новини
справочник
заведения
Разграбват крайбрежието
15 Септември 2004, Сряда
Автор: Burgas Info
Два английски и два ирландски вестника в последните 3 дни пуснаха статии за Българското Черноморие. "Гардиън" посъветва британците да купуват имоти в България (резюме на статията "Новинар" пусна във вчерашния си брой).
По същото време ирландския вестник "Сънди бизнес поуст" описа предимствата на българското крайбрежие: "Морската вода - необичайно за Европа - е много чиста и по-голямата част от крайбрежието се състои от дълги плажни ивици. Още по-необичайно в европейския контекст е, че по-голямата част от крайбрежието още не е унищожена от експанзията на туристическия бизнес. Причината за този пропуск в развитието е, че България е демокрация едва от десетина години. Преди това страната бе част от Източния блок на комунистическите държави и крайбрежието й не бе така достъпно за чуждестранни туристи."
Друг ирландски вестник - "Белфаст телеграф" - обаче вече
долавя негативните тенденции
край българското море. "България трябва да внимава да не комерсиализира твърде много курортите си и да съсипе това, което кара хората да я посещават, а именно нейната природа и добре запазените й плажове и градове", пише вестникът в обширен материал, посветен на нашата страна. "В България се строят много нови хотели и комплекси с апартаменти, което носи така необходимите пари и работа, но трябва да се внимава тези нови сгради да не се превърнат в бетонните грозотии, които развалиха толкова много европейски крайбрежия", предупреждава авторът на статията Джери Фицджералд, който е редактор на снимковия материал във вестника.
Реалността обаче е изпреварила наблюденията на ирландците.
Българското крайбрежие е почти разграбено за строителство. С малки изключения съществуващите курорти вече са застроени прекомерно. Слънчев бряг например, построен по цялостен проект по времето на социализма, е бил замислен като курортно градче сред зеленина и широки плажове. Застройката на територията е била около 25% от цялата площ, с капацитет 12 500 легла. Според последните официални данни за броя на леглата в комплекса от миналата година те вече са 35 000, но тази година сигурно са достигнали 40 000. Върху същата площ.
Гъстотата на застрояването
вече е около 80% от територията. Това променя стандарта на курорта. Качеството на един курорт не се определя от лукса на отделни хотели и заведения, както си мислят тукашните инвеститори, а от ландшафта, пространството, природната среда.
Друг британски вестник - "Дейли телеграф" - в съботния си брой публикува оплаквания на британски туристи от българските курорти и една от забележките беше за тесни и нискокачествени хотели. На Слънчев бряг е претъпкано с хотели и пренаселено. Кой както могъл строил и продължава да строи. По пътя на рушвета, на заобикаляне на закони и нормативи. Гладни инвеститори искат да сместят в курорта още и още хотелчета, малки или големи. Тук има сгради, построени и въху самата плажна ивица, въпреки че тя е изключителна държавна собственост, а дюните са природни образувания под защита.
Извън курортите също тече бурно строителство или разпродажба на парцели по цялото крайбрежие от Шабла до Резово.
Край фара на Шабла само за година-две се е оформило градче от нови вили. Собственикът на една от вилите вече я е продал на ирландец. Малко по на юг - Тюленово, Камен бряг - вили са построени покрай морето, извън чертите на селата.
По брега между Балчик и Варна ограничител на строителството са свлачищата. Застрояването с вили обаче не спира.
По Южното Черноморие вилни зони растат край всеки град и село - Созопол, Приморско, Варвара, Синеморец и т. н.
Общинарите от Созопол са вкарали в регулация целият полуостров южно от града до къмпинг Каваците. По целия бряг кипи строителство. Всички лозя и парцели на местни хора са продадени за вили и хотели. Оградите край пътя вече закриват гледката към морето.
Край широкия плаж между Приморско и резиденция "Перла" също се готви строителство. Общината е раздала права за строеж върху земите край него.
Дори на Маслен нос
защитена територия, върху държавна земя незнайни леят бетонни основи и си строят вилички с дървена конструкция. Тук това им е достатъчно.
