новини
справочник
заведения
СРЕДНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – РАЗВИТИЕ, ПЕРСПЕКТИВИ И РЕШЕНИЯ
09 Октомври 2009, Петък
Българското учителство заедно с цялото население на страната плати и продължава да плаща високата социална цена прехода. Хиляди учители бяха съкратени, огромен брой училища бяха закрити, особено в селата, без сериозна алтернатива за осигуряване на образование на живеещите в тях деца. Учителите приеха трудностите в името на изграждане на съвременна образователна система, осигуряваща качествено образование за подрастващите, което отговаря на европейските стандарти. От двадесет години българското учителство, обединено в преобладаващата си част в своите професионални синдикални организации в системата на КНСБ, отстоява необходимостта от повишаване качеството на образователната система, както и своите трудови права и интереси, включително и чрез стачки и протести. Но главното е, че през този период поставихме основите на социалния диалог в системата на средното образование, на партньорските отношения с управляващите.
СРЕДНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – РАЗВИТИЕ, ПЕРСПЕКТИВИ И РЕШЕНИЯ
Доклад на доц., д-р Желязко Христов, Президент на КНСБ на Национална конференция
„СРЕДНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – РАЗВИТИЕ, ПЕРСПЕКТИВИ И РЕШЕНИЯ
София, 8 октомври 2009
УВОД
От двадесет години обществото ни е в преход. От двадесет години политици, представители на неправителствени организации и медиите посочват, че приоритет на държавата трябва да бъде образованието, че обществото ни е в дълг към него.
Българското учителство заедно с цялото население на страната плати и продължава да плаща високата социална цена прехода. Хиляди учители бяха съкратени, огромен брой училища бяха закрити, особено в селата, без сериозна алтернатива за осигуряване на образование на живеещите в тях деца. Учителите приеха трудностите в името на изграждане на съвременна образователна система, осигуряваща качествено образование за подрастващите, което отговаря на европейските стандарти. От двадесет години българското учителство, обединено в преобладаващата си част в своите професионални синдикални организации в системата на КНСБ, отстоява необходимостта от повишаване качеството на образователната система, както и своите трудови права и интереси, включително и чрез стачки и протести. Но главното е, че през този период поставихме основите на социалния диалог в системата на средното образование, на партньорските отношения с управляващите.
Високата цена на неолибералните реформи, на преструктурирането на икономиката и социалната сфера платиха и нашите деца, голяма част от които са принудени да живеят в бедност и да работят, за да оцеляват, като се лишават от изконното си човешко право на образование. Поради различни причини, но най-вече поради тежкото финансово положение на домакинствата, десетки хиляди деца отпадат от училище или въобще не стигат до него.
Образованието, макар и обявявано за приоритет на всички правителствата до сега, все още си остава «доведеното дете» на реформата.
Като пример за правилно отношение на обществото и държавата към образованието се посочват най-успяващите страни в света, които приемат за приоритет образованието, че делът от БВП за образованието в тези страни е около и над 6%, а у нас е около 4,2%. Че в предизборните програми на президента на САЩ, на президентите на старите европейски демокрации и на проспериращите страни от всички други континенти като най-важна задача се откроява образованието.
Но вече двадесет години всички български управляващи определят средствата за образованието по „остатъчния принцип” - и продължават да си остават длъжници на образованието.
Въпреки съществено променената нормативната база и приетата през 2006 г. от Народното събрание Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, за периода до 2015 г., нашата образователна система все още не отговаря на европейските изисквания и стандарти за качество на образованието.
Развитието на системата на образование и обучение в нашата страна трябва да има като ясен ориентир и основа за определянето на приоритетите няколко основополагащи документа на ЕС - обновената Лисабонска стратегия (2008-2010 г.) за икономически растеж и заетост, Програмата за действие за обучение през целия живот, Работната програма „Образование и обучение 2010 г.” Всички тези документи посочват важното значение на образованието и обучението за икономическото развитие и социалната кохезия, както и необходимостта от подобряване на качеството, достъпа и отвореността на системите за образование и обучение в Европа, в частност като се насърчава връзката между всички етапи на ученето през целия живот и гъвкавите преходи между различните етапи, включително и чрез въвеждане на Европейската квалификационна рамка. Специален акцент на европейската образователна политика е подобряването на качеството на подготовката на учителите и обучаващите.
В условията на световна финансова и икономическа криза, която сериозно влияе върху икономическото и социално развитие на България, се налага още преосмисляне на цялостната политика и отношение към образованието.
Обнадеждени сме от ясно изразената позиция на новото българско правителство, оглавявано от премиера Б. Борисов, че приоритет в неговата работа ще е образованието. А Президентът на републиката заяви, че е време в образованието повече да не се прилага остатъчният принцип на финансиране. С други думи, има сигнали, че управляващите институции имат политическата воля проблемите на образованието да се решават приоритетно – нещо, за което КНСБ настоява от години. В обществото все повече се осъзнава, че в условията на криза, най-добрите инвестиции са инвестициите в образованието.
