те продължават до 1922 г. -Все пак Турция се съгласи да отвори архивите си. Какво излиза оттам? -Документи за собственост. И вече не само за земя и воденици, но и банкови сметки. Отдавна се работи и за имотите в Истанбул. Вече получихме някои, но 6 от 59. За много се знае, че са наши, но просто няма документи. Но хайде да оставим този въпрос. С него се занимава Министерство на външните работи. Моята агенция само издирва документи и събира. Не е моя работа да водя преговори. -Оттук нататък какъв ще е механизмът, по който ще си търсим компенсациите за тракийските бежанци? -Това е от компетенциите на Външно министерство. То продължава да води разговори. Аз не мога да се занимавам с този въпрос. Моята структура се занимава с българите в чужбина. Доколкото опираме до проблема - една от другите ми подчинени дирекции, която не е свързана с българите в чужбина, а именно дирекцията по архивите, продължава да събира документи за собственост на тракийските бежанци и издирва изгубени такива. -Като министър-патриот явно оттук нататък ще ви е по-трудно да изразявате личното си мнение... -Не, аз ще продължа да си изразявам личното мнение, стига да съм убеден, че то е правилно. В случая мнението ми не беше правилно. Обясних ви къде е гафът. Явно поради липса на достатъчна компетентност в тази материя. Мислел съм, че изразът „Турция да положи усилия да реши проблема с тракийските бежанци“ е условие за влизане на Турция в ЕС, а то не е било условие, а само пожелание. Така стоят нещата в юридически план. -Това няма да ви откаже от поста, който заемате... -Естествено. Това просто не беше моя работа да го казвам. Случи се, че ме питаха в едно интервю (за в.“24 часа“, коментар по случая четете на стр.23) и аз си казах мнението. Мислех, че отлично познавам проблема, а то се оказа, че не е отлично, а само на 99%, а този 1%, който не познавах, изигра фатална роля. Аз иначе се занимавам с достатъчно сериозни за българската кауза въпроси, които бих искал да свърша. Примерно закона за българското гражданство, за който никой не ме пита, а той може да реши един фундаментален проблем на българската нация – демографската криза. Дори и тази година сме намалели с 29 хиляди души само от разликата между раждаемост е смъртност. Ако поне 30 хиляди души получават гражданство, при положение, че сега са 9 хиляди, ето, че проблемът е решен. И това може да стане с едни по-качествени закони за българските граждани, за българските бежанци и за българските църкви в чужбина. -В едно интервю казвате, че не сте особено дипломатичен за министър, та в този смисъл, това не би ли ви накарало да се върнете отново в депутатското кресло? -В депутатското кресло хептен ще бъда „отрязан“. Аз нямам какво да правя там. Като депутат ще бъда лишен от всякакви възможности да работя реално за българската кауза.
09 Януари 2010, Събота



Смятах, че въпроса с компенсациите трябва да бъде решен справедливо преди Турция да стане член на ЕС и че това е условие, а не пожелание, казва министърът, отговарящ за българите в чужбина -Г-н Димитров, премиерът Борисов остана недоволен след вашите изказвания за изплащане на компенсации за тракийските бежанци, като условие за влизане на Турция в ЕС. Съжалявате ли, че изобщо се изказахте по въпроса? -Сбърках в това, че неправилно бях интерпретирал за себе си предприсъединителния доклад от началото на миналата година за напредъка на Турция по отношение кандидатурата й за ЕС. В него се казва, че въпросът с компенсациите за тракийските бежанци трябва да бъде решен справедливо. Аз смятах, че това е условие за приемането на Турция в ЕС, но се оказа, че не е условие, а само едно пожелание, което няма юридическа стойност. И аз, заявявайки това в публичното пространство, поставих в много неудобно положение премиера, тъй като такова решение на правителството или на Народното събрание няма. И това наистина е тежък гаф. Аз съм готов да понеса своята отговорност за него. -Някои от критиците на каузата за изплащането на компенсации за тракийските бежанци твърдят, че Турция също може да прояви такива претенции заради т. нар. възродителен процес... -Не е така. При възродителния процес на изселниците не са им отнети имотите. На тях не им е отнето гражданството. Докато през 1913 г. на българите е отнето и поданството, както се е казвало тогава. Освен това тогава около 50 хиляди българи са загубили живота си, били са изклани. Докато по време на възродителния процес такова нещо не се е случило. Имаше една голяма екскурзия, но дори и тя не беше насилствена. Много от изселените с турски имена се завърнаха по родните си места в своите си имоти. Т.е. те просто са били на една голяма екскурзия. Така че нещата са несравними. Не са сравними и с т. нар. изселвания от 1878 г. до 1889 г., тъй като и тогава изселването беше доброволно, а тези, които завинаги скъсваха с България най-спокойно си продаваха имотите. Конфискувани турски имоти няма. -Защо турската страна никога не е започнала да изплаща тези компенсации, след като се е съгласила да подпише Ангорския договор?