Основната схема, по която се застроява крайбрежието, е включването на парцели земеделски земи извън населените места в регулация. Това става с решение на местните общини. И върху парцели, които не са включени в регулация обаче, растат вили. Собствениците си плащат глоби и чакат узаконяване. Инвазията е толкова мощна, че променя пейзажа на цялата брегова ивица. На много незастроени досега места край морето, на север или на юг, могат да се построят курорти или хотелски комплекси, с цялостен архитектурен и ландшафтен проект. Но местните общини ликвидират тази възможност, като раздават парцели на дребно за вили.
При строителното нашествие пострадаха и природни образувания като пясъчните дюни, които са защитени от закона. В тях има и рядка растителност. В големите курорти някои дюни направо са унищожени при строителство, а други търпят промени заради пренаселените плажове.
Къде ака екологът Василев?
На снимката се вижда вилата на бившия министър на екологията и на туризма Валентин Василев. Тя е една от първите, построени в този район край Созопол. Местни хора уточняват, че това е вила близнак, като едната от двете е на сестрата на Василев. Това в случая е без значение.
Един от проблемите на строителството в този район е липсата на канализация. Канализацията на самия град Созопол се излива без пречиствателна станция недалеч от пристанището и замърсява залива. За цялата вилна зона, която се оформя южно от Созопол, ще трябва да се строи специална канализация и пречиствателна станция, както изискват европейските нормативи. В района вече е построен водопровод, защото тук расте цял квартал от вили и хотели. Налягането на водата в района на града е слабо, а след включването на новия квартал ще отслабне още. Инфраструктурата ще трябва да построят държавата и общината, в интерес на тясна група инвеститори и виладжии.
Закон трябва да събори поне оградите
Високи огради скриват гледката към морето по крайбрежието. На снимката се вижда ограда на една от вилите по крайбрежния път от Созопол до Каваците. "Скоро тук ще стане като в Бояна - улици, оградени от високи огради. Няма да се вижда море", казва 35-годишният софиянец Т. С., който от години ходи на плаж по закътани места сред скалите на полуостровчето. Виладжиите скоро ще сложат ръка и върху тях.
Проектът за закон, който предвижда да ограничи строителството по крайбрежието, трябва да включи отделен член, който да забрани оградите. Те скриват пейзажа, който е национално и световно богатство.
Във Великобритания има закон, който забранява строителството на миля и половина от крайбрежната ивица. Строителство е разрешено само в регулацията на исторически оформилите се градове. Смисълът на това ограничение е, че бреговата ивица е национално достояние и трябва да се запази като природен феномен, който принадлежи на всички. В това отношение България е изпреварила капиталистическа Англия. Тук крайбрежието се раздава безконтролно за строителство.
Гиньо Ганев остави вратичка в конституцията
Причините за безконтролното строителство на брега на морето са заложени още в конституцията. Според чл. 18 се определя "крайбрежна плажна ивица", която е изключителна държавна собственост. Не може да се продава, но може да се отдава на концесия. Бедата е, че конституцията не определя какво включва понятието "крайбрежна плажна ивица". При обсъждането на този текст във Великото народно събрание е имало предложение да се остави само понятието "крайбрежна ивица". Гиньо Ганев предлага да се добави и понятието "плажна", което ограничава силно защитената територия край брега само до плажовете. "Ако се остави понятието "крайбрежна ивица", това ще породи тревога сред хората в целия Варненски регион", казва Ганев при обсъждането. Подкрепен е и от други депутати от левицата. На практика тази поправка защитава не общонационалното (каквото е логично да защитава една лява партия), а собственически и инвеститорски интереси.
Допълнителен закон е трябвало да уточни понятието "крайбрежна плажна ивица" и да въведе конкретни ограничения. Такъв няма вече 15 години след приемането на конституцията въпреки специално решение на Конституционния съд по този въпрос от 1997 г. Липсата на закон позволи на инвеститори и общини да строят дори на самите плажове в нарушение на конституцията.
Едва в края на миналата година Министерството на строителството изготви проект на закон, който да ограничава строителството по крайбрежието. Веднага след като проектът бе оповестен в началото на тази година, започна мощно лобиране да се ограничи действието му. Първоначалният вариант за 200-метрова забранена за строителство зона край брега беше ограничен до 100 м, но натискът продължава. Независимо че вече построеното е заварено положение и законът не може да го премахне. Общините по Черноморието са против закона, защото отделни чиновници забогатяват от издаване на парцели и разрешителни за строеж. А общините като цяло печелят (но само временно) от продажба на общински земи за строителство. Многопосочни интереси на инвеститори и частни лица, свързани с властта и партиите, ще препъват закона и не е ясно дали ще бъде приет от този парламент.