Надяваме се, че Правителството ще изпълни своята предизборна програма за образованието. Увереността ни идва от подписаното между Синдиката на българските учители и ПП „ГЕРБ” предизборно споразумение за устойчиво развитие на средното образование. Ще цитирам някои от клаузите на това споразумение, най-важния акцент в което е грижата към човешкия фактор:
1. Училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка да бъдат основен приоритет на Правителството, чрез мерки и политики залегнали в: законите за държавния бюджет 2009 до 2013 г., Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка и др. нормативни документи.
2. От 01.09.2009 г., чрез акт на Министерски съвет, да се разреши ползването на всички предвидени средства за системата на средното образование, определени със Закона за държавния бюджет за 2009 г.
3. В рамките на бюджетната 2009г. да бъде въведена изцяло Програмата за кариерно развитие на педагогическите кадри.
4. Развитие на програмното финансиране на средното образование да се отрази в държавните бюджети за 2010 - 2013 г.
5. За 2010 г. за средното образование да бъде увеличен размерът на единния разходен стандарт за издръжка на дете/ученик.
6. Да бъдат осигурени поддържащата квалификация и надграждащата се професионална квалификация на педагогическите кадри съгласно чл. 228, а от Кодекса на труда и точки. 8 и 30 от Колективния трудов договор за системата на народната просвета от 30.06.2008 г.
7. Да се възстановят реалният социален диалог и партньорството в съгласие с европейските норми за социален диалог и партниране (Европейски съвет - Брюксел. 4-5 ноември 2004 г.), за да бъде гарантирано успешното развитие на образователната система на всички равнища и във всичките ù структури.
Това споразумение е доказателство за разбиране на значението на социалния диалог и партньорството със синдикатите, което, естествено, приветстваме. Още повече, че към днешна дата това споразумение се изпълнява.
Има обаче редица още проблеми, които трябва да намерят своето решение. Според нас сега е от изключителна важност да се направи оценка на състоянието на системата. Да се види до каква степен тя е реформирана.
И нещо, което, струва ни се, е изключително важно: необходимо е ясно да се каже към какъв точно модел на образователна система се стремим, като се посочат ясно и недвусмислено основните характеристики на тази сложна система. Да се прецени, необходимо ли е Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка да претърпи някои промени, и на тази основа – как да изглежда един нов интегриран Закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка.
Настоящата конференция, продължавайки политиките и традициите в дейността на КНСБ, има за цел да постави пред обществеността ясно и категорично главно този кръг от проблеми, за решаването на които се изисква консенсус. Става дума за по-активно продължаване на политиката за повишаване на качеството и ефективността на образованието и образователната система, за продължаване на започнатите промени в тях, за постигане на пълна прозрачност по хода на реформата в образователната система.
СЪСТОЯНИЕ НА СИСТЕМАТА НА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ВЪЗПИТАНИЕ И ПОДГОТОВКА. ПРОБЛЕМИ, КОИТО ЧАКАТ СВОЕТО РЕШЕНИЕ
В условията на пазарна икономика от училищното образование се очаква да подготвя младите хора за живот при сложни обществени взаимоотношения, международна комуникация, основана на съвременните технологии и на конкуренцията.
Образованието се финансира от държавата, на базата на Единни разходни стандарти за издръжка на едно дете/ ученик, като конкретните средства по години се определят в Закона за държавния бюджет.
В изпълнение на Националната програма за развитие на училищното образование, предучилищното възпитание и подготовка са реализирани редица дейности за усъвършенстване на системата на училищното образование в следните насоки:
1. Усъвършенстване на механизмите за финансиране
От началото на 2007 г. всички държавни и общински училища, детски градини и обслужващи звена се финансират на основата на единни разходни стандарти, като се следва принципа „парите следват ученика”.
Въведена е системата на делегираните бюджети - от 1.01.2008 г. системата е въведена във всички 2667 държавни и общински училища.
Съобразно с постигнатите договорености със социалните партньори по време на стачните действия на учителите за 2008 г. е предвидена възможност държавните и общинските училища да задържат и да включват в бюджета си за следващата година ПРЕХОДНИЯ ОСТАТЪК, т.е. превишението на приходите над разходите в края на предходната бюджетна година.
Въведено е Програмно финансиране на системата на училищното образование. През 2007 г. са заделени 171 милиона лева за финансиране на програми в областта на училищното образование, а през 2008 г. и 2009 г. средствата за национални програми за развитие на училищното образование са увеличени на над 263 милиона лева.
2. В периода 2005 - 2007 г. са въведени първите компоненти на националната система за външно оценяване:
- национално външно оценяване на учениците от IV и V клас;
- държавни зрелостни изпити; тестово изпитване за прием след VII
клас;
- оценка на езиковите умения по чужд език след VIII клас.
3. Осигуряване на безплатен достъп до учебното съдържание и осигуряване на безплатен транспорт.
4. Постигнати са значителни резултати в компютъризираното на учебните заведения и навлизане на информационните и комуникационните технологии в учебния процес.
