Събарят къщата на Кабаиванска заради хотел България

Ячо Кабаивански - бащата на една от най-големите сопранови певици в света е също необикновена личност, той е писателят Марко Поло и кръстник на „Балкантурист”

Родената в Бургас оперна прима Райна Кабаиванска е една от най-значимите в света сопранови певици през втората половина на 20 век.

Също толкова интересна и необикновена личност е нейният баща Ячо Кабаивански – ветеринарен лекар, главен директор по туризма и кръстник на първата у нас туристическа фирма „Балкантурист”. Малко хора днес обаче знаят, че той е бил и човек на перото.

Ячо Кабаивански е роден в Пловдив на 15 януари 1907 г. Завършва гимназия в родния си град и ветеринарна медицина в София. Идва на работа като ветеринар в Созопол, а по-късно е ветеринарен лекар към Рибна борса в Бургас.
Определят го като колоритна и особено харизматична личност. В кръщелното си свидетелство той е записан Яким Иванов. Но намира за твърде обикновено и неатрактивно името си и като човек с много фантазия и артистичност си измисля друго - фамилията Кабаивански, като слага едно турско”каба” отпред и “ски” по полски. Така името звучи вече по-интересно.
“Чиста фантасмагория! Дори постоянно носеше в джоба си документ, който удостоверяваше, че лицето Яким Иванов всъщност е лицето д-р Ячо Кабаивански”, отбелязва по-късно дъщеря му Райна.
Наред с преките си задължения като ветеринарен лекар, Кабаивански започва да пише. Първите му книги са по специалността: “Риба. С над 100 рецепти за готвене на риба” /1935/, “Сирене, кашкавал и масло от овче мляко” /1938/, “Птицевъдство и болести по птиците” /1939/, “Сиренарство. Ръководство по сиренарския занаят” /1940/, “Наръчник по заразни и паразитни болести по домашните животни” /1941/. Плод на едно от най-задълбочените му проучвания е книгата ”Делфинът, черноморската акула и мидата като източници на хранителни продукти, промишлени стоки и фураж” /1954/. Значителен е и броят на научните му статии в периодичния печат по проблемите на Черно море.
По-късно Ячо Кабаивански навлиза и в дебрите на художествената литература, но с псевдонима Марко Поло. Незнаен е подтикът му да приеме точно това име на венецианския търговец, живял през 13 век, пътешественик и откривател на някогашния остров Сипангу-днешна Япония, пропътувал пътя на Коприната до Китай и обратно.
В началото пише кратки разкази. Първите си творби печата във вестник “Бургаска поща”. През 1943 г. излиза първата му книга “Това е положението. Повест из живота на черноморските рибари”. Издадена е в Бургас.
На първите й страници авторът отправя своята благодарност  с думите: ”Тази книга се отпечатва с материалната помощ на двама рибари, които не желаят да им се знаят имената”.
Корицата е оформена от художника Борис Ангелушев. Книгата е населена с рибари, капитани на моторни лодки, със силни мъже, които се борят с морската стихия да изхранят семействата си. Авторът е убедителен в разказа си, защото познава трудния рибарски живот, пристанището на Бургас, рибното тържище. Пред читателя оживява времето, когато в Черно море се е ловял калкан, рибарските кошове са се пълнили с паламуд, зарган, кефал, сафрид, скумрия. Действието се развива между Созопол, Черноморец /Св.Никола/ и Бургас.
Живял сред своите герои, Кабаивански познава психологията на рибарите и остро откликва на социалните им проблеми. Разкрива взаимоотношенията между моряците и собствениците на корабчетата. Описва трудната борба за хляб. Рисува вълнуващи природни картини, непознатото ни вече някогашно девствено Черноморско крайбрежие. Рибарите са постоянни гости в неговата къща, звънят дори в 3 часа през нощта, за да оставят току-що уловената прясна риба за своя любимец бай Ячо.
През 1945 година излиза второ допълнено издание на книгата с посвещение: ”На приятелите ми: Николай, Михаил, Аспарух и Лена”, а в края са поместени обяснения на моряшки изрази и думи.

Дъщерята Райна

На 15 декември 1934 г. в Бургас в семейството на ветеринарния лекар д- р Ячо Атанасов Иванов и Стайка Иванова, учителката по физика  във Втора девическа гимназия, се ражда дъщеря им Райна. В регистъра на общината тя е записана като Райна Якимова Атанасова, адреса им е ул. “Богориди” 4 /днес тази къща не съществува, разрушена е при строежа на хотел ”България”/. По-късно семейството се премества в къща на ул. “Кирил и Методий”, зад едноименната църква.  
Когато идва за първи път от детството си в Бургас - на 19 октомври 1985 г. Райна дава интервю за областния всекидневник “Черноморски фронт”. Спомня си с вълнуваща емоция за детството и своя баща.
Това е рядко за оперната дива, която не говори много с медиите и не споделя лични неща. Но именно в родния град тя отключва сърцето си и разказва спомени, изпълнени с носталгия и любов по отминалите детски години. Говори с преклонение за своя баща. Това са мигове, запечатани в съзнанието на седемгодишно дете, изпълнени с романтична красота и предадени с художествена  изразителност, явно генно придадени й:
“Спомням си мъчителните и прелестни часове, когато чаках майка ми да се върне от училището. На площада полека се утаяваше вечерта... От далеч разпознавах мотоциклета на баща си, купил го беше на старо и имаше необикновен гръмовит характерен глас в общо взето тихия град. Срещу нас беше къщата на Любомир Бодуров, който тогава още не беше певец. Спомням си и вечерите на плажа. Те бяха светли и спокойни вечери от края на лятото. Баща ми имаше много приятели тук... В такава вечер те печаха прясно уловената риба. А в морето съвсем близо, се люлееха дини – така ги изстудяваха”.
Бащата е имал и други дарби, научаваме от разказа на Райна: “Той беше наистина единственият “музикален” човек в семейството. Пееше, обичаше да пее... Можеше да подхване музикален инструмент и да акомпанира с него. Въобще имаше едно влечение и предразположение към музиката. Забележителни хора гостуваха у нас, баща ми дружеше с тях и това даваше своя отпечатък. В себе си носеше идеализъм, който никога не го напусна”.