Два английски и два ирландски вестника в последните 3 дни пуснаха статии за Българското Черноморие. "Гардиън" посъветва британците да купуват имоти в България (резюме на статията "Новинар" пусна във вчерашния си брой).
По същото време ирландския вестник "Сънди бизнес поуст" описа предимствата на българското крайбрежие: "Морската вода - необичайно за Европа - е много чиста и по-голямата част от крайбрежието се състои от дълги плажни ивици. Още по-необичайно в европейския контекст е, че по-голямата част от крайбрежието още не е унищожена от експанзията на туристическия бизнес. Причината за този пропуск в развитието е, че България е демокрация едва от десетина години. Преди това страната бе част от Източния блок на комунистическите държави и крайбрежието й не бе така достъпно за чуждестранни туристи."
Друг ирландски вестник - "Белфаст телеграф" - обаче вече
долавя негативните тенденции
край българското море. "България трябва да внимава да не комерсиализира твърде много курортите си и да съсипе това, което кара хората да я посещават, а именно нейната природа и добре запазените й плажове и градове", пише вестникът в обширен материал, посветен на нашата страна. "В България се строят много нови хотели и комплекси с апартаменти, което носи така необходимите пари и работа, но трябва да се внимава тези нови сгради да не се превърнат в бетонните грозотии, които развалиха толкова много европейски крайбрежия", предупреждава авторът на статията Джери Фицджералд, който е редактор на снимковия материал във вестника.
Реалността обаче е изпреварила наблюденията на ирландците.
Българското крайбрежие е почти разграбено за строителство. С малки изключения съществуващите курорти вече са застроени прекомерно. Слънчев бряг например, построен по цялостен проект по времето на социализма, е бил замислен като курортно градче сред зеленина и широки плажове. Застройката на територията е била около 25% от цялата площ, с капацитет 12 500 легла. Според последните официални данни за броя на леглата в комплекса от миналата година те вече са 35 000, но тази година сигурно са достигнали 40 000. Върху същата площ.
Гъстотата на застрояването
вече е около 80% от територията. Това променя стандарта на курорта. Качеството на един курорт не се определя от лукса на отделни хотели и заведения, както си мислят тукашните инвеститори, а от ландшафта, пространството, природната среда.
Друг британски вестник - "Дейли телеграф" - в съботния си брой публикува оплаквания на британски туристи от българските курорти и една от забележките беше за тесни и нискокачествени хотели. На Слънчев бряг е претъпкано с хотели и пренаселено. Кой както могъл строил и продължава да строи. По пътя на рушвета, на заобикаляне на закони и нормативи. Гладни инвеститори искат да сместят в курорта още и още хотелчета, малки или големи. Тук има сгради, построени и въху самата плажна ивица, въпреки че тя е изключителна държавна собственост, а дюните са природни образувания под защита.
Извън курортите също тече бурно строителство или разпродажба на парцели по цялото крайбрежие от Шабла до Резово.
Край фара на Шабла само за година-две се е оформило градче от нови вили. Собственикът на една от вилите вече я е продал на ирландец. Малко по на юг - Тюленово, Камен бряг - вили са построени покрай морето, извън чертите на селата.
По брега между Балчик и Варна ограничител на строителството са свлачищата. Застрояването с вили обаче не спира.
По Южното Черноморие вилни зони растат край всеки град и село - Созопол, Приморско, Варвара, Синеморец и т. н.
Общинарите от Созопол са вкарали в регулация целият полуостров южно от града до къмпинг Каваците. По целия бряг кипи строителство. Всички лозя и парцели на местни хора са продадени за вили и хотели. Оградите край пътя вече закриват гледката към морето.
Край широкия плаж между Приморско и резиденция "Перла" също се готви строителство. Общината е раздала права за строеж върху земите край него.
Дори на Маслен нос
защитена територия, върху държавна земя незнайни леят бетонни основи и си строят вилички с дървена конструкция. Тук това им е достатъчно.