5. Предприети са мерки за повишаване на авторитета и социалния статус на учителя:
* Въведен е модел на диференцирано заплащане;
* Въведен е модул за кариерно развитие на учителите;
* Постигната е децентрализация в определянето на работните заплати;
* Провежда се квалификация на учителите. ОБАЧЕ НАЦИОНАЛНИЯТ И РЕГИОНАЛНИТЕ ЦЕНТРОВЕ ЗА КВАЛИФИКАЦИЯ БЯХА ЗАКРИТИ. Очевидна е необходимостта от национално звено, което да се заеме с тази дейност.
* От ноември 2006 г. стартира работата на Националния институт за обучение на директори и започна изпълнението на програма за квалификация на директорите.
6. С цел оптимизиране на училищната мрежа и изграждане на средищни и защитени училища се осъществява преструктуриране на училищната мрежа, въведен е механизъм за финансиране на средищни училища и е приета концепция за защитени училища.
7. Внимание е отделено на възможностите за интегриране на децата със специални образователни потребности и на деца, за които българският език не е майчин.
Но, въпреки постигнатото, в областта на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка съществуват редица проблеми, които аз ще очертая съвсем обобщено, тъй като очаквам, че те ще са предмет на нашата дискусия:
* Образованието все още не е достатъчно финансово осигурено.
* Нормативната база е много усложнена и понякога противоречива.
* Не са създадени обществените механизми за контрол на образованието.
* Системата на управление и организация на дейността на училищата и детските градини е сложна и централизирана, а предоставените им права за собствени решения са все още твърде малко.
* Не е постигната добра координация между местните и централни власти, което се отразява на решаването на проблемите и в местен, и в национален план.
* Оптимизирането на училищната мрежа се извършва най-вече по демографски причини, но без изградена цялостна система, без съответни планове на национално или общинско равнище.
* Недостатъчно ефективно функционират системите за професионално ориентиране и за извънучилищни дейности.
* Държавните образователни изисквания въз основа на които се изготвят и утвърждават учебните програми за гимназиалната степен, се прилагат, без да е изследван и анализиран ефектът от прилагането им.
* Прилага се централизирана система на задължителни учебни програми за всички образователни степени.
* Контролната дейност е насочена върху входа на системата. В училищното образование не се прилага в достатъчна степен контролът на изхода, въпреки постигнатото през последните години. Липсват надеждни индикатори за отчитане на резултатите от дейността на училищата и детските градини. Не се осъществява системно оценяване на качеството и ефективността, постиженията, знанията и уменията на учениците на изхода на системата.
* Не се гласува доверие на педагогическите кадри, като те нямат реална възможност да участват при определяне на учебното съдържание на местно и училищно ниво.
* Недостатъчно е общественото участие в управлението на образованието.
* Липсва надеждна система за оценяване на ефективността на образователната система.
* В учебния процес доминират урочната форма и лекционният метод.
* Не са решени проблемите на чуждоезиковото обучение.
* Качеството на учебниците не удовлетворява и това продължава да е сериозен проблем.
* Единните разходни стандарти, на основата на които се финансират всички държавни и общински училища, детски градини и обслужващи звена, са ниски.
Наред с тези по-общи проблеми, според мен, съществуват и редица по-конкретни проблеми, които се нуждаят от специално внимание:
* Предучилищното и училищното образование като неделим и основополагащ елемент на системата за учене през целия живот.
* Светското образование и осигуряването на възможности за изучаване на религия.
* Изучаването на българския език като официален и осигуряването на възможности за изучаване на майчин език.
* Задължителното училищно обучение до 16-годишна възраст.
* Безплатното образование.
* подобряване на системата на професионално образование и обучение
Тук искам да сложа специален акцент, защото качеството на професионалното образование и обучение е особено важно от гледна точка на конкурентността на българската икономика и възможностите за реализация на пазара на труда. Професионалното образование с високо качество е необходимо, за да се стимулира въвеждането на съществуващите технологии и по-висока производителност на труда. За да се доближи българската система на професионално образование и обучение към най-добрите практики в страните от ЕС, както и да се осигури добра база от знания и умения за учениците от системата на професионално образование и обучение, така че те да могат да продължат образованието си чрез учене през целия живот, за да бъдат адаптивни и мобилни между различните отрасли на икономиката, би било добре правителството и социалните партньори да обсъдят редица кратко- и средносрочни реформи.
Като особено належащи на този етап считам следните насоки:
- Обновяването и осъвременяването на учебното съдържание и подходите за обучение по професии.
- Засилване на практическата подготовка.
- Създаване на нормативни и подкрепящи условия за провеждане на практическо обучение в реална работна среда.
- Изграждане и развитие на национална информационна система за предлагането и търсенето на начално и продължаващо професионално обучение
- Създаване на условия за въвеждане на подходите, водещите критерии и индикатори на Общата европейска рамка за качеството на ПОО.
- Анализиране и преоценка на финансирането на ПОО.
- Въвеждане на методика за планиране на потребностите от квалифицирана работна сила.
Продължавайки с проблемите, които изискват специално внимание, ще посоча още и следните:
* Делението на детските градини и училищата на държавни и общински.
* Формите и методите на обучение.
* Движението (преместването) на деца и ученици.
* Инфраструктурата на образователната система.
* Материалната база на училищата.
* Проблемите на децата и учениците със специални образователни потребности.
