Половината публични дружества са заплашени от сваляне от борсата

Новата година е добра причина да започнеш на чисто. Може да се оттървеш от вреден навик  или просто да промениш нещо. С началото на следващата година Българската фондова борса (БФБ) е решила да направи нещо подобно.

Тогава над 200 публични компании (при общо около 400) може да се окажат негодни за търговия на регулиран пазар заради новите борсови правила, които влязоха  в сила от 1 октомври. Застрашените дружества имат по-малко от три месеца гратисен период, в който, ако не отговорят на определени критерии за ликвидност, ще бъдат делиствани. За този период с книжата им трябва да има оборот от поне 4 хил. лв. на месец и средномесечно по 5 сделки. Ако не отговарят на критериите, могат да сключат договор с инвестиционен посредник, който да е маркет-мейкър и да осигурява ликвидност на акциите. В средата на годината дружествата вече получиха една отсрочка от три месеца по предложение на борсата. Оттам обаче коментираха, че сроковете сега няма да се променят.

Зад идеята на борсата  стоят чисто имиджови съображения, тъй като ще отпаднат предимно нетъргувани  компании, често със слаба отчетност  и слабо корпоративно управление, което би трябвало да създаде по-добър облик на БФБ. В предложенията обаче е пропуснат един важен момент, който вече предизвика недоволството на инвестиционната общност -  делистването ще става без търгово предложение. При него мажоритарният собственик на компанията е длъжен да обяви справедлива цена, при която да изкупи книжата на малките акционери. Опасенията са, че ако това не се прави, ще се нарушат правата им. За да се елиминира този риск, Комисията за финансов надзор работи по проект за улеснено търгово предложение при делистваните нисколиквидни компании. Притесненията на пенсионните и взаимните фондове пък са, че след делистването може да се окажат с акции на компании, които законът не им позволява да притежават.

Публични  по документи

Основна част от заплашените компании са на борсата по линия на масовата приватизация, но между тях има и такива, които са там доброволно. Въпреки че ще отпаднат от БФБ, те ще останат публични на хартия и ще продължат да се водят в регистъра на Комисията за финансов надзор (КФН). Те ще имат всички задължения на такива - разкриване на информация и свикване на общи събрания, но сделки с акциите им ще могат да се сключват само извън регулирания пазар. Това означава, че за техните акции няма да има пазарна цена, сделките ще стават по-трудно и ще се договорят директно между купувача и продавача. Освен това печалбите от тях ще се облагат с данък, за разлика от тези, реализирани на регулиран пазар. Данни за сделките трябва да се оповестяват до три минути от сключването им, като това най-вероятно ще става на сайта на инвестиционните посредници, през които минават.

Сред 200-те компании попадат и такива, които са се качили по собствено желание на борсата  и следват добри корпоративни практики, но заради кризата ликвидността на книжата им пострада. Така в обявения списък на застрашените компании (общо 218) липсва "Химко", което е в несъстоятелност, но там е "Астера козметикс", което стана публично по собствено желание, и "Балканкар-Заря", което е едно от най-редовните в разкриването на информация.

Засегнати, без да искат

Браншовите  асоциации на пенсионните  и взаимните фондове  бяха първите, които  се противопоставиха на идеята за делистване, тъй като първите  не могат да държат в портфейлите си акции на компании, които се търгуват извън регулиран пазар, а вторите ще имат проблем с преоценките на активите си.

Милен Марков, председател  на комитета по инвестициите към Асоциацията  на дружествата за пенсионно осигуряване, коментира, че вложенията на фондовете в  такива компании са били малко и те вече са успели да се освободят от тях. Според него обаче остава рискът в бъдеще акции на такива дружества да се появяват в портфейлите на фондовете. Марков смята, че е добре борсата да се опитва да създаде ликвидност, но едва ли най-подходящият момент да се правят такива промени е точно по време на криза. Същото е мнението и на Даниела Петкова, изпълнителен директор на ПОК "Доверие". Според нея при криза усилията трябва да са насочени към привличане на нови компании, а не към сваляне на стари, и дори ако инвеститори имат акции в такива компании и искат да ги продадат, в момента не могат да го направят с печалба.

