Ще станем суперкарголетище
05 Август 2009, Сряда
Ще направя всичко възможно да върна този поминък в Бургас, каза Калин БАРЗОВ, изпълнителен директор на летище Бургас
Ще направя всичко възможно да върна този поминък в Бургас, каза Калин БАРЗОВ, изпълнителен директор на летище Бургас
- Господин Барзов, няма как да не започна с въпроса как кризата се отразява на летището. Част от вашите служители изразиха преди месец притесненията си за предстоящи съкращения, някои от тях даже нарисуваха сценария, че ремонтът на пистата на аеропорта във Варна се прави с цел големите самолети “Руслан” да се пренасочват към морската столица. Това от своя страна би довело до сезонно затваряне на летището в Сарафово. Каква е истината всъщност?
- Без съмнение кризата оказва влияние върху приходите ни. Пътниците на летище Бургас намаляха средно с 10%. На някои пазари спадът е по-голям, а на други незначителен. Но общата картина е такава. Въпреки тези осредени отрицателни данни, имаме ръст на руски, полски и израелски пазар през това лято. Имаме и увеличение на каргополетите в няколко пъти. Икономическите и финансови кризи винаги са били голямо изпитание за летищата. Всички проекти за развитието им са свързани с мащабни инвестиции, срещу които обаче стоят прогнозираните приходи.
В момента разходите на летище Бургас се пренастройват да може да прекараме този болестен период на кризата и да бъдем адекватни с капацитет, който да осигури очаквания растеж и развитие. В момента прелитаме от едната към другата крайност, след трудното управление на растежа през последните години, сме изправени пред адекватното управление на разходите заради спада от кризата. Вече всички пера от разходите ни са анализирани и коригирани, за да съответстват на задачите и инвестициите, които сме поели като ангажимент. При 10% спад на пътниците имаме и съответно много по-малко работа. За това всички усилия бяха насочени как да оптимизираме състава, който трябва да е едновременно достатъчен, а организацията на труда подобрена. Поставихме допълнителни функции на служителите си, за да не се назначават нови. Тези , които поеха допълнителната работа, преминаха през обучение за преквалификация и съответно им осигурихме допълнително заплащане. Другият момент беше, че направихме много сериозна селекция на сезонните работници, за да бъдат максимално близко до нашите изисквания. Подбирахме по-качествени кадри, а за тази цел назначихме психолог. Всяка служба направи един много прецизен план за използването на работната сила, според натоварването през различните месеци.
Ние не можем да отнемем на хората тревогата покрай кризата, тази атмосфера цари навсякъде. Но не сме песимисти. Не мислим, че става нещо катастрофално. Просто всяка компания се настройва за една по-нова среда.
Искам категорично да заявя, че съкращения не се очакват. Очаква се нова структура на персонала след края на сезона, която ще отговаря на новите икономически условия.
- Има ли общо между предстоящия ремонт на пистата във Варна и развитието на бургаския аеропорт?
- Големите самолети „Руслан” няма как да отидат във Варна. Варненското летище няма толкова дълга писта. 700 метра е разликата между бургаската и варненската писта. 700 метра за един такъв самолет като „Руслан” са решаващи. Пистата в Сарафово е и с много по-голяма якост. Излятият железобетон може да издържи най-тежките самолети. Летището във Варна няма тези показатели. Ремонтът там беше предприет, тъй като пистата е много слаба и остаряла.
Друг важен момент за нас е, че след като започнат строителните работи там, всички самолети от и към Варна ще бъде пренасочени за Бургас. През зимата ние ще имаме много сериозен трафик. Wizz Air планира втора честота заради големия интерес през изминалата година. България Ер също потвърди полетите си за Бургас. Товарните полети и военните полети също нарастват. Ние сме едно много удобно летище от гледна точка разположението ни. Много военни операции се водят към Ирак, Афганистан. Всички тези самолети минават през Бургас, за да зареждат гориво.
Също така концепцията на „Фрапорт” и задълженията им по договора е 24 часа да обслужват двете летища, освен ако няма планиран ремонт. Всякакви приказки, че може да се затвори летище Бургас през зимата , са по-скоро изфабрикувани слухове от враговете ни.
Всички прогнози за развитието на летище Бургас са много надеждни. Водещи световни компании и организации очакват за 2015 година трафикът на бургаския аеропорт е да достигне 2 700 000 пътници.
С развитието на нашия регион, ще се развиват и международните целогодишни полети.