* Здравното осигуряване на децата и учениците и създаване на здравословни и безопасни условия на труд – за учениците и учителите.
* Ролята на семейството за образованието и възпитанието на децата и в този контекст за преодоляване на все по-засилващото се насилие между децата, водещо вече и до смърт.
* Укрепване на междуинституционалните връзки и социалния диалог между партньорите от образованието, пазара на труда и работодателите – това също е проблем, който ни вълнува специално като синдикати.
Тук трябва да отбележим успешната работа на трипартитния управителен съвет и експертните комисии на НАПОО и приноса на представителите на КНСБ за въвеждане на програмна акредитация, облекчаване на процедурата по лицензиране на центровете за професионална обучение, подобряване на организацията на ПОО, разширяване на мерките за осигуряване на качествено професионално образование и обучение и насочването му към потребностите на пазара на труда.
Добри думи трябва да кажем и за работата на Отрасловия съвет за средното образование, който не е прекъсвал своята работа и е пример за добро социално партниране.
Въпреки посоченото обаче, все още социалният диалог и на национално, и на отраслово ниво по проблемите на образованието и обучението, по ученето през целия живот, по активната политика на пазара на труда продължава да бъде недостатъчно ефективен и се нуждае от нови инструменти и адекватни механизми на влияние, общи усилия, активна съпричастност и споделена отговорност на правителството и социалните партньори към образованието и пазара на труда.
ПРОТЕСТЪТ НА УЧИТЕЛИТЕ,
ПРОТЕСТЪТ НА УЧЕНИЦИТЕ И РОДИТЕЛИТЕ
Искаме да акцентираме, върху този проблем, защото протестът обикновено е израз на неудовлетворението от състоянието на дадена сфера от обществения живот.
Учителите, като част от българската интелигенция и преки участници в образователната система, първи чувстват недостатъците в системата и реагират на тях. Искам да отбележа, че ако внимателно проследим историята и хронологията на учителските протести, ще видим, че нововъведенията с цел осъвременяване на системата са предизвикани именно от тези действия. За което дължим добри думи на българския учител и най-вече на учителите синдикалисти.
Показателно е, че Синдикатът на българските учители пръв прие своя Антикризисна програма със следните приоритети: стабилност и сигурност на работното място; повишаване на работните заплати и на социалния статус на учителите; здравословни и безопасни условия на труд; квалификация на педагогическите кадри; колективно трудово договаряне и вътрешни правила; организационно укрепване и информационно осигуряване.
Учениците също протестират по своеобразен начин, демонстрирайки липсата на интерес и нежеланието да се учи по остарелите методи, като нарушават дисциплината, отсъстват без основателна причина или просто отпадат от училище. Абсурдно е обаче, да се мисли, че само с административно наказателни мерки може да се постигне успех. Необходимо е да се оползотворяват пълноценно всички възможности училището да стане привлекателно за младите хора.
Протестът на родителите се изразява и в търсене на алтернативни системи – частни уроци, частни училища, училища в чужбина и пр.
Всичко това е ясен знак, че образователната система следва да се реформира, включвайки всички степени на образование, включително и висшето образование.
Като цяло, констатациите, които правя, са тревожни. Зная, че те тревожат и вас, но е крайно време да започнат истински, а не само популистки - преди избори, да тревожат и българските политици.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Накрая, обобщавайки всичко казано дотук, искам ясно и категорично да отбележа:
1. КНСБ има ясна визия по обсъжданите днес въпроси за състоянието, проблемите и необходимите насоки за развитие на средното образование и позициите ни са своевременно и многократно изказвани и публикувани. Съдържат се и в основните документи на КНСБ, в решенията на ръководните ни органи, в подписания с правителството Пакт за социално-икономическо развитие до 2009 г., в Манифеста на КНСБ за обществено политическото и социално-икономическото развитие на България 2009-2013 г., в основните документи на учителските синдикати (СБУ), които са достояние на широката общественост.
Разработената в средата на тази година Стратегия на КНСБ за развитие и регулиране на индустриалните отношения, в контекста на гъвкавата сигурност и общата европейска политика в тази насока, съдържа специален раздел, посветен на ученето през целия живот, като елемент на гъвкавата сигурност и средство за реализиране на европейските политики за икономически растеж и заетост, за изграждане на икономика, основана на знанието. Стратегията отправя послания не само навътре – към организацията и нейните членове, но и навън – към нашите партньори в отговор на предизвикателствата на кризата и новата глобална и национална ситуация.
2. КНСБ винаги е отправяла ясни и недвусмислени послания към управляващите за подкрепа на техните политики, независимо от коя политическа сила са те, когато тези политики са насочени към модернизиране на образователната система, когато те съвпадат с интересите на националното развитие и на наемния труд и съответстват на европейските тенденции.
2. Реформирането на българското образование и наука нямат алтернатива. Аз вярвам, че образованието е ключова инвестиция, която може да прекъсне цикъла на бедност и социално изключване и да даде на хората равни възможности за реализация. И заедно с това да бъде един от двигателите на конкурентното развитие на българската икономика. Без инвестиции в образованието, ние губим възможността си да бъдем част от глобалния свят и от глобалния прогрес. Защото през 21 век знанието все повече се превръща в основна стратегия за развитие на човечеството, без която то не би могло да се развива и да оцелее. Образованието е не само основно човешко право, то е гарант за стабилността на демократичното общество и мерило за свободата на хората, които без страх посрещат предизвикателствата на своето време и поемат отговорност за своя избор.