Взаимните фондове също нямат  значителни инвестиции в застрашени от делистване дружества, но дори и с малко вложения проблем ще се получи, когато трябва да се определя стойността им. Фондовете постоянно правят оценка на притежаваните активи по пазарни цени, но ако имат акции от делиствани компании, това ще е трудно заради липсата на пазарна цена. "Големият проблем е, че инвеститорите добросъвестно са купували нещо, което в един момент слиза от борсата без търгово предложение, затова КФН трябва да излезе с тълкуване публични ли са тези компании и какво да правим ние с тях", коментира портфолио мениджър, който пожела да остане анонимен.

Проблем с решение

Заместник-председателят  на КФН Ралица Агайн обясни пред "Капитал", че от надзора ще бъдат готови със законопроекта за задължително търгово предложение до средата на ноември, след което обаче сроковете за приемането му ще зависят от Министерството на финансите, правителството и парламента. Агайн се надява промените да са факт скоро.

Подобно предложение  обаче не среща особена подкрепа сред мажоритарните собственици, тъй  като за тях търговото предложение  ще означава разходи по време на криза. Васил Велев, изпълнителен директор на "Стара планина холд", коментира предложенията за задължително търгово така: "Това е немислимо, абсолютно недопустимо, защото компаниите не престават да са публични. И няма нито една причина на една компания да се вменява задължението да прави търгово, защото акциите й не се търгуват, това е административен произвол."

Печеливши, губещи и недоволни винаги ще има. В единия вариант това ще са инвеститорите, а  в другия - мажоритарните собственици. Но пък и три месеца не е кратък срок да се намери вярното сечение  на интересите.

10.10.2009 г., с. 37

Седмичен  ръст на борсовите  индекси

Апостол Апостолов, брокер в  “Ти Би Ай Инвест”

Изминалата седмица  донесе ръст за родните индекси, като SOFIX се повиши с 1,29%, а BG40 нарасна с 0,41%. Периодът започна със силен спад, повлиян от движенията на международните пазари, но стартът на оповестяването на финансовите резултати на публичните компании в САЩ даде позитивен импулс на цените на акциите, което доведе и до ръст на Българската фондова борса (БФБ).

Търговията от последната седмица за пореден път потвърждава тезата, че българските индекси ще останат подвластни на случващото се в САЩ и Европа. Същевременно ниските обороти на търговията на БФБ ясно показват, че инвеститорите са далеч по-предпазливи след значителния ръст на индексите през последните месеци.

Предпазливата търговия и понижените обеми най-вероятно ще се запазят до оповестяването на първите резултати на компаниите за третото тримесечие. Очакванията  са за влошаване на финансовите резултати, като подобрение се очаква след средата на 2010 г. Но не са изключени и положителни изненади от компании, чиито основни пазари са в еврозоната и САЩ, където бизнес активността се подобрява.

През седмицата  бяха оповестени данни за икономиките  на САЩ и Европа, като повечето бяха положителни и затвърждават убеждението, че най-лошото е отминало. Индикаторът за новопостъпилите молби за помощ в САЩ отчете най-ниската си стойност от януари, показвайки стабилизиране на пазара на работна ръка в най-голямата икономика.

Материалът не е препоръка за инвестиционно решение

10-16.10.2009 г., с.7

СЕПТЕМВРИЙСКИ ПРИЛИВ ЗА БАНКОВИТЕ  АКЦИИ

Банковият сектор, който понесе много критики и  натиск заради глобалната финансова  криза, през септември поднесе доста положителни емоции на притежателите на акции. Банките бяха сред най-активно търгуваните на "БФБ София", а новините от Европа дават основание да се очаква, че и до края на годината тези книжа ще запазят благоразположението на инвеститорите.

Нарастващите цени на банковите акции помогнаха и на българските борсови индекси - да позакърпят малко самочувствието си. Книжата на българските банки участват при формирането на стойностите на три от индексите, и то със значително влияние. Нещо повече, освен на висок инвеститорски интерес акциите на публичните трезори се радваха и на растящи цени през целия месец, при това с по-висок темп от този при борсовите индекси. BGTR30 отчете най-висок ръст и добави 11.39% към стойността си (367.02 пункта в края на септември). Другите два показателя - SOFIX и BG 40, бяха по-скромни и пораснаха съответно с по 7.84 и 6.84 процента. 

