България няма да се отказва от Бургас - Александруполис

Според министъра на икономиката, енергетиката и туризма проектът е екологично обезопасен
България не смята да се отказва от проекта за петролопровод „Бургас-Александруполис", стана ясно от думите на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков  след презентация по проекта, която се състоя в министерството. Според него при „Бургас-Александруполис" става дума за проектно финансиране.
Кредитите, които ще се вземат и участието със собствен капитал от акционерите, ще бъдат финансирани изцяло от експлоатация на съоръжението, така че от тази гледна точка не съществува същият калибър на притеснение за данъкоплатеца, както в други проекти, изтъкна министърът и посочи, че няма „особено много причини", които да ни накарат да се откажем от участие. Според  министър Трайков основен проблем при реализацията не е икономическата обосновка на проекта, а екологичното обезопасявяне. В момента се подготвя оценка за въздействие върху околната среда на проекта Бургас-Александруполис, която трябва да бъде готова в началото на следващата година.
Трайков каза, че от данните, представени от международната проектна компания за изграждане на петролопровода „Транс Болкан Пайплайн" от 1000 подобни инсталации, функциониращи в света, досега няма сериозен инцидент, който да е навредил на природата и той допуска, че проектът е екологично обезопасен. Министърът на икономиката декларира още, че основен акцент при реализиране на проекта ще падне върху екологията и ще  бъде съобразен с препоръките на населението в региона и двата референдума в Бургас и Поморие.
Аргументите, които видях от екологична гледна точка, показват, че има сериозна работа по този въпрос. Без да определям 100 % бъдещето, е ясно, че по най-подходящия начин обществеността трябва да бъде информирана, каза Трайков. Дискусията даде повод да говорим за това дали руската страна като мажоритарен акционер в проектната компания поема ангажимент да осигурява пълното използване на капацитета, каза Трайков. Руската страна преговаря с доставчиците на петрол, за да бъде сключен договор, който да гарантира приходите така, че целият риск да се носи от доставчиците. Така стана ясно, че пазарният риск ще бъде за тяхна сметка, а не за страните -участнички.
Моята цел днес беше да постигнем две неща – да има представители на всички заинтересовани страни, за да сме на едно ниво на информация и второ – да представим какво е актуалното състояние на нещата чрез медиите, каза Трайков.
Той обеща на следващ етап в проекта да бъдат въвлечени граждански организации.
В „Бургас - Александруполис" акционери с 24,5% дял са България и Гърция, а Русия е мажоритарен собственик с 51% участие. Актуалната цена на проекта е около 1.5 млрд. долара.
Проектът трябва да бъде въведен в експлоатация през 2013 година.
 
Проф. Нина Дюлгерова: Петролопроводът „Самсун-Джейхан” е блъф срещу „Бургас-Александруполис”

Руските позиции в момента са много по-реалистични и глобални, а за „Набуко" всичко е в сферата на вероятностите, каза в интервю проф. Нина Дюлгерова, историк, специалист по Балкани, Кавказ и Русия. „Освен Азербайджан нито една друга държава от региона все още не е гарантирала, че ще запълни капацитета на тръбата", допълни тя.
По думите на проф. Дюлгерова, конкурентната на „Бургас-Александруполис" тръба „Самсун-Джейхан" е поредният блъф, отправен срещу „Бургас-Александруполис". Изказванията на представител на гръцката социалистическа партия, че Гърция ще излезе от проекта след победа на изборите, което се случи, също се оказаха краткосрочни и конюнктурни. „На Гърция е по-изгоден тръбопроводът „Бургас-Александруполис" пред „Самсун-Джейхан" предвид предсказуемите като цяло отношения Москва, София, Атина пред триъгълника Москва – Анкара - Атина", обясни проф. Дюлгерова.
Според нея не е логично общините да са фактор при взимането на решение за разработването на енергиен проект от национално значение. „Тук също става въпрос за политически и икономически нагласи и доколко корпоративните интереси на общините са всъщност реални тревоги за екологичната обстановка. Хората в района искат да видят икономическата страна на нещата", смята проф. Дюлгерова.

Стефан Гунчев: В условия на криза проект като този  само може да спечели

В условия на криза проект като „Бургас-Александруполис" само може да спечели. Това каза в интервю Стефан Гунчев, председател на Съвета на директорите на проектната компания за петролопровода от българска страна.„Банките търсят дълго и гарантирано финансиране. Ипотечните кредити, които се раздават, или пък кредитите за закупуване на техника, не са такива кредити. Банките ще търсят едно по-дълго финансиране в рамките на 12-15-20 години, но сигурно финансиране, което, разбира се, трябва да се докаже", посочи той.

В края на т.нар. предварителен период „Транснефт", който ще бъде основен оператор на нефт на руска територия, а и на българска, трябва да предостави предварителни договори, подписани с доставчиците на нефт, които гарантират запълняемостта на тръбата, т.е. първите 35 милиона тона годишна запълняемост. Няма никакво съмнение дали тръбата ще бъде пълна, или празна. Тръбата ще бъде пълна, защото ако имаме един празен тръбопровод, никой няма да си вложи парите в това, а и банките няма да отпуснат пари. Той ще се прави по метода на проектното финансиране, т.е. компанията трябва да докаже пред банките, че този проект е печеливш, за да може да поиска от тях отпускането на кредит от 70% или 80% от стойността на проекта. Иначе никоя банка не би се съгласила да отпусне такъв капитал, обясни той.
„Бургас-Александруполис" се финансира между 70% и 80% от банките кредитори. Няма да се търсят държавни гаранции за това финансиране, няма да се търсят пари от бюджета за финансиране на дейностите в оставащите 20% или 30%. Тези дейности ще бъдат финансирани от фирмите, участнички в проекта.
„Нито руската, нито гръцката, нито българската държава са ангажирани финансово в този проект. Тук е и голямата разлика между проекта „Южен поток" и АЕЦ „Белене" - държавата в този проект няма да участва със свежи пари или въобще с финансови средства, каза Стефан Гунчев.