Нека си пожелаем по-голяма активност и съпричастност на всички в обществото към европейското бъдеще и на българското образование, и на българските учители и ученици.
Доклад на доц., д-р Желязко Христов, Президент на КНСБ на Национална конференция
„СРЕДНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – РАЗВИТИЕ, ПЕРСПЕКТИВИ И РЕШЕНИЯ
София, 8 октомври 2009
УВОД
От двадесет години обществото ни е в преход. От двадесет години политици, представители на неправителствени организации и медиите посочват, че приоритет на държавата трябва да бъде образованието, че обществото ни е в дълг към него.
Българското учителство заедно с цялото население на страната плати и продължава да плаща високата социална цена прехода. Хиляди учители бяха съкратени, огромен брой училища бяха закрити, особено в селата, без сериозна алтернатива за осигуряване на образование на живеещите в тях деца. Учителите приеха трудностите в името на изграждане на съвременна образователна система, осигуряваща качествено образование за подрастващите, което отговаря на европейските стандарти. От двадесет години българското учителство, обединено в преобладаващата си част в своите професионални синдикални организации в системата на КНСБ, отстоява необходимостта от повишаване качеството на образователната система, както и своите трудови права и интереси, включително и чрез стачки и протести. Но главното е, че през този период поставихме основите на социалния диалог в системата на средното образование, на партньорските отношения с управляващите.
Високата цена на неолибералните реформи, на преструктурирането на икономиката и социалната сфера платиха и нашите деца, голяма част от които са принудени да живеят в бедност и да работят, за да оцеляват, като се лишават от изконното си човешко право на образование. Поради различни причини, но най-вече поради тежкото финансово положение на домакинствата, десетки хиляди деца отпадат от училище или въобще не стигат до него.
Образованието, макар и обявявано за приоритет на всички правителствата до сега, все още си остава «доведеното дете» на реформата.
Като пример за правилно отношение на обществото и държавата към образованието се посочват най-успяващите страни в света, които приемат за приоритет образованието, че делът от БВП за образованието в тези страни е около и над 6%, а у нас е около 4,2%. Че в предизборните програми на президента на САЩ, на президентите на старите европейски демокрации и на проспериращите страни от всички други континенти като най-важна задача се откроява образованието.
Но вече двадесет години всички български управляващи определят средствата за образованието по „остатъчния принцип” - и продължават да си остават длъжници на образованието.
Въпреки съществено променената нормативната база и приетата през 2006 г. от Народното събрание Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, за периода до 2015 г., нашата образователна система все още не отговаря на европейските изисквания и стандарти за качество на образованието.
Развитието на системата на образование и обучение в нашата страна трябва да има като ясен ориентир и основа за определянето на приоритетите няколко основополагащи документа на ЕС - обновената Лисабонска стратегия (2008-2010 г.) за икономически растеж и заетост, Програмата за действие за обучение през целия живот, Работната програма „Образование и обучение 2010 г.” Всички тези документи посочват важното значение на образованието и обучението за икономическото развитие и социалната кохезия, както и необходимостта от подобряване на качеството, достъпа и отвореността на системите за образование и обучение в Европа, в частност като се насърчава връзката между всички етапи на ученето през целия живот и гъвкавите преходи между различните етапи, включително и чрез въвеждане на Европейската квалификационна рамка. Специален акцент на европейската образователна политика е подобряването на качеството на подготовката на учителите и обучаващите.
В условията на световна финансова и икономическа криза, която сериозно влияе върху икономическото и социално развитие на България, се налага още преосмисляне на цялостната политика и отношение към образованието.
Обнадеждени сме от ясно изразената позиция на новото българско правителство, оглавявано от премиера Б. Борисов, че приоритет в неговата работа ще е образованието. А Президентът на републиката заяви, че е време в образованието повече да не се прилага остатъчният принцип на финансиране. С други думи, има сигнали, че управляващите институции имат политическата воля проблемите на образованието да се решават приоритетно – нещо, за което КНСБ настоява от години. В обществото все повече се осъзнава, че в условията на криза, най-добрите инвестиции са инвестициите в образованието.
Надяваме се, че Правителството ще изпълни своята предизборна програма за образованието. Увереността ни идва от подписаното между Синдиката на българските учители и ПП „ГЕРБ” предизборно споразумение за устойчиво развитие на средното образование. Ще цитирам някои от клаузите на това споразумение, най-важния акцент в което е грижата към човешкия фактор:
1. Училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка да бъдат основен приоритет на Правителството, чрез мерки и политики залегнали в: законите за държавния бюджет 2009 до 2013 г., Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка и др. нормативни документи.
2. От 01.09.2009 г., чрез акт на Министерски съвет, да се разреши ползването на всички предвидени средства за системата на средното образование, определени със Закона за държавния бюджет за 2009 г.