И това на фона на рекордния спад от 80% в печалбата  на банковата система (29.95 млн. лв., според публикуваните от БНБ данни) за едногодишния период до август тази година. За осемте месеца печалбата е 577 млн. лв., или тя се е свила с 41.93% на годишна база. Това е и най-ниският месечен резултат от юни 2006-а, когато тя е била само 15 млн. лева.

При относително  вялата търговия на "БФБ-София" акциите на кредитните институции и през септември бяха сигурно убежище за инвеститорите. Книжата и на петте банки, които се търгуват на борсата, поеха нагоре от най-ниските си ценови нива в началото на месеца, но пътят им след това беше различен. Стабилно възходящо движение показаха книжата на Централна кооперативна банка (ЦКБ), на Първа инвестиционна банка (ПИБ) и на Корпоративна търговска банка (КТБ).

Най-зрелищно беше движението на книжата на Българо-американска  търговска банка (БАКБ) които през целия месец с лекота покоряваха ценовите равнища от 15 до 21 лв., за да стигнат на 23 септември до 21.24 лв. за акция с номинал от 1 лев. Това бе с цели 6.96 лв., или с 48.74% над най-ниската котировка, от която започна месечната търговия с тях през септември. Така БАКБ отново се оказа лидерът по растеж за месеца.

Търговията с  акциите на Централна кооперативна банка може да се определи по-скоро  като непостоянна. Те се разменяха в рамките на 1.50-1.60 лв. за дял с номинал 1 лев, но имаха и моментни залитания отвъд тези равнища. Високите търгувани обеми ги направиха отново най-предлаганите и най-търсените банкови книжа. Общо 2 781 845 броя от тях смениха притежателите си. Принос за това има и прехвърлянето на част от дела на CACEIS Bank Deutschland GmbH през изминалия месец, в резултат на което този акционер вече притежава под 5% от капитала на кредитната институция. При сериозен инвеститорски интерес в средата на деветия месец книжата на ЦКБ поскъпнаха и отчетоха най-високата си стойност от 1.66 лв., или с 14.48% над месечния минимум. Макар и при малки изтъргувани обеми, книжата на Първа инвестиционна банка през целия септември се разменяха стабилно над нивото от 3 лв. за дял, макар че при последната борсова сесия завършиха под тази граница - на 2.97 лева. Явно капиталовата печалба ще е основният приход за притежателите на тези акции, след като проведеното на 28 септември извънредно годишно общо събрание на ПИБ реши да не се изплащат дивиденти и да не се извършват други отчисления от печалбата за 2009 година. Следвайки призива на БНБ, банката прибра в резервите си и положителния финансов резултат за миналата година. При обичайните за тези книжа ниски обеми цените на акциите на Корпоративна търговска банка вървяха нагоре през цялата първа половина на месеца, като се задържаха над 50 лв. (при номинал от 10 лв. за една ценна книга). След това забавиха темпото, но все пак на предпоследната борсова сесия добавиха 5.20 лв. към котировката си и приключиха с върхово постижение от 57.34 лв. за дял. Отново трябва да констатираме, че добрите новини около КТБ така и не могат да намерят сериозно отражение в котировките й, които са под емисионната стойност при първичното публично предлагане преди две години - 58.50 лева. На 24 септември рейтинговата агенция Moody's Investors Service потвърди кредитния рейтинг на българската банка, както следва: "Ва3" дългосрочен рейтинг за депозити в местна и чуждестранна валута, и "D-" рейтинг за финансова стабилност на банката ("BFSR"). Рейтингите й запазват стабилната си перспектива.

Кредитната институция продължава да отчита нарастваща печалба  през тази година, като за август тя вече е 37.186 млн. лв., или с 9.98% по-висока от показаната в края на юли. СИБанк все още е на фондовата борса но през септември не са сключвани сделки с нейни книжа. 

Анализите и  прогнозите за състоянието на българската  и европейските икономики за следващите месеци са все още доста противоречиви. От една страна, продължава спадът в  производството и увеличаването на безработицата. От друга, като положителни могат да се оценят новините, че три от големите европейски банки се отказват от ползваната до момента държавна помощ и се насочват към набиране на свеж капитал от фондовите борси. Това може би означава, че банковата система и в Европа вече е достатъчно стабилна, за да не мисли само за своето спасение, но и за инвестициите и развитието на бизнеса. Това би направило и цената на кредитите по-приемлива и достъпна.