Смятах, че въпроса с компенсациите трябва да бъде решен справедливо преди Турция да стане член на ЕС и че това е условие, а не пожелание, казва  министърът, отговарящ за българите в чужбина
 
-Г-н Димитров, премиерът Борисов остана недоволен след вашите изказвания за изплащане на компенсации за тракийските бежанци, като условие за влизане на Турция в ЕС. Съжалявате ли, че изобщо се изказахте по въпроса?
-Сбърках в това, че неправилно бях интерпретирал за себе си предприсъединителния доклад от началото на миналата година за напредъка на Турция по отношение кандидатурата й за ЕС. В него се казва, че въпросът с компенсациите за тракийските бежанци трябва да бъде решен справедливо. Аз смятах, че това е условие за приемането на Турция в ЕС, но се оказа, че не е условие, а само едно пожелание, което няма юридическа стойност. И аз, заявявайки това в публичното пространство, поставих в много неудобно положение премиера, тъй като такова решение на правителството или на Народното събрание няма. И това наистина е тежък гаф. Аз съм готов да понеса своята отговорност за него.
-Някои от критиците на каузата за изплащането на компенсации за тракийските бежанци твърдят, че Турция също може да прояви такива претенции заради т. нар. възродителен процес...
-Не е така. При възродителния процес на изселниците не са им отнети имотите. На тях не им е отнето гражданството. Докато през 1913 г. на българите е отнето и поданството, както се е казвало тогава. Освен това тогава около 50 хиляди българи са загубили живота си, били са изклани. Докато по време на възродителния процес такова нещо не се е случило. Имаше една голяма екскурзия, но дори и тя не беше насилствена. Много от изселените с турски имена се завърнаха по родните си места в своите си имоти. Т.е. те просто са били на една голяма екскурзия. Така че нещата са несравними. Не са сравними и с т. нар. изселвания от 1878 г. до 1889 г., тъй като и тогава изселването беше доброволно, а тези, които завинаги скъсваха с България най-спокойно си продаваха имотите. Конфискувани турски имоти няма.
-Защо турската страна никога не е започнала да изплаща тези компенсации, след като се е съгласила да подпише Ангорския договор?
-А защо да плаща? Какво ще им направим? Съотношение на силите 1:10. През 1925 г. договорът им е трябвал, за да излязат от международната изолация. Те не са признали Версайската система от договори, която е предвиждала Истанбул, Източна Мала Азия и Одринска Тракия, които са били под гръцка окупация, да станат гръцки. Султанът се е съгласил да приеме Севърския договор, но Кемал Ататюрк обявява, че той е нищожен, повежда борба, разгромява гръцката армия през 1922 г. край р. Сангария, близо до Анкара. След това обаче попадат в международна изолация и се опитват да излязат от нея чрез една система от договори – първо с Русия, която също се намира в изолация, така че бързо са се разбрали, и с околните страни, включително България. През 1925 г. се съгласяват да плащат, за да ги признаем. Помолили са за отсрочка, тъй като практически са излизали от 10-годишна война – Балканска, Междусъюзническа, Първа световна, войната срещу Гърция. Ние излизаме от войната през 1918 г., а те продължават до 1922 г.
-Все пак Турция се съгласи да отвори архивите си. Какво излиза оттам?
-Документи за собственост. И вече не само за земя и воденици, но и банкови сметки. Отдавна се работи и за имотите в Истанбул. Вече получихме някои, но 6 от 59. За много се знае, че са наши, но просто няма документи. Но хайде да оставим този въпрос. С него се занимава Министерство на външните работи. Моята агенция само издирва документи и събира. Не е моя работа да водя преговори.
-Оттук нататък какъв ще е механизмът, по който ще си търсим компенсациите за тракийските бежанци?
-Това е от компетенциите на Външно министерство. То продължава да води разговори. Аз не мога да се занимавам с този въпрос. Моята структура се занимава с българите в чужбина. Доколкото опираме до проблема - една от другите ми подчинени дирекции, която не е свързана с българите в чужбина, а именно дирекцията по архивите, продължава да събира документи за собственост на тракийските бежанци и издирва изгубени такива.
-Като министър-патриот явно оттук нататък ще ви е по-трудно да изразявате личното си мнение...
-Не, аз ще продължа да си изразявам личното мнение, стига да съм убеден, че то е правилно. В случая мнението ми не беше правилно. Обясних ви къде е гафът. Явно поради липса на достатъчна компетентност в тази материя. Мислел съм, че изразът „Турция да положи усилия да реши проблема с тракийските бежанци“ е условие за влизане на Турция в ЕС, а то не е било условие, а само пожелание. Така стоят нещата в юридически план.
-Това няма да ви откаже от поста, който заемате...
-Естествено. Това просто не беше моя работа да го казвам. Случи се, че ме питаха в едно интервю (за в.“24 часа“, коментар по случая четете на стр.23) и аз си казах мнението. Мислех, че отлично познавам проблема, а то се оказа, че не е отлично, а само на 99%, а този 1%, който не познавах, изигра фатална роля. Аз иначе се занимавам с достатъчно сериозни за българската кауза въпроси, които бих искал да свърша. Примерно закона за българското гражданство, за който никой не ме пита, а той може да реши един фундаментален проблем на българската нация – демографската криза. Дори и тази година сме намалели с 29 хиляди души само от разликата между раждаемост е смъртност. Ако поне 30 хиляди души получават гражданство, при положение, че сега са 9 хиляди, ето, че проблемът е решен. И това може да стане с едни по-качествени закони за българските граждани, за българските бежанци и за българските църкви в чужбина.
-В едно интервю казвате, че не сте особено дипломатичен за министър, та в този смисъл, това не би ли ви накарало да се върнете отново в депутатското кресло?
-В депутатското кресло хептен ще бъда „отрязан“. Аз нямам какво да правя там. Като депутат ще бъда лишен от всякакви възможности да работя реално за българската кауза.
http://www.desant.net/show-news/19712/