- Има ли изгледи в близките месеци, години за целогодишна редовна линия Бургас - Москва предвид интересът на руснаците към хотелите, имотите ни и инвестициите в страната
-Има много сериозен интерес за редовна целогодишна линия до Москва. Според последните данни на руската общност над 15 000 семейства не могат това лято да закупят билети за Бургас. Имаме всеки ден кацания от Русия на „България Ер”.
Много са и руските авиокомпании, които имат полети до Бургас. Над 20 дестинации са до Русия, най-силната е до Москва. Всички самолети, които пристигат са пълни. До този момент на сезона ръстът на руските туристи през Бургас е 20%. Тази сума е внушителна в момент на криза и предвид скъпите визи. Водя редовно разговори с туроператорите. Все повече големи хотелиери са готови да поемат за собствена сметка визите от 35 евро на човек. Руснаците са едни от най-предпочитаните туристи в страната ни. Руснакът има специфичен профил, даже бих казал странен, но симпатичен по своему. Купува си коняк от безмитния за над 100 евро, сяда на терасата на летището с прители и си наливат скъпото питие в пластмасови чаши... Откривам нещо крайно симпатично в цялата тази картина. Руските туристи харчат, без да се замислят, щедри са, оставят бакшиши и това ги прави предпочитани. Сега създалата се ситуация с казината в Русия е нов шанс за страната ни откъм инвестиции.
Летището ни е в благоприятна позиция от цялото това развитие и инвестиции по Южното Черноморие, в луксозните хотели, които привличат хиляди туристи.
- Какви инвестиции в бургаския аеропорт са дневен ред пред концесионера “Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт”?
-Всичко, което компанията “Фрапорт” е поела като задължения, е вече на ход. Всеки четвъртък от седмицата имаме оперативка, на която обсъждаме въпросите свързани със строителството. Чакаме края на сезона и започваме разширението на перона. Всички други предстоящи дейности със строителството на административната сграда, също са на ход. Имаме сериозна дилема, тъй като трябва да разрушим всички тези сгради и да ги създадем наново. Летището ще придобие изцяло нов облик през следващите години. Изпълнител за терминала все още не е избран. Фирма, която ще прави разширението на перона, е “Главболгарстрой”. Въпреки че всички тези инвестиции звучат прекалено оптимистично в момент на криза, те ще бъдат със сигурност факт.
- Как виждате развитието на туризма през следващите години? Летището е зависимо от продукта, който страната ни, морските ни курорти предлагат.
-Много неща ще се променят в туризма през следващите години. Няма значение какъв е бил произходът на парите, които се вложиха в хотелите. Един ден всички тези огромни бази по морето ще са в ръцете на специалистите и експертите в туризма. Ролята на летището ще е да може да развие един добър достъп за милионите туристи до страната ни. “Фрапорт” не иска да спира това развитие, което е неизбежно. Напротив, иска да е с една крачка преди него.
- През есента Ви предстои да се пенсионирате. Като се обърнете назад , през всичките тези двадесет години с какво точно се гордеете, каква равносметка правите за Вашата работа?
-За пръв път станах директор на летище Бургас в края на октомври 1990 година. Тогава предизвикателствата бяха други. Летището беше част от Българска гражданска авиация. Предстоеше аеропорта за пръв път да стане самостоятелно предприятие. На първи януари 1991 година бяхме без нито един долар в касата, без капка гориво и без ток. Фирмата майка “Балкан” ни остави да се оправяме, както можем. Само след един месец събрах всички хора , с които работех, и им съобщих, че пари няма, а лятото е много далече. Предложих им два варианта. Първият беше да се съкратят 70-80 % от служителите. Другият – всички да останем на работа, но без заплати, без транспорт. Избрахме единодушно втория. Повечето от тези мои служители са и днес на работа на летището и работят все така всеотдайно. Прекарал съм толкова много години на летище Бургас... Мога да кажа, че съдбата ме доведе тук.
Тръгвам си много удовлетворен, с чувство за изпълнен дълг. Върховният момент, който съм изживял през моята работа на летище Бургас беше, когато направихме голямото авиошоу на 14 октомври 1995 година. 50 000 души присъстваха. Президентът, министри, депутати, бивши военни бяха свидетели на събитието. Целият оркестър на бургаската опера беше тук.
Това, което няколко пъти съм започвал, е свързано с развитието на каргополетите. Мисля, че бургаското летище има потенциал за суперкарголетище. Преди да напусна през 1998 година, управлението на местния аеропорт имаше четири базирани товарни авиокомпании в Бургас. Едната направи и каргосклада. След като си заминах, за 7 години тази дейност се разпадна. С привличането днес на големите самолети „Руслан”, трябва да се работи в тази насока, за да се върне и този поминък при нас в Бургас. Ако продължа като консултант в летището, бих искал да работя точно за това.
