Как живя културата през 2009-а
В дните, когато изхвърляме в коша стария календар и прелистваме новия, сме повече склонни за равносметка – какво сме свършили, за какво времето не е стигнало, кое ни е вдъхновило или разочаровало, дали ще има ресурс, който да подхранва мечтите ни?... И ние сега, спазвайки традиционния рефлекс за разбор на преживяното, правим опит за обзорна разходка из артпространствата на Бургас.
В дните, когато изхвърляме в коша стария календар и прелистваме новия, сме повече склонни за равносметка – какво сме свършили, за какво времето не е стигнало, кое ни е вдъхновило или разочаровало, дали ще има ресурс, който да подхранва мечтите ни?... И ние сега, спазвайки традиционния рефлекс за разбор на преживяното, правим опит за обзорна разходка из артпространствата на Бургас.
Едно от хубавите начала в културния календар на областния център за 2009 г. виждаме в областта на
изобразителното изкуство
Сред традиционните изложби, които от години редят по Никулден и 24 май членовете на дружеството, сред гастроли, юбилейни и младежки експозиции в различни галерии през 2009 се открои първият артфестивал „Бяло“, организиран за 3 дни през февруари.
Трийсет бургаски художници и 21 техни колеги от страната заявиха желание да влязат във вихъра на бялата магия. Някои от авторите участваха с по 2 произведения, така че общият брой на творбите надхвърли 60. Имаше и фотографска изложба, което вероятно даде импулс на бургаската фотографска общност по-късно да локализира изявите си в собствена галерия, наречена енигматично „13-ото стъпало“. А в третия фестивален ден дори се включиха най-малките – възпитаници на Златка Бобева от школата по батик, чието свежо присъствие за организаторите бе изключително ценно, като знак за приемственост и ценен контакт между поколенията.
Дружественият шеф Георги Динев, инициирал „бялото“ събитие /който в края на годината бе избран за втори мандат/, изрази тогава увереност, че началото е ударно и че ще даде импулс за следващите издания – да бъдат по-разширени жанрово, да се вкарат и други изкуства. Поради кризисната ситуация проявата ще е на 2 г. и ще се редува с биеналето „Приятели на морето“.
Музиката
традиционно е на почит на морския бряг. И то във всички жанрове и стилове. Моряшки фланелки, пеене пред видеостени, големият Турбо Би и Мишел, хитът на Теди Кацарова „Летя“ бяха част от елементите на 27-ото издание на националния конкурс за песен „Бургас и морето“. За пръв път и журналистите имаха право да излъчат своя фаворит. Водещите Тони Димитрова и Асен Блатечки обявиха победителя в Топ 5 на медиите – песента на Бончо Гроздев „Когато мъжете плачат“ по текст на Пейо Пантелеев, изпълнена от Галя Ичеренска.
Че „Spirit of Burgas” с второто си издание през 2009 г. набра още по-голяма скорост, не подлежи на обсъждане. Стартът бе даден с близо 15-хилядна публика, но доказателство може да се приведе и по възрастов показател – и сред участниците, и сред публиката. Изгубено между огромните барабани, 8-годишното румънче Флавиус изтръгна силна емоция от феновете, сред които бе и 5-месечната Елена, най-невръстната зрителка, появила се на територията на фестивалното градче. Майка й – софиянката Мария и баща й Андрю от Южноафриканската република, бяха повели и другите си 3 деца, за да слушат любимите си „Фейт ноу мор”.
И миналото лято ценителите на класическата музика имаха възможност да избират между 21 продукции – мюзикъли, концерти, опери, балети. Летните музикални празници владяха града в продължение на близо два месеца, а сред заглавията, които не биваше да се пропускат, бяха „Кармина Бурана“ от Карл Орф, сценично представена, мюзикълът „Българи от старо време“, операта „Мадам Бътерфлай“, варненската продукция „Хлапето“ по едноименната филмова класика на Чарли Чаплин. Истинските меломани чуха такива класни изпълнители като Георги Черкин, Бойко Цветанов, Камен Чанев, Мариана Цветкова, Кирил Манолов, Йоана Железчева. Специално за бургаското фестивално лято от Токио долетя виолончелистката Диляна Момчилова, чийто родов корен е в морския град. И Орлин Горанов остана верен на Бургас, като зарадва публиката два пъти – първо в ролята на Пинкертон от „Мадам Бътерфлай“, после в заключителния концерт „Перлите на оперетата и мюзикъла“.
Оперно-филхармоничното дружество, което пое основната тежест на летния музикален фестивал, през 2009 г. напълно легализира арцентър „Опера“ като средище на духовността. С малко средства, но с много ентусиазъм неугледното фоайе бе превърнато в място за четения, концерти, изложби, приятелски срещи. Именно там неведнъж през годината възкръсна
литературата
Есенните литературни празници, националният конкурс за поезия и проза „Петя Дубарова“ и немалко премиери на книги събираха по различно време ценителите на изящното слово. Също там първа среща с читатели направи и обновеното списание „Море“, което вече с трите си книжки с общо 700 страници представи качествена проза и поезия от Бургас, страната и чужбина.