Прочетено: 3271 пъти


Сподели в социалните мрежи
Брой коментари
0
Добави линк
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
 
Моля, въведете защитния код
 
За да можете да добавите съдържание в този сайт, трябва да сте съгласни с Условията за защита на личните данни на Смарт Уеб ООД
 


Снимки от Бургас
Добави снимка
ll Божидара -спокойствие в морската градина hannah montana Предлагаме инкубатори за люпене на яйца Най-тъжната ми снимка... Кръст за Бургас Колоски на белом фоне Йордановден 2011, Бургас - от Тина Underwater Флора Бургас 2009 Конкурс прическа Бургас 2009 Един
BurgasFoto.com е проект за изграждане на портфолио на фотографи, които желаят да представят уловените мигове и да бъдат оценени. Всеки е свободен да се регистрира и да слага неограничен брой фоtографии и графични дигитални творби на BurgasFOTO.com.
Новини
Информация
Хотели
Малки Обяви
 
Въведете какво търсите
29
30
1
2
3
5
6
7
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
01
02








   Follow bourgasorg on Twitter



Уеб дизайн, уеб приложения, оптимизация за търсачки
уеб дизайн, уеб приложения, оптимизация за търсачки
 
За контакт с екипа на Bourgas.org:   OO359 (56) 826325
kak-development