Евгений Натов

Снимка на три колони – Банковите акции събудиха борсата.

10-16.10.2009 г.,с. 31

Дивидент  или пък не?

ГОТОВИ СА ПРОМЕНИТЕ  В ЗАКОНА ЗА СПЕЦИАЛНИТЕ ИНВЕСТИЦИОННИ  ДРУЖЕСТВА

До дни Комисията  за финансов надзор ще е готова с  промените в Закона за дружествата със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), които подготвя вече няколко месеца. Новите текстове бяха изпратени за съгласуване с инвестиционната общност, която трябваше да реагира до 5 октомври.

Една от най-важните  и дискутирани промени в закона е разрешението дружествата със специална инвестиционна цел да придобиват имоти в рамките на Европейския съюз. Положителният ефект от тази промяна ще бъде, че ще се разшири кръгът на инвестициите им. Отрицателната е, че така от България може да изтекат средства, които иначе биха били вложени в българската икономика. Въпреки това инвестиционната общност е настроена по-скоро положително към тази промяна.

Друго много  дискутирано предложение е да се премахне изискването тези дружества  да разпределят като дивидент 90% от печалбата си. От въпросника, изпратен до инвестиционната общност, става ясно, че Комисията за финансов надзор не подкрепя това предложение. Мотивът й е, че разпределянето на дивидент е една от специфичните характеристики на дружествата със специална инвестиционна цел и евентуална промяна на това условие би променила характера им. С оглед на кризата обаче надзорното ведомство смята, че все пак може изплащането на дивидента да бъде отложено - вариантите са това да стане за срок от две до пет години.

С оглед защитата на акционерите в разработката се предлага капиталовите изисквания към  дружествата със специална инвестиционна  цел, влагащи пари в имоти, да бъде минимум 1 млн. лв. (в момента изискването  е за поне 500 хил. лв.). Друго предложение в тази насока е да се въведе допустим минимум за свободно търгувани акции и за брой акционери. В момента голяма част от дружествата със специална инвестиционна цел нямат никакви свободно търгувани акции, тъй като са създадени под тази форма просто за да използват данъчните облекчения. Нека припомним, че тези дружества са освободени от корпоративен данък.

Не намира особено  добър прием друго предложение  за промяна - да се позволи на АДСИЦ  да получават всякакви заеми, включително  и да отпаднат ограниченията по отношение на банковите заеми. Освен това се предлага да им се даде възможност да издават дългови книжа, които може и да не се търгуват на регулиран пазар. При това положение обаче Комисията за финансов надзор няма да може да контролира плащанията по емисията.

Предвижда се АДСИЦ  да могат да инвестират свободните си средства във финансови инструменти  на паричния пазар: в ипотечни облигации, в акции и дялове в нискорискови взаимни фондове, както и да влагат до 5% от активите си в други АДСИЦ  за секюритизация на имоти. Тук притеснението е, че с промяната на този режим може да се стигне до изместване на предмета на дейност на дружествата.

Не предизвиква  голям ентусиазъм предложението  да се даде възможност на АДСИЦ да инвестират в дъщерните си дружества, но при условие че те имат подобен предмет на дейност. Комисията за финансов надзор е против тази промяна, тъй като тя би намалила прозрачността в дейността на тези дружества и би им позволила да заобикалят някои законови изисквания.

В момента в  България АДСИЦ, които секюритизарат недвижими имоти, са 61 на брой, а тези за вземания - девет.

10-16.10.2009 г.,с. 34

Прогноза

Слаба активност  на "БФБ-София" и нисък оборот характеризираха търговията през изминалата седмица. А индексите лъкатушеха нагоре-надолу, копирайки случващото се по световните пазари.

Надежди за промяна  през периода от 12 до 16 октомври има  и те се основават на това, че вече започват да излизат финансовите  отчети на публичните компании за изминалите девет месеца на 2009 година. Очакванията за положително развитие ще се сбъднат, ако предприятията покажат добри резултати. Става въпрос обаче не толкова за някакви печалби, а по-скоро за регистрирането на повишаващи се приходи от дейността. А това ще означава, че има работа, която носи постъпления. При това положение и цените на книжата биха реагирали с повишение. Още повече че голяма част от анализаторите настояват да се обърне по-голямо внимание и върху положителните новини, случващи се и у нас.

