Българите се страхуват все повече от тероризма

Страховете за терористични актове срещу България и нейни граждани са ескалирали, движейки се между 35% и 59% три години след 11 септември 2001 г., и месеци след нападението над базата ни в Кербала и смъртта на българските заложници в Ирак. В периода октомври 2001 - март 2003 около една четвърт (25%) от българите са били на мнение, че съществува пряка опасност за сигурността на България.

Това сочат данни от изследване на агенция "Алфа Рисърч", представени в анализ на Радостина Ангелова, озаглавен "11 Септември 2001 - началото без край".

Увеличаване на точките на терористични нападения по света, разнообразието от способи и все по усложняващите се подходи и изобретателност на терористите, активизираха страховете на българите, че страната ни може да бъде пряко засегната от терористични действия.

Смъртта на войниците ни в Кербала, убийството на двамата наши заложници в Ирак поставиха на изпитание и гражданите, и българските институции, неподготвени за такива събития, и направиха все по-мислими опасенията от нови нападения и жертви, се посочва в анализа за нагласите в българското общество.

Най-силни са опасенията, че български граждани могат да бъдат взети за заложници в страни с военни конфликти. На второ място са опасения за атентати на територията на страната или на територията на български превозни средства. Близо до тях се нареждат и важни за страната обекти (АЕЦ Козлодуй, правителствени сгради и др.). Малко по-назад остават взимането на български заложници в други страни или атаки срещу български посолства в чужбина.

Тези страхове не отразяват реалната степен на опасност от нападения, а по-скоро очакванията за синхрон и засилване на мерките за сигурност от страна на българските институции, посочва Радостина Ангелова.

Обществото не би толерирало каквото и да е забавяне при гарантиране на сигурността на страната.

На фона на безсилието на полицията да се справи с организираната престъпност, повишената обществена чувствителност към терористични нападения ще води до все по-висока критичност и натиск към институциите за превенция. Независимо, че биват убеждавани, че всичко необходимо е направено, българите има право да задават въпроси дали наистина е така.

* Данните са от национални представителни проучвания, проведени от социологическа агенция Алфа Рисърч в периода Октомври 2001- Август 2004 г.