3. В рамките на бюджетната 2009г. да бъде въведена изцяло Програмата за кариерно развитие на педагогическите кадри.
4. Развитие на програмното финансиране на средното образование да се отрази в държавните бюджети за 2010 - 2013 г.
5. За 2010 г. за средното образование да бъде увеличен размерът на единния разходен стандарт за издръжка на дете/ученик.
6. Да бъдат осигурени поддържащата квалификация и надграждащата се професионална квалификация на педагогическите кадри съгласно чл. 228, а от Кодекса на труда и точки. 8 и 30 от Колективния трудов договор за системата на народната просвета от 30.06.2008 г.
7. Да се възстановят реалният социален диалог и партньорството в съгласие с европейските норми за социален диалог и партниране (Европейски съвет - Брюксел. 4-5 ноември 2004 г.), за да бъде гарантирано успешното развитие на образователната система на всички равнища и във всичките ù структури.
Това споразумение е доказателство за разбиране на значението на социалния диалог и партньорството със синдикатите, което, естествено, приветстваме. Още повече, че към днешна дата това споразумение се изпълнява.
Има обаче редица още проблеми, които трябва да намерят своето решение. Според нас сега е от изключителна важност да се направи оценка на състоянието на системата. Да се види до каква степен тя е реформирана.
И нещо, което, струва ни се, е изключително важно: необходимо е ясно да се каже към какъв точно модел на образователна система се стремим, като се посочат ясно и недвусмислено основните характеристики на тази сложна система. Да се прецени, необходимо ли е Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка да претърпи някои промени, и на тази основа – как да изглежда един нов интегриран Закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка.
Настоящата конференция, продължавайки политиките и традициите в дейността на КНСБ, има за цел да постави пред обществеността ясно и категорично главно този кръг от проблеми, за решаването на които се изисква консенсус. Става дума за по-активно продължаване на политиката за повишаване на качеството и ефективността на образованието и образователната система, за продължаване на започнатите промени в тях, за постигане на пълна прозрачност по хода на реформата в образователната система.
СЪСТОЯНИЕ НА СИСТЕМАТА НА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ВЪЗПИТАНИЕ И ПОДГОТОВКА. ПРОБЛЕМИ, КОИТО ЧАКАТ СВОЕТО РЕШЕНИЕ
В условията на пазарна икономика от училищното образование се очаква да подготвя младите хора за живот при сложни обществени взаимоотношения, международна комуникация, основана на съвременните технологии и на конкуренцията.
Образованието се финансира от държавата, на базата на Единни разходни стандарти за издръжка на едно дете/ ученик, като конкретните средства по години се определят в Закона за държавния бюджет.
В изпълнение на Националната програма за развитие на училищното образование, предучилищното възпитание и подготовка са реализирани редица дейности за усъвършенстване на системата на училищното образование в следните насоки:
1. Усъвършенстване на механизмите за финансиране
От началото на 2007 г. всички държавни и общински училища, детски градини и обслужващи звена се финансират на основата на единни разходни стандарти, като се следва принципа „парите следват ученика”.
Въведена е системата на делегираните бюджети - от 1.01.2008 г. системата е въведена във всички 2667 държавни и общински училища.
Съобразно с постигнатите договорености със социалните партньори по време на стачните действия на учителите за 2008 г. е предвидена възможност държавните и общинските училища да задържат и да включват в бюджета си за следващата година ПРЕХОДНИЯ ОСТАТЪК, т.е. превишението на приходите над разходите в края на предходната бюджетна година.
Въведено е Програмно финансиране на системата на училищното образование. През 2007 г. са заделени 171 милиона лева за финансиране на програми в областта на училищното образование, а през 2008 г. и 2009 г. средствата за национални програми за развитие на училищното образование са увеличени на над 263 милиона лева.
2. В периода 2005 - 2007 г. са въведени първите компоненти на националната система за външно оценяване:
- национално външно оценяване на учениците от IV и V клас;
- държавни зрелостни изпити; тестово изпитване за прием след VII
клас;
- оценка на езиковите умения по чужд език след VIII клас.
3. Осигуряване на безплатен достъп до учебното съдържание и осигуряване на безплатен транспорт.
4. Постигнати са значителни резултати в компютъризираното на учебните заведения и навлизане на информационните и комуникационните технологии в учебния процес.
5. Предприети са мерки за повишаване на авторитета и социалния статус на учителя:
* Въведен е модел на диференцирано заплащане;
* Въведен е модул за кариерно развитие на учителите;
* Постигната е децентрализация в определянето на работните заплати;
* Провежда се квалификация на учителите. ОБАЧЕ НАЦИОНАЛНИЯТ И РЕГИОНАЛНИТЕ ЦЕНТРОВЕ ЗА КВАЛИФИКАЦИЯ БЯХА ЗАКРИТИ. Очевидна е необходимостта от национално звено, което да се заеме с тази дейност.
* От ноември 2006 г. стартира работата на Националния институт за обучение на директори и започна изпълнението на програма за квалификация на директорите.
6. С цел оптимизиране на училищната мрежа и изграждане на средищни и защитени училища се осъществява преструктуриране на училищната мрежа, въведен е механизъм за финансиране на средищни училища и е приета концепция за защитени училища.