София

По време на Втората световна война семейството на Кабаивански се преселва в София. Скоро след това се налага евакуация.
След края на  войната Ячо Кабаивански е назначен за комисар по продоволствието. За ония години писателката Блага Димитрова е оставила  в своите спомени следното: “Бях студентка. Войната още бушуваше. Група младежи следващи славянска филология, се “впрегнахме” да посрещаме югославските деца пострадали от войната. Есента на 1944 година - дъжд, хладно, обущата - пробити, краката – мокри. Югославските малчугани - голи и боси, но озлобени, говорили им какво ли не за “бугарите”. Подсмърчат, кашлят. Настанявахме ги – топла баня, бързо се съвземаха, но трябваше да ги обуем и облечем. А откъде? И отидох в комисарството на “Леге” при Ячо Кабаивански. Той бе в Отечествения фронт, много енергичен, вършеше главоболната работа по снабдяването на цяла България. Влизам при него, казвам му, че трябва да обуем и облечем децата. Пита колко са. Отговорих му 500, но знам ли колко ще пристигнат още. Скоро станаха 14 000. Всички - крайно нуждаещи се. Той бе благороден човек. Облякохме ги, обухме ги, нахранихме ги. Той много ни помогна.”
По-късно Ячо Кабаивански става главен директор на туризма. Дотогава туристическите услуги се извършват от държавно пътническо бюро “Балкан” към Министерство на транспорта, създадено през 1937 г. То се е занимавало главно с продажба на билети за пътувания в чужбина. Към името „Балкан”, Ячо Кабаивански добавя турист и така на 6 януари 1948 г. се ражда “Балкантурист”. Надарен с въображение, той е убеден, че България може да стане Швейцария на Балканите. Инициира построяването на туристическия комплекс “Златни пясъци”. В дома на Кабаивански цари интелектуална атмосфера. Чести гости са художници и писатели като Дечко Узунов, Илия Бешков, Елин Пелин, проф. Балабанов и др.
През всичките тия години Ячо Кабаивански не престава да пише. Излизат сборниците му с повести и разкази: “Двамата” /1945/, ”Капитан Драго”/1946/, “Идат” /1945/, “Под бомбите” /1945/, “Да бий барабана” /1948/. Пътеписи, илюстровани репортажи допълват литературната му биография. През 1952 г. написва и романа си “Темелко Ненков”- книга за пернишките миньори.
Лъчезарният човек Ячо Кабаивански си отива от този свят на 1 септември 955 г. в Ихтиман при неизяснени обстоятелства, едва на 48 години. Обясняват на семейството, че е загинал във военен камион по обратния път, заедно с всички останали, а намират в джоба му билет за връщане с влака.

След години

С указ на Държавния съвет на НРБ през 1985 г. на Института за повишаване на квалификацията на кадрите по туризъм и отдих в Бургас е дадено името на писателя, учена и общественика д-р Ячо Кабаивански. На тържеството на 19 октомври 1985 г. в Бургас присъстват дъщерята Райна Кабаиванска и синът Атанас Кабаивански. Пред сградата на института Райна засажда малка ела, която днес е пораснала, за да напомня за посещението й в родния град.
По решение на Общинския народен съвет Върбан Байчев - първи зам.председател, обявява,че Райна Кабаиванска става почетен гражданин на Бургас.Тържествено и символично е бил връчен ключ на града. Почетен знак с герба на Бургас е даден на Атанас Кабаивански.
Сега, 24 години след това събитие, Райна Кабаиванска отново идва в родния си град. Ще го намери много променен. Ще открие нови хора, които се възхищават и прекланят пред гласа й. Бургазлии през всичките тези години са следили нейната кариера. С радост са отбелязвали успехите й. През своя творчески живот тя е създала десетки роли, стотици спектакли на сцените на най-реномираните оперни театри в света. Името й заслужено е окичено с най-големите суперлативи: “Чаровницата Кабаиванска”, “Великата Райна”, “Бътерфлай на всички времена”, “Тоска - това е Кабаиванска”. Носителка е на множество престижни международни награди. Години наред води майсторски класове в Италия, Испания, Франция и България. Тя е професор в италианската академия “Чиджияна”. Много от учениците й също правят световна кариера.
Райна Кабаиванска носи нещо от непокорния дух на баща си и от неговата благост и духовна красота. Всеки човек си идва с името и като че ли то предопределя и живота му. Яким - означава благ. С голям интерес бургазлии очакват дъщерята на Яким - Ячо Кабаивански да стъпи на оперната сцена на 27 септември, заедно с част от своите възпитаници.

вестник ФАКТОР