АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ НА ДРЕВНИТЕ МИНЕРАЛНИ БАНИ КРАЙ БУРГАС ПРЕЗ 2009 Г.

Три месеца продължиха мащабните археологически проучвания на древните терми  край Бургас под ръководството на н.с. Цоня Дражева, директор на Регионалния исторически музей и д-р Димчо Момчилов –преподавател в Университет „Асен Златаров”. Разкопките са финансирани от Община Бургас и се реализират с активното съдействие на кмета г-н Николов. Тяхната задача е да бъдат разкрити и реставрирани  древните бани и да бъдат превърнати в национален обект за културен  и балнеоложки туризъм .Ценна помощ за реализиране на проекта оказва и д-р К. Младенов, директор на Профилакториума „Бургаски минерални бани” ООД.

  От откритите извори е известно, че между днешните бургаски квартали Ветрен и Банево  цели 13 века процъфтява известния град Акве калиде – Термополис. Той е основан в нач. на ІІ в от римския император Траян върху старо тракийско селище край прочутото антично светилище на Трите нимфи, покровителки на лечебните извори. Тогава започва изграждането на прочутата императорската баня, която е преустройвана многократно в следващите векове при римския император Септимий Север, византийския император  Юстиниян І, българския цар Петър и турския султан Сюлейман ІІ. Най-важният резултат от разкритията е, че Минералните бани на Акве калиде- Термополис са едни от най-големите в източната част на Балканите. Освен това те са единствените терми, които оцеляват и след тежките варварски нападения през ІV-VІІв. и продължават да функционират във времето на Второто Българско царство  до началото на ХІІІв.

      Общата площ на проучените части от древните бани е около 3,800 кв. м., а достигната максимална дълбочина е 6,3м при дъното на античните басейни.

При новите разкопки беше изцяло разкрита централната зала на баните , наричана в античността  „калдарий” – място за горещи процедури  с минералната вода . Тя е с обща площ 220 кв. м и има два правоъгълни басейна с размери 3 х 5м, разположени на двете къси страни. Разкрита е отоплителната система –„хипокаус” от специални глинени тръби по които върви топлия въздух от каналите с гореща вода и отоплява каменните плочи на пода . Античния  каптаж на два горещи извора с температура между 53 и 42 градуса е открит на 30 м северозападно и е свързан с банята със сложна система от колектори и глинени водопроводи.  Важно откритие е каптажа за студена вода в северната част на банския комплекс с дълбочина 5, 3 м, която се също се използвала за лечебни процедури в т.нар. „фригидариум”-басейн със хладка вода.

      Интересни резултати бяха добити от разкопаването на 8 помещения в източното крило на банския комплекс, където са били разположени вероятно  магазините и кухненските помещения. Те са свързани с последния етап от функционирането на средновековните бани  между Х и ХІІІ век и опожарени напълно през 1206 г. от латинския император Хенри ІІ, брат на пленения от цар Калоян император Балдуин Фландърски. Тук бяха открити много бронзови монети от Х-ХІІІ в. стъклени и бронзови гривни, свещници и балсамарии с етерични масла за масажи, които използвали посетителите в банята.

      Извършените геоложки сондажи и археологически анализи през тази година показаха, че на това място в дълбочината на културните пластове е над 9 м и се откриват находки от ІV-І хил. преди Христа. Това означава, че при следващи проучвания се очаква откриването на по-ранни съоръжения, вероятно свързани с обитаването около минералните извори, използвани от хората и приемани за свещени още от най-дълбока древност.

      Най-ценните  находки от тази година са: оловен печат  на византийски стратег от ХІ в., пръстен-печат с изображение на лъв с крила /грифон/, каменен калъп  са отливане на бронзови женски накити, 86 монети от ІІІ в. пр.Христа до ХV в., много керамични съдове, части от архитектурната украса и надписи.