7. Внимание е отделено на възможностите за интегриране на децата със специални образователни потребности и на деца, за които българският език не е майчин.
Но, въпреки постигнатото, в областта на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка съществуват редица проблеми, които аз ще очертая съвсем обобщено, тъй като очаквам, че те ще са предмет на нашата дискусия:
* Образованието все още не е достатъчно финансово осигурено.
* Нормативната база е много усложнена и понякога противоречива.
* Не са създадени обществените механизми за контрол на образованието.
* Системата на управление и организация на дейността на училищата и детските градини е сложна и централизирана, а предоставените им права за собствени решения са все още твърде малко.
* Не е постигната добра координация между местните и централни власти, което се отразява на решаването на проблемите и в местен, и в национален план.
* Оптимизирането на училищната мрежа се извършва най-вече по демографски причини, но без изградена цялостна система, без съответни планове на национално или общинско равнище.
* Недостатъчно ефективно функционират системите за професионално ориентиране и за извънучилищни дейности.
* Държавните образователни изисквания въз основа на които се изготвят и утвърждават учебните програми за гимназиалната степен, се прилагат, без да е изследван и анализиран ефектът от прилагането им.
* Прилага се централизирана система на задължителни учебни програми за всички образователни степени.
* Контролната дейност е насочена върху входа на системата. В училищното образование не се прилага в достатъчна степен контролът на изхода, въпреки постигнатото през последните години. Липсват надеждни индикатори за отчитане на резултатите от дейността на училищата и детските градини. Не се осъществява системно оценяване на качеството и ефективността, постиженията, знанията и уменията на учениците на изхода на системата.
* Не се гласува доверие на педагогическите кадри, като те нямат реална възможност да участват при определяне на учебното съдържание на местно и училищно ниво.
* Недостатъчно е общественото участие в управлението на образованието.
* Липсва надеждна система за оценяване на ефективността на образователната система.
* В учебния процес доминират урочната форма и лекционният метод.
* Не са решени проблемите на чуждоезиковото обучение.
* Качеството на учебниците не удовлетворява и това продължава да е сериозен проблем.
* Единните разходни стандарти, на основата на които се финансират всички държавни и общински училища, детски градини и обслужващи звена, са ниски.
Наред с тези по-общи проблеми, според мен, съществуват и редица по-конкретни проблеми, които се нуждаят от специално внимание:
* Предучилищното и училищното образование като неделим и основополагащ елемент на системата за учене през целия живот.
* Светското образование и осигуряването на възможности за изучаване на религия.
* Изучаването на българския език като официален и осигуряването на възможности за изучаване на майчин език.
* Задължителното училищно обучение до 16-годишна възраст.
* Безплатното образование.
* подобряване на системата на професионално образование и обучение
Тук искам да сложа специален акцент, защото качеството на професионалното образование и обучение е особено важно от гледна точка на конкурентността на българската икономика и възможностите за реализация на пазара на труда. Професионалното образование с високо качество е необходимо, за да се стимулира въвеждането на съществуващите технологии и по-висока производителност на труда. За да се доближи българската система на професионално образование и обучение към най-добрите практики в страните от ЕС, както и да се осигури добра база от знания и умения за учениците от системата на професионално образование и обучение, така че те да могат да продължат образованието си чрез учене през целия живот, за да бъдат адаптивни и мобилни между различните отрасли на икономиката, би било добре правителството и социалните партньори да обсъдят редица кратко- и средносрочни реформи.
Като особено належащи на този етап считам следните насоки:
- Обновяването и осъвременяването на учебното съдържание и подходите за обучение по професии.
- Засилване на практическата подготовка.
- Създаване на нормативни и подкрепящи условия за провеждане на практическо обучение в реална работна среда.
- Изграждане и развитие на национална информационна система за предлагането и търсенето на начално и продължаващо професионално обучение
- Създаване на условия за въвеждане на подходите, водещите критерии и индикатори на Общата европейска рамка за качеството на ПОО.
- Анализиране и преоценка на финансирането на ПОО.
- Въвеждане на методика за планиране на потребностите от квалифицирана работна сила.
Продължавайки с проблемите, които изискват специално внимание, ще посоча още и следните:
* Делението на детските градини и училищата на държавни и общински.
* Формите и методите на обучение.
* Движението (преместването) на деца и ученици.
* Инфраструктурата на образователната система.
* Материалната база на училищата.
* Проблемите на децата и учениците със специални образователни потребности.
* Здравното осигуряване на децата и учениците и създаване на здравословни и безопасни условия на труд – за учениците и учителите.
* Ролята на семейството за образованието и възпитанието на децата и в този контекст за преодоляване на все по-засилващото се насилие между децата, водещо вече и до смърт.
* Укрепване на междуинституционалните връзки и социалния диалог между партньорите от образованието, пазара на труда и работодателите – това също е проблем, който ни вълнува специално като синдикати.