Основната схема, по която се застроява крайбрежието, е включването на парцели земеделски земи извън населените места в регулация. Това става с решение на местните общини. И върху парцели, които не са включени в регулация обаче, растат вили. Собствениците си плащат глоби и чакат узаконяване. Инвазията е толкова мощна, че променя пейзажа на цялата брегова ивица. На много незастроени досега места край морето, на север или на юг, могат да се построят курорти или хотелски комплекси, с цялостен архитектурен и ландшафтен проект. Но местните общини ликвидират тази възможност, като раздават парцели на дребно за вили.
При строителното нашествие пострадаха и природни образувания като пясъчните дюни, които са защитени от закона. В тях има и рядка растителност. В големите курорти някои дюни направо са унищожени при строителство, а други търпят промени заради пренаселените плажове.
Къде ака екологът Василев?
На снимката се вижда вилата на бившия министър на екологията и на туризма Валентин Василев. Тя е една от първите, построени в този район край Созопол. Местни хора уточняват, че това е вила близнак, като едната от двете е на сестрата на Василев. Това в случая е без значение.
Един от проблемите на строителството в този район е липсата на канализация. Канализацията на самия град Созопол се излива без пречиствателна станция недалеч от пристанището и замърсява залива. За цялата вилна зона, която се оформя южно от Созопол, ще трябва да се строи специална канализация и пречиствателна станция, както изискват европейските нормативи. В района вече е построен водопровод, защото тук расте цял квартал от вили и хотели. Налягането на водата в района на града е слабо, а след включването на новия квартал ще отслабне още. Инфраструктурата ще трябва да построят държавата и общината, в интерес на тясна група инвеститори и виладжии.
Закон трябва да събори поне оградите
Високи огради скриват гледката към морето по крайбрежието. На снимката се вижда ограда на една от вилите по крайбрежния път от Созопол до Каваците. "Скоро тук ще стане като в Бояна - улици, оградени от високи огради. Няма да се вижда море", казва 35-годишният софиянец Т. С., който от години ходи на плаж по закътани места сред скалите на полуостровчето. Виладжиите скоро ще сложат ръка и върху тях.
Проектът за закон, който предвижда да ограничи строителството по крайбрежието, трябва да включи отделен член, който да забрани оградите. Те скриват пейзажа, който е национално и световно богатство.
Във Великобритания има закон, който забранява строителството на миля и половина от крайбрежната ивица. Строителство е разрешено само в регулацията на исторически оформилите се градове. Смисълът на това ограничение е, че бреговата ивица е национално достояние и трябва да се запази като природен феномен, който принадлежи на всички. В това отношение България е изпреварила капиталистическа Англия. Тук крайбрежието се раздава безконтролно за строителство.
Гиньо Ганев остави вратичка в конституцията
Причините за безконтролното строителство на брега на морето са заложени още в конституцията. Според чл. 18 се определя "крайбрежна плажна ивица", която е изключителна държавна собственост. Не може да се продава, но може да се отдава на концесия. Бедата е, че конституцията не определя какво включва понятието "крайбрежна плажна ивица". При обсъждането на този текст във Великото народно събрание е имало предложение да се остави само понятието "крайбрежна ивица". Гиньо Ганев предлага да се добави и понятието "плажна", което ограничава силно защитената територия край брега само до плажовете. "Ако се остави понятието "крайбрежна ивица", това ще породи тревога сред хората в целия Варненски регион", казва Ганев при обсъждането. Подкрепен е и от други депутати от левицата. На практика тази поправка защитава не общонационалното (каквото е логично да защитава една лява партия), а собственически и инвеститорски интереси.
Допълнителен закон е трябвало да уточни понятието "крайбрежна плажна ивица" и да въведе конкретни ограничения. Такъв няма вече 15 години след приемането на конституцията въпреки специално решение на Конституционния съд по този въпрос от 1997 г. Липсата на закон позволи на инвеститори и общини да строят дори на самите плажове в нарушение на конституцията.
Едва в края на миналата година Министерството на строителството изготви проект на закон, който да ограничава строителството по крайбрежието. Веднага след като проектът бе оповестен в началото на тази година, започна мощно лобиране да се ограничи действието му. Първоначалният вариант за 200-метрова забранена за строителство зона край брега беше ограничен до 100 м, но натискът продължава. Независимо че вече построеното е заварено положение и законът не може да го премахне. Общините по Черноморието са против закона, защото отделни чиновници забогатяват от издаване на парцели и разрешителни за строеж. А общините като цяло печелят (но само временно) от продажба на общински земи за строителство. Многопосочни интереси на инвеститори и частни лица, свързани с властта и партиите, ще препъват закона и не е ясно дали ще бъде приет от този парламент.