Автор: Интервю на Женя АТАНАСОВА
в-к ФАКТОР
- Господин Барзов, няма как да не започна с въпроса как кризата се отразява на летището. Част от вашите служители изразиха преди месец притесненията си за предстоящи съкращения, някои от тях даже нарисуваха сценария, че ремонтът на пистата на аеропорта във Варна се прави с цел големите самолети “Руслан” да се пренасочват към морската столица. Това от своя страна би довело до сезонно затваряне на летището в Сарафово. Каква е истината всъщност?
- Без съмнение кризата оказва влияние върху приходите ни. Пътниците на летище Бургас намаляха средно с 10%. На някои пазари спадът е по-голям, а на други незначителен. Но общата картина е такава. Въпреки тези осредени отрицателни данни, имаме ръст на руски, полски и израелски пазар през това лято. Имаме и увеличение на каргополетите в няколко пъти. Икономическите и финансови кризи винаги са били голямо изпитание за летищата. Всички проекти за развитието им са свързани с мащабни инвестиции, срещу които обаче стоят прогнозираните приходи.
В момента разходите на летище Бургас се пренастройват да може да прекараме този болестен период на кризата и да бъдем адекватни с капацитет, който да осигури очаквания растеж и развитие. В момента прелитаме от едната към другата крайност, след трудното управление на растежа през последните години, сме изправени пред адекватното управление на разходите заради спада от кризата. Вече всички пера от разходите ни са анализирани и коригирани, за да съответстват на задачите и инвестициите, които сме поели като ангажимент. При 10% спад на пътниците имаме и съответно много по-малко работа. За това всички усилия бяха насочени как да оптимизираме състава, който трябва да е едновременно достатъчен, а организацията на труда подобрена. Поставихме допълнителни функции на служителите си, за да не се назначават нови. Тези , които поеха допълнителната работа, преминаха през обучение за преквалификация и съответно им осигурихме допълнително заплащане. Другият момент беше, че направихме много сериозна селекция на сезонните работници, за да бъдат максимално близко до нашите изисквания. Подбирахме по-качествени кадри, а за тази цел назначихме психолог. Всяка служба направи един много прецизен план за използването на работната сила, според натоварването през различните месеци.
Ние не можем да отнемем на хората тревогата покрай кризата, тази атмосфера цари навсякъде. Но не сме песимисти. Не мислим, че става нещо катастрофално. Просто всяка компания се настройва за една по-нова среда.
Искам категорично да заявя, че съкращения не се очакват. Очаква се нова структура на персонала след края на сезона, която ще отговаря на новите икономически условия.
- Има ли общо между предстоящия ремонт на пистата във Варна и развитието на бургаския аеропорт?
- Големите самолети „Руслан” няма как да отидат във Варна. Варненското летище няма толкова дълга писта. 700 метра е разликата между бургаската и варненската писта. 700 метра за един такъв самолет като „Руслан” са решаващи. Пистата в Сарафово е и с много по-голяма якост. Излятият железобетон може да издържи най-тежките самолети. Летището във Варна няма тези показатели. Ремонтът там беше предприет, тъй като пистата е много слаба и остаряла.
Друг важен момент за нас е, че след като започнат строителните работи там, всички самолети от и към Варна ще бъде пренасочени за Бургас. През зимата ние ще имаме много сериозен трафик. Wizz Air планира втора честота заради големия интерес през изминалата година. България Ер също потвърди полетите си за Бургас. Товарните полети и военните полети също нарастват. Ние сме едно много удобно летище от гледна точка разположението ни. Много военни операции се водят към Ирак, Афганистан. Всички тези самолети минават през Бургас, за да зареждат гориво.
Също така концепцията на „Фрапорт” и задълженията им по договора е 24 часа да обслужват двете летища, освен ако няма планиран ремонт. Всякакви приказки, че може да се затвори летище Бургас през зимата , са по-скоро изфабрикувани слухове от враговете ни.
Всички прогнози за развитието на летище Бургас са много надеждни. Водещи световни компании и организации очакват за 2015 година трафикът на бургаския аеропорт е да достигне 2 700 000 пътници.
С развитието на нашия регион, ще се развиват и международните целогодишни полети.