Тук трябва да отбележим успешната работа на трипартитния управителен съвет и експертните комисии на НАПОО и приноса на представителите на КНСБ за въвеждане на програмна акредитация, облекчаване на процедурата по лицензиране на центровете за професионална обучение, подобряване на организацията на ПОО, разширяване на мерките за осигуряване на качествено професионално образование и обучение и насочването му към потребностите на пазара на труда.
Добри думи трябва да кажем и за работата на Отрасловия съвет за средното образование, който не е прекъсвал своята работа и е пример за добро социално партниране.
Въпреки посоченото обаче, все още социалният диалог и на национално, и на отраслово ниво по проблемите на образованието и обучението, по ученето през целия живот, по активната политика на пазара на труда продължава да бъде недостатъчно ефективен и се нуждае от нови инструменти и адекватни механизми на влияние, общи усилия, активна съпричастност и споделена отговорност на правителството и социалните партньори към образованието и пазара на труда.
ПРОТЕСТЪТ НА УЧИТЕЛИТЕ,
ПРОТЕСТЪТ НА УЧЕНИЦИТЕ И РОДИТЕЛИТЕ
Искаме да акцентираме, върху този проблем, защото протестът обикновено е израз на неудовлетворението от състоянието на дадена сфера от обществения живот.
Учителите, като част от българската интелигенция и преки участници в образователната система, първи чувстват недостатъците в системата и реагират на тях. Искам да отбележа, че ако внимателно проследим историята и хронологията на учителските протести, ще видим, че нововъведенията с цел осъвременяване на системата са предизвикани именно от тези действия. За което дължим добри думи на българския учител и най-вече на учителите синдикалисти.
Показателно е, че Синдикатът на българските учители пръв прие своя Антикризисна програма със следните приоритети: стабилност и сигурност на работното място; повишаване на работните заплати и на социалния статус на учителите; здравословни и безопасни условия на труд; квалификация на педагогическите кадри; колективно трудово договаряне и вътрешни правила; организационно укрепване и информационно осигуряване.
Учениците също протестират по своеобразен начин, демонстрирайки липсата на интерес и нежеланието да се учи по остарелите методи, като нарушават дисциплината, отсъстват без основателна причина или просто отпадат от училище. Абсурдно е обаче, да се мисли, че само с административно наказателни мерки може да се постигне успех. Необходимо е да се оползотворяват пълноценно всички възможности училището да стане привлекателно за младите хора.
Протестът на родителите се изразява и в търсене на алтернативни системи – частни уроци, частни училища, училища в чужбина и пр.
Всичко това е ясен знак, че образователната система следва да се реформира, включвайки всички степени на образование, включително и висшето образование.
Като цяло, констатациите, които правя, са тревожни. Зная, че те тревожат и вас, но е крайно време да започнат истински, а не само популистки - преди избори, да тревожат и българските политици.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Накрая, обобщавайки всичко казано дотук, искам ясно и категорично да отбележа:
1. КНСБ има ясна визия по обсъжданите днес въпроси за състоянието, проблемите и необходимите насоки за развитие на средното образование и позициите ни са своевременно и многократно изказвани и публикувани. Съдържат се и в основните документи на КНСБ, в решенията на ръководните ни органи, в подписания с правителството Пакт за социално-икономическо развитие до 2009 г., в Манифеста на КНСБ за обществено политическото и социално-икономическото развитие на България 2009-2013 г., в основните документи на учителските синдикати (СБУ), които са достояние на широката общественост.
Разработената в средата на тази година Стратегия на КНСБ за развитие и регулиране на индустриалните отношения, в контекста на гъвкавата сигурност и общата европейска политика в тази насока, съдържа специален раздел, посветен на ученето през целия живот, като елемент на гъвкавата сигурност и средство за реализиране на европейските политики за икономически растеж и заетост, за изграждане на икономика, основана на знанието. Стратегията отправя послания не само навътре – към организацията и нейните членове, но и навън – към нашите партньори в отговор на предизвикателствата на кризата и новата глобална и национална ситуация.
2. КНСБ винаги е отправяла ясни и недвусмислени послания към управляващите за подкрепа на техните политики, независимо от коя политическа сила са те, когато тези политики са насочени към модернизиране на образователната система, когато те съвпадат с интересите на националното развитие и на наемния труд и съответстват на европейските тенденции.
2. Реформирането на българското образование и наука нямат алтернатива. Аз вярвам, че образованието е ключова инвестиция, която може да прекъсне цикъла на бедност и социално изключване и да даде на хората равни възможности за реализация. И заедно с това да бъде един от двигателите на конкурентното развитие на българската икономика. Без инвестиции в образованието, ние губим възможността си да бъдем част от глобалния свят и от глобалния прогрес. Защото през 21 век знанието все повече се превръща в основна стратегия за развитие на човечеството, без която то не би могло да се развива и да оцелее. Образованието е не само основно човешко право, то е гарант за стабилността на демократичното общество и мерило за свободата на хората, които без страх посрещат предизвикателствата на своето време и поемат отговорност за своя избор.
Нека си пожелаем по-голяма активност и съпричастност на всички в обществото към европейското бъдеще и на българското образование, и на българските учители и ученици.
Прочетено: 6074 пъти
Сподели в социалните мрежи
Брой коментари
0
Добави линк