По същото време ирландския вестник "Сънди бизнес поуст" описа предимствата на българското крайбрежие: "Морската вода - необичайно за Европа - е много чиста и по-голямата част от крайбрежието се състои от дълги плажни ивици. Още по-необичайно в европейския контекст е, че по-голямата част от крайбрежието още не е унищожена от експанзията на туристическия бизнес. Причината за този пропуск в развитието е, че България е демокрация едва от десетина години. Преди това страната бе част от Източния блок на комунистическите държави и крайбрежието й не бе така достъпно за чуждестранни туристи."
Друг ирландски вестник - "Белфаст телеграф" - обаче вече
долавя негативните тенденции
край българското море. "България трябва да внимава да не комерсиализира твърде много курортите си и да съсипе това, което кара хората да я посещават, а именно нейната природа и добре запазените й плажове и градове", пише вестникът в обширен материал, посветен на нашата страна. "В България се строят много нови хотели и комплекси с апартаменти, което носи така необходимите пари и работа, но трябва да се внимава тези нови сгради да не се превърнат в бетонните грозотии, които развалиха толкова много европейски крайбрежия", предупреждава авторът на статията Джери Фицджералд, който е редактор на снимковия материал във вестника.
Реалността обаче е изпреварила наблюденията на ирландците.
Българското крайбрежие е почти разграбено за строителство. С малки изключения съществуващите курорти вече са застроени прекомерно. Слънчев бряг например, построен по цялостен проект по времето на социализма, е бил замислен като курортно градче сред зеленина и широки плажове. Застройката на територията е била около 25% от цялата площ, с капацитет 12 500 легла. Според последните официални данни за броя на леглата в комплекса от миналата година те вече са 35 000, но тази година сигурно са достигнали 40 000. Върху същата площ.
Гъстотата на застрояването
вече е около 80% от територията. Това променя стандарта на курорта. Качеството на един курорт не се определя от лукса на отделни хотели и заведения, както си мислят тукашните инвеститори, а от ландшафта, пространството, природната среда.
Друг британски вестник - "Дейли телеграф" - в съботния си брой публикува оплаквания на британски туристи от българските курорти и една от забележките беше за тесни и нискокачествени хотели. На Слънчев бряг е претъпкано с хотели и пренаселено. Кой както могъл строил и продължава да строи. По пътя на рушвета, на заобикаляне на закони и нормативи. Гладни инвеститори искат да сместят в курорта още и още хотелчета, малки или големи. Тук има сгради, построени и въху самата плажна ивица, въпреки че тя е изключителна държавна собственост, а дюните са природни образувания под защита.
Извън курортите също тече бурно строителство или разпродажба на парцели по цялото крайбрежие от Шабла до Резово.
Край фара на Шабла само за година-две се е оформило градче от нови вили. Собственикът на една от вилите вече я е продал на ирландец. Малко по на юг - Тюленово, Камен бряг - вили са построени покрай морето, извън чертите на селата.
По брега между Балчик и Варна ограничител на строителството са свлачищата. Застрояването с вили обаче не спира.
По Южното Черноморие вилни зони растат край всеки град и село - Созопол, Приморско, Варвара, Синеморец и т. н.
Общинарите от Созопол са вкарали в регулация целият полуостров южно от града до къмпинг Каваците. По целия бряг кипи строителство. Всички лозя и парцели на местни хора са продадени за вили и хотели. Оградите край пътя вече закриват гледката към морето.
Край широкия плаж между Приморско и резиденция "Перла" също се готви строителство. Общината е раздала права за строеж върху земите край него.
Дори на Маслен нос
защитена територия, върху държавна земя незнайни леят бетонни основи и си строят вилички с дървена конструкция. Тук това им е достатъчно.
Основната схема, по която се застроява крайбрежието, е включването на парцели земеделски земи извън населените места в регулация. Това става с решение на местните общини. И върху парцели, които не са включени в регулация обаче, растат вили. Собствениците си плащат глоби и чакат узаконяване. Инвазията е толкова мощна, че променя пейзажа на цялата брегова ивица. На много незастроени досега места край морето, на север или на юг, могат да се построят курорти или хотелски комплекси, с цялостен архитектурен и ландшафтен проект. Но местните общини ликвидират тази възможност, като раздават парцели на дребно за вили.