Преди емоционалния пик по награждаването с „Пегас“, което традиционно нажежава въздуха около Никулден, поетът и критик Владимир Трендафилов изнесе дълъг доклад върху поетичната продукция през 2009 г. От прочетените над 30 книги той открои 7-8 като добри, а 4 определи като отлични. Колегата му Светозар Игов, натоварен да чете прозата, каза, че е получил двойно удоволствие – от самото четене и от полученото познание, тъй като 17 от всичките 30 книги са мемоарни, краеведски и друг тип документални четива.
В края на миналата година 21 библиотеки в Бургаска област бяха одобрени и продължиха участието си по проекта „Глобални библиотеки“, финансиран от фондацията на Бил и Мелинда Гейтс. Регионалната библиотека „П. К. Яворов“ е със статут на обучителен център, който ще преследва основната цел – библиотеките да се превърнат в информационни средища, чрез тях да бъде осигурен достъп до интернет и в най-отдалеченото кътче на страната.
Едно от знаковите места в културната карта на Бургас от десетилетия е
театърът
Лично зам.-министърът Тодор Чобанов пристигна в Бургас да обяви спечелените над 1 300 000 лева по европроект за ремонта на сградата на ДТ „Адриана Будевска“. Този факт от миналата година определено е един от най-свежите и оптимистични за бургаската Мелпомена, като се има предвид, че сагата по реконструкцията на театралната къща вече надхвърли едно десетилетие.
Иначе през 2009 г. бургаските театрали доказаха, че и по време на криза духът може да бъде свободен – освен няколкото премиери през сезона поредният 11-и фестивал „На брега“ представи за пръв път пиесата на Алексей Арбузов „Жестоки игри“, режисирана на бургаска сцена от руснака Андрей Любимов. Под мотото „Театърът не е провинция“ обичаният и чакан празник зареди с нови надежди, даде онова толкова необходимо зрънце храна за извисяване на духа. Смисълът и необходимостта от подобно начинание най-добре очертаха руските гости Сергей Терьошин и Владимир Плотников, които продължават да държат топли отношенията между руския театър и Бургас - „тук ни е уютно“...
Няма фестивал у нас, от който морските кукленици да не се върнат с награда - и 2009 г. даде шанс за увеличаване на колекцията от престижни отличия. Затова съвсем естествено и нормално дойде новината, че трупата е включена в мегапроекта между България и Русия „Едип – празникът на ослепяването“. За бургаската премиера /след тези в Пловдив и Стара Загора/ пристигна специално руският режисьор Руслан Кудашов, а месец по-късно артистите показаха неизчерпаемия си ресурс от творческа енергия. Въпреки „указанията“ на културното министерство да се свие дейността с цел икономии, директорът Христина Ареснова постави „Дантели и бродерии“ от полякинята Лиляна Бардиевска и дори поведе екипа за откриването на националния фестивал за полска драматургия в Познан.
Може да се каже, че 2009 г. в Бургас беше твърде уютна за
киното
Поредният „София филм фест на брега“, който е най-чаканото зимно събитие в културния календар на града, пренесе край морето емоции и настроения от далечни светове, не само екранът, но и пространството около кино „Тракия“ заживяха сякаш по нов начин. Поливалентният французин Зигфрид дори пожела да изнесе концерт с приятели, а пленени от атмосферата в Бургас, мексиканката Летисия Виляреал и сестра й Нанси удължиха престоя си. Най-любопитното обаче се случи в деня на закриването, когато за пръв път в 7-годишната история на феста наградата „Сребриста чайка“ бе съобщена на победителя в жива връзка от сцената. Направи го с познатия си артистизъм шефът на фестивала Стефан Китанов, който набра по телефона големия режисьор Вим Вендерс, за да му каже, че „Снимки в Палермо“ има награда от Бургас.
Освен станалата вече традиционна панорама на руското кино, за пръв път киноманите край морето имаха шанса да видят 6 съвременни филма от Иран. За откриването на панорамата през януари пристигна културният аташе към Посолството на Иран у нас Али Аганури.
Също за първи път в областния център бе пренесена извадка от 9 филма от фестивала на европейските копродукции, сред заглавията особено любопитни бяха за “Свети Георги убива дракона” на Сърджан Драгоевич и „Четири нощи с Анна“ на Йежи Сколимовски.
Няма начин киноманите да не помнят, че походът на „Източни пиеси“, това толкова изстрадано-светло кино с марка „Бургас“, тръгна именно от града, където е неговото вдъхновение. За националната премиера режисьорът Камен Калев доведе тук част от екипа, а после разбрахме, че е станал номер 1 на фестивал в Токио...
И още прояви в областта на културно-емоционалните изживявания през изминалата 2009 г. – пясъчните фигури, преобразили пространството до Конната база в парк „Езеро“; постоянният интензитет на откритите сцени в Летния театър и „Охлюва“; пъстрата фолкфиеста по улиците на града през август; завръщането в родния град на знаменитата Райна Кабаиванска; концертът на Ал ди Меола и зашеметяващият танго спектакъл на аржентинеца Густаво Русо; археологическите разкрития в Бургас и околностите – дават оптимистичната прогноза, че когато има идея и хъс, а и адекватно финансиране, нещата се получават. Дано да е така и през 2010 г.
Прочетено: 4658 пъти