Разбира се, като част от световния капиталов пазар, върху "БФБ-София" ще продължат да оказват влияние и вестите от САЩ и Европа.

Сред корпоративните събития от седмицата можем да отбележим извънредното общо събрание на акционерите на ТБ "Сибанк" АД - София, което ще се проведе на 14 октомври и ще обсъжда предложените промени в състава на Одитния комитет и органите на управление на дружеството. При липса на кворум събранието ще се проведе на 28 октомври на същото място и при същия дневен ред.

Коментарът е  с аналитичен характер и не представлява препоръка за покупка и/или продажба на акции.

10-16.10.2009 г.,с. 35

Червени настроения оцветиха борсата

Кирил Иванов,

инвестиционен консултант

Изпратихме една относително спокойна седмица, през която търговията на "БФБ-София" се водеше изцяло по настроенията на международните капиталови пазари. След ярко червено начало настроенията на инвеститорите успяха рязко да се преобърнат и във вторник последва мощно покачване, което на практика не само заличи загубите, но донесе и известна преднина спрямо края на предишната седмица. Ако трябва да използваме спортен жаргон - от сряда до петък "играта се водеше неизменно в центъра на терена". В очакване на финансовите резултати на публичните дружества за третото тримесечие на 2009 г., дори "сините чипове" не проявиха сериозна инвестиционна активност. От дългогодишен опит знаем, че преобладаващата част от българските компании се активизират в края на нормативно определените срокове, следователно едва ли можем да очакваме счетоводните им отчети да бъдат публикувани преди последната седмица на месец октомври, когато евентуално търговията може да се активизира. Разбира се, и от това правило има изключения като "Енемона". Енергийното дружество първо между "сините чипове" публикува финансови данни за деветмесечието. През периода то е реализирало нетни приходи от продажби в размер на 23.15 млн. лв., което е близо 1% повече спрямо третото тримесечие на 2008-а. Нетната неконсолидирана печалба се увеличава с 12% до 6.4 млн. лева. За седмица акциите на "Енемона" поскъпнаха с над 6% до около 11.90 лева.

Под "светлината на прожекторите" застана мениджмънтът на "Каолин". Дружеството получи международно признатите сертификати ISO 14001:2004 и OHSAS 18001:2007: първият като доказателство  за въвеждането на поредица грижи за екологично отговорно производство на продукти, а вторият за безопасна работна среда и защита на служителите от трудови злополуки. На 6 октомври официално бе открит и заводът за фотоволтаични панели на "Соларпро" АД, което е собственост на "Каолин". Чрез няколко дъщерни дружества "Соларпро" планира да изгради серия от соларни паркове в България и съседните страни, като предвижда общата инсталирана мощност до края на 2012 г. да надхвърли 100 МW. В резултат на добрите новини акциите на "Каолин" поскъпнаха с над 6%, като в края на седмицата се разменяха около и дори над 6 лв. за дял.

От останалите дружества инвеститорското внимание привлякоха Централна кооперативна банка (ЦКБ), "Химимпорт", "Индустриален холдинг България" и Първа инвестиционна банка (ПИБ). Въпреки относително високите изтъргувани обеми от акции на ЦКБ и "Химимпорт" капитализациите на двете компании не се промениха осезаемо. Книжата на банката се разменяха непосредствено около 1.5 лв. за дял, а тези на "мегахолдинга" се бяха "закотвили" на 2.5 лв. и в двете им разновидности. Въпреки прекратения договор за строителството на кораб на стойност 23 млн. евро между "Параходство Български морски флот" и "Булярд корабостроителна индустрия" акциите на мажоритарния собственик на корабостроителницата - "Индустриален холдинг България", не реагираха сериозно. През цялата седмица книжата на холдинга "гравитираха" около 2.15 лв. за дял. Акциите на ПИБ консолидираха около 2.95 лв. с незначителни отклонения. Въпреки че през седмицата бяха подписани договори по мярката "Подкрепа за рехабилитация на второкласни и третокласни пътища" на обща стойност 216 млн. лв., това по никакъв начин не повлия на капитализациите на публичните инфраструктурни компании. Акциите на "Холдинг Пътища" при нищожни обеми се разменяха в рамките между 3.3 - 3.4 лв. за дял. При абсолютно аналогична търговия книжата "Трейс груп холд" запазиха ценовите си нива около 78 лв. за дял.