При строителното нашествие пострадаха и природни образувания като пясъчните дюни, които са защитени от закона. В тях има и рядка растителност. В големите курорти някои дюни направо са унищожени при строителство, а други търпят промени заради пренаселените плажове.
Къде ака екологът Василев?
На снимката се вижда вилата на бившия министър на екологията и на туризма Валентин Василев. Тя е една от първите, построени в този район край Созопол. Местни хора уточняват, че това е вила близнак, като едната от двете е на сестрата на Василев. Това в случая е без значение.
Един от проблемите на строителството в този район е липсата на канализация. Канализацията на самия град Созопол се излива без пречиствателна станция недалеч от пристанището и замърсява залива. За цялата вилна зона, която се оформя южно от Созопол, ще трябва да се строи специална канализация и пречиствателна станция, както изискват европейските нормативи. В района вече е построен водопровод, защото тук расте цял квартал от вили и хотели. Налягането на водата в района на града е слабо, а след включването на новия квартал ще отслабне още. Инфраструктурата ще трябва да построят държавата и общината, в интерес на тясна група инвеститори и виладжии.
Закон трябва да събори поне оградите
Високи огради скриват гледката към морето по крайбрежието. На снимката се вижда ограда на една от вилите по крайбрежния път от Созопол до Каваците. "Скоро тук ще стане като в Бояна - улици, оградени от високи огради. Няма да се вижда море", казва 35-годишният софиянец Т. С., който от години ходи на плаж по закътани места сред скалите на полуостровчето. Виладжиите скоро ще сложат ръка и върху тях.
Проектът за закон, който предвижда да ограничи строителството по крайбрежието, трябва да включи отделен член, който да забрани оградите. Те скриват пейзажа, който е национално и световно богатство.
Във Великобритания има закон, който забранява строителството на миля и половина от крайбрежната ивица. Строителство е разрешено само в регулацията на исторически оформилите се градове. Смисълът на това ограничение е, че бреговата ивица е национално достояние и трябва да се запази като природен феномен, който принадлежи на всички. В това отношение България е изпреварила капиталистическа Англия. Тук крайбрежието се раздава безконтролно за строителство.
Гиньо Ганев остави вратичка в конституцията
Причините за безконтролното строителство на брега на морето са заложени още в конституцията. Според чл. 18 се определя "крайбрежна плажна ивица", която е изключителна държавна собственост. Не може да се продава, но може да се отдава на концесия. Бедата е, че конституцията не определя какво включва понятието "крайбрежна плажна ивица". При обсъждането на този текст във Великото народно събрание е имало предложение да се остави само понятието "крайбрежна ивица". Гиньо Ганев предлага да се добави и понятието "плажна", което ограничава силно защитената територия край брега само до плажовете. "Ако се остави понятието "крайбрежна ивица", това ще породи тревога сред хората в целия Варненски регион", казва Ганев при обсъждането. Подкрепен е и от други депутати от левицата. На практика тази поправка защитава не общонационалното (каквото е логично да защитава една лява партия), а собственически и инвеститорски интереси.
Допълнителен закон е трябвало да уточни понятието "крайбрежна плажна ивица" и да въведе конкретни ограничения. Такъв няма вече 15 години след приемането на конституцията въпреки специално решение на Конституционния съд по този въпрос от 1997 г. Липсата на закон позволи на инвеститори и общини да строят дори на самите плажове в нарушение на конституцията.
Едва в края на миналата година Министерството на строителството изготви проект на закон, който да ограничава строителството по крайбрежието. Веднага след като проектът бе оповестен в началото на тази година, започна мощно лобиране да се ограничи действието му. Първоначалният вариант за 200-метрова забранена за строителство зона край брега беше ограничен до 100 м, но натискът продължава. Независимо че вече построеното е заварено положение и законът не може да го премахне. Общините по Черноморието са против закона, защото отделни чиновници забогатяват от издаване на парцели и разрешителни за строеж. А общините като цяло печелят (но само временно) от продажба на общински земи за строителство. Многопосочни интереси на инвеститори и частни лица, свързани с властта и партиите, ще препъват закона и не е ясно дали ще бъде приет от този парламент.
