ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ СРАМОТА

Тази  събота, 14 ноември социалният ъндърграунд „Отечествен фронт” разказва историята на 10-ти ноември през погледа на Карло Луканов и Лилия Герасимова. „Много хора ще кажат, че сме се поддали на неустоимия чар на червената буржоазия. Двадесет години по-късно смятам, че можем да си го позволим, защото днес ние сме последните, които могат да мразят синовете и дъщерите на участниците в преврата.” – разказва Мартин Карбовски. – „Още повече този преврат е превратът на децата – младите наследници на силни фамилии са разбрали, че така не може да се продължава и са убедили старците си да махнат видимата причина за застоя – лицето Тодор Живков. Невидимите причини за застоя обаче останаха. Това е последното ни от трите предавания, където, заедно със семейството на убитият по-късно премиер на България Андрей Луканов, създаваме документ как се случи и можеше ли да не се случи 10-ти ноември. Срещаме ви с един безработен принц – принц от миналото, но безработен днес - може би единственият наследник на червена фамилия, който не направи милиони от името и връзките си.”

Историята зависи от феноменално прости неща - от една бележка под черта, от едно писмо с невинно съдържание, от таен куриер, който обича алкохола или случайна жена, която прави секс на правилното място. У нас обаче историята на 10-ти ноември се е случила заради един човек - Гриша Филипов, който закъснява за пленума, на който Тодор Живков е свален. Кое е по-важно от пленума и каква е причината за закъснението му – това е една от тайните на прехода.

На 10-ти ноември Лилия Герасимова е в  Москва – дъщеря им Ани не трябва да остава сама, защото не са сигурни какъв ще е изходът от пленума. Двамата с Андрей Луканов имат уговорка той да й даде знак да се върне в България, ако всичко е наред... Свалянето на Тодор Живков на 10-ти ноември се подготвя почти година от много малко хора. „Никой не знаеше за 10-ти ноември – абсолютно никой!” – разказва вдовицата на Луканов. – „Аз знаех, че ще има пленум, знаех, че на този пленум ще го махат, знаех, че се уговарят всички членове, които биха гласували против...” Жизнено важно за свалянето на Тодор Живков е 111-хилядната българска армия да няма нищо против... Кой е човекът, повлиял силно на министъра на отбраната на НРБ армейски генерал Добри Джуров – още една от тайните на прехода.

Карло Луканов също разбира за готвените промени няколко месеца по-рано. По време на разходка в парка баща му споделя с него, че се подготвя свалянето на Тодор Живков и че има опасенията, че може да бъде ликвидиран заради това. В продължение на месеци Карло Луканов изпраща тийнейджърски писма на Таня Младенова и по този начин Андрей Луканов и Петър Младенов контактуват тайно от службите...

„Това, което се случи след 10-ти ноември може да бъде описано с едно побългарено заглавие на Маркес.” – коментира Карбовски. – „След преврата на децата на 10-ти ноември 1989 г., ние живяхме в 20 години срамота! И срамотата започва в деня, когато единствено у нас в промяната нямаше гражданско участие, което да предизвиква истинска промяна. Срам ме е днес да обвинявам политиците за лошия преход, за несбъднатата демокрация. Срам ме е също така, че Карло Луканов е безработен, както ме е срам, че наследниците на червени фамилии са най-успешните капиталисти у нас. Срам ме е, че и без „Луканова зима” Лили Герасимова и цяла една нация продължават да живеят с компотите и лютеницата си. За целия този срам няма как да са виновни само политиците – той продължава твърде дълго! Завършвам тази трилогия с думите на Лилия Герасимова: „Хората у нас хем искат промяна, хем искат да живеят по социалистически.” Да ви преведа: Хем искате промяна, хем не искате да се променяте. Остават ви още 20 години срамота!”