Два английски и два ирландски вестника в последните 3 дни пуснаха статии за Българското Черноморие. "Гардиън" посъветва британците да купуват имоти в България (резюме на статията "Новинар" пусна във вчерашния си брой).
По същото време ирландския вестник "Сънди бизнес поуст" описа предимствата на българското крайбрежие: "Морската вода - необичайно за Европа - е много чиста и по-голямата част от крайбрежието се състои от дълги плажни ивици. Още по-необичайно в европейския контекст е, че по-голямата част от крайбрежието още не е унищожена от експанзията на туристическия бизнес. Причината за този пропуск в развитието е, че България е демокрация едва от десетина години. Преди това страната бе част от Източния блок на комунистическите държави и крайбрежието й не бе така достъпно за чуждестранни туристи."
Друг ирландски вестник - "Белфаст телеграф" - обаче вече
долавя негативните тенденции
край българското море. "България трябва да внимава да не комерсиализира твърде много курортите си и да съсипе това, което кара хората да я посещават, а именно нейната природа и добре запазените й плажове и градове", пише вестникът в обширен материал, посветен на нашата страна. "В България се строят много нови хотели и комплекси с апартаменти, което носи така необходимите пари и работа, но трябва да се внимава тези нови сгради да не се превърнат в бетонните грозотии, които развалиха толкова много европейски крайбрежия", предупреждава авторът на статията Джери Фицджералд, който е редактор на снимковия материал във вестника.
Реалността обаче е изпреварила наблюденията на ирландците.
Българското крайбрежие е почти разграбено за строителство. С малки изключения съществуващите курорти вече са застроени прекомерно. Слънчев бряг например, построен по цялостен проект по времето на социализма, е бил замислен като курортно градче сред зеленина и широки плажове. Застройката на територията е била около 25% от цялата площ, с капацитет 12 500 легла. Според последните официални данни за броя на леглата в комплекса от миналата година те вече са 35 000, но тази година сигурно са достигнали 40 000. Върху същата площ.
Гъстотата на застрояването
вече е около 80% от територията. Това променя стандарта на курорта. Качеството на един курорт не се определя от лукса на отделни хотели и заведения, както си мислят тукашните инвеститори, а от ландшафта, пространството, природната среда.
Друг британски вестник - "Дейли телеграф" - в съботния си брой публикува оплаквания на британски туристи от българските курорти и една от забележките беше за тесни и нискокачествени хотели. На Слънчев бряг е претъпкано с хотели и пренаселено. Кой както могъл строил и продължава да строи. По пътя на рушвета, на заобикаляне на закони и нормативи. Гладни инвеститори искат да сместят в курорта още и още хотелчета, малки или големи. Тук има сгради, построени и въху самата плажна ивица, въпреки че тя е изключителна държавна собственост, а дюните са природни образувания под защита.
Извън курортите също тече бурно строителство или разпродажба на парцели по цялото крайбрежие от Шабла до Резово.
Край фара на Шабла само за година-две се е оформило градче от нови вили. Собственикът на една от вилите вече я е продал на ирландец. Малко по на юг - Тюленово, Камен бряг - вили са построени покрай морето, извън чертите на селата.
По брега между Балчик и Варна ограничител на строителството са свлачищата. Застрояването с вили обаче не спира.
По Южното Черноморие вилни зони растат край всеки град и село - Созопол, Приморско, Варвара, Синеморец и т. н.
Общинарите от Созопол са вкарали в регулация целият полуостров южно от града до къмпинг Каваците. По целия бряг кипи строителство. Всички лозя и парцели на местни хора са продадени за вили и хотели. Оградите край пътя вече закриват гледката към морето.
Край широкия плаж между Приморско и резиденция "Перла" също се готви строителство. Общината е раздала права за строеж върху земите край него.
Дори на Маслен нос
защитена територия, върху държавна земя незнайни леят бетонни основи и си строят вилички с дървена конструкция. Тук това им е достатъчно.
Основната схема, по която се застроява крайбрежието, е включването на парцели земеделски земи извън населените места в регулация. Това става с решение на местните общини. И върху парцели, които не са включени в регулация обаче, растат вили. Собствениците си плащат глоби и чакат узаконяване. Инвазията е толкова мощна, че променя пейзажа на цялата брегова ивица. На много незастроени досега места край морето, на север или на юг, могат да се построят курорти или хотелски комплекси, с цялостен архитектурен и ландшафтен проект. Но местните общини ликвидират тази възможност, като раздават парцели на дребно за вили.
При строителното нашествие пострадаха и природни образувания като пясъчните дюни, които са защитени от закона. В тях има и рядка растителност. В големите курорти някои дюни направо са унищожени при строителство, а други търпят промени заради пренаселените плажове.
Къде ака екологът Василев?
На снимката се вижда вилата на бившия министър на екологията и на туризма Валентин Василев. Тя е една от първите, построени в този район край Созопол. Местни хора уточняват, че това е вила близнак, като едната от двете е на сестрата на Василев. Това в случая е без значение.
Един от проблемите на строителството в този район е липсата на канализация. Канализацията на самия град Созопол се излива без пречиствателна станция недалеч от пристанището и замърсява залива. За цялата вилна зона, която се оформя южно от Созопол, ще трябва да се строи специална канализация и пречиствателна станция, както изискват европейските нормативи. В района вече е построен водопровод, защото тук расте цял квартал от вили и хотели. Налягането на водата в района на града е слабо, а след включването на новия квартал ще отслабне още. Инфраструктурата ще трябва да построят държавата и общината, в интерес на тясна група инвеститори и виладжии.
Закон трябва да събори поне оградите
Високи огради скриват гледката към морето по крайбрежието. На снимката се вижда ограда на една от вилите по крайбрежния път от Созопол до Каваците. "Скоро тук ще стане като в Бояна - улици, оградени от високи огради. Няма да се вижда море", казва 35-годишният софиянец Т. С., който от години ходи на плаж по закътани места сред скалите на полуостровчето. Виладжиите скоро ще сложат ръка и върху тях.
Проектът за закон, който предвижда да ограничи строителството по крайбрежието, трябва да включи отделен член, който да забрани оградите. Те скриват пейзажа, който е национално и световно богатство.
Във Великобритания има закон, който забранява строителството на миля и половина от крайбрежната ивица. Строителство е разрешено само в регулацията на исторически оформилите се градове. Смисълът на това ограничение е, че бреговата ивица е национално достояние и трябва да се запази като природен феномен, който принадлежи на всички. В това отношение България е изпреварила капиталистическа Англия. Тук крайбрежието се раздава безконтролно за строителство.
Гиньо Ганев остави вратичка в конституцията
Причините за безконтролното строителство на брега на морето са заложени още в конституцията. Според чл. 18 се определя "крайбрежна плажна ивица", която е изключителна държавна собственост. Не може да се продава, но може да се отдава на концесия. Бедата е, че конституцията не определя какво включва понятието "крайбрежна плажна ивица". При обсъждането на този текст във Великото народно събрание е имало предложение да се остави само понятието "крайбрежна ивица". Гиньо Ганев предлага да се добави и понятието "плажна", което ограничава силно защитената територия край брега само до плажовете. "Ако се остави понятието "крайбрежна ивица", това ще породи тревога сред хората в целия Варненски регион", казва Ганев при обсъждането. Подкрепен е и от други депутати от левицата. На практика тази поправка защитава не общонационалното (каквото е логично да защитава една лява партия), а собственически и инвеститорски интереси.
Допълнителен закон е трябвало да уточни понятието "крайбрежна плажна ивица" и да въведе конкретни ограничения. Такъв няма вече 15 години след приемането на конституцията въпреки специално решение на Конституционния съд по този въпрос от 1997 г. Липсата на закон позволи на инвеститори и общини да строят дори на самите плажове в нарушение на конституцията.
Едва в края на миналата година Министерството на строителството изготви проект на закон, който да ограничава строителството по крайбрежието. Веднага след като проектът бе оповестен в началото на тази година, започна мощно лобиране да се ограничи действието му. Първоначалният вариант за 200-метрова забранена за строителство зона край брега беше ограничен до 100 м, но натискът продължава. Независимо че вече построеното е заварено положение и законът не може да го премахне. Общините по Черноморието са против закона, защото отделни чиновници забогатяват от издаване на парцели и разрешителни за строеж. А общините като цяло печелят (но само временно) от продажба на общински земи за строителство. Многопосочни интереси на инвеститори и частни лица, свързани с властта и партиите, ще препъват закона и не е ясно дали ще бъде приет от този парламент.
Прочетено: 3138 пъти
Сподели в социалните мрежи
Брой коментари
0
Добави линк