- Има ли изгледи в близките месеци, години за целогодишна редовна линия Бургас - Москва предвид интересът на руснаците към хотелите, имотите ни и инвестициите в страната
-Има много сериозен интерес за редовна целогодишна линия до Москва. Според последните данни на руската общност над 15 000 семейства не могат това лято да закупят билети за Бургас. Имаме всеки ден кацания от Русия на „България Ер”.
Много са и руските авиокомпании, които имат полети до Бургас. Над 20 дестинации са до Русия, най-силната е до Москва. Всички самолети, които пристигат са пълни. До този момент на сезона ръстът на руските туристи през Бургас е 20%. Тази сума е внушителна в момент на криза и предвид скъпите визи. Водя редовно разговори с туроператорите. Все повече големи хотелиери са готови да поемат за собствена сметка визите от 35 евро на човек. Руснаците са едни от най-предпочитаните туристи в страната ни. Руснакът има специфичен профил, даже бих казал странен, но симпатичен по своему. Купува си коняк от безмитния за над 100 евро, сяда на терасата на летището с прители и си наливат скъпото питие в пластмасови чаши... Откривам нещо крайно симпатично в цялата тази картина. Руските туристи харчат, без да се замислят, щедри са, оставят бакшиши и това ги прави предпочитани. Сега създалата се ситуация с казината в Русия е нов шанс за страната ни откъм инвестиции.
Летището ни е в благоприятна позиция от цялото това развитие и инвестиции по Южното Черноморие, в луксозните хотели, които привличат хиляди туристи.
- Какви инвестиции в бургаския аеропорт са дневен ред пред концесионера “Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт”?
-Всичко, което компанията “Фрапорт” е поела като задължения, е вече на ход. Всеки четвъртък от седмицата имаме оперативка, на която обсъждаме въпросите свързани със строителството. Чакаме края на сезона и започваме разширението на перона. Всички други предстоящи дейности със строителството на административната сграда, също са на ход. Имаме сериозна дилема, тъй като трябва да разрушим всички тези сгради и да ги създадем наново. Летището ще придобие изцяло нов облик през следващите години. Изпълнител за терминала все още не е избран. Фирма, която ще прави разширението на перона, е “Главболгарстрой”. Въпреки че всички тези инвестиции звучат прекалено оптимистично в момент на криза, те ще бъдат със сигурност факт.
- Как виждате развитието на туризма през следващите години? Летището е зависимо от продукта, който страната ни, морските ни курорти предлагат.
-Много неща ще се променят в туризма през следващите години. Няма значение какъв е бил произходът на парите, които се вложиха в хотелите. Един ден всички тези огромни бази по морето ще са в ръцете на специалистите и експертите в туризма. Ролята на летището ще е да може да развие един добър достъп за милионите туристи до страната ни. “Фрапорт” не иска да спира това развитие, което е неизбежно. Напротив, иска да е с една крачка преди него.
- През есента Ви предстои да се пенсионирате. Като се обърнете назад , през всичките тези двадесет години с какво точно се гордеете, каква равносметка правите за Вашата работа?
-За пръв път станах директор на летище Бургас в края на октомври 1990 година. Тогава предизвикателствата бяха други. Летището беше част от Българска гражданска авиация. Предстоеше аеропорта за пръв път да стане самостоятелно предприятие. На първи януари 1991 година бяхме без нито един долар в касата, без капка гориво и без ток. Фирмата майка “Балкан” ни остави да се оправяме, както можем. Само след един месец събрах всички хора , с които работех, и им съобщих, че пари няма, а лятото е много далече. Предложих им два варианта. Първият беше да се съкратят 70-80 % от служителите. Другият – всички да останем на работа, но без заплати, без транспорт. Избрахме единодушно втория. Повечето от тези мои служители са и днес на работа на летището и работят все така всеотдайно. Прекарал съм толкова много години на летище Бургас... Мога да кажа, че съдбата ме доведе тук.
Тръгвам си много удовлетворен, с чувство за изпълнен дълг. Върховният момент, който съм изживял през моята работа на летище Бургас беше, когато направихме голямото авиошоу на 14 октомври 1995 година. 50 000 души присъстваха. Президентът, министри, депутати, бивши военни бяха свидетели на събитието. Целият оркестър на бургаската опера беше тук.
Това, което няколко пъти съм започвал, е свързано с развитието на каргополетите. Мисля, че бургаското летище има потенциал за суперкарголетище. Преди да напусна през 1998 година, управлението на местния аеропорт имаше четири базирани товарни авиокомпании в Бургас. Едната направи и каргосклада. След като си заминах, за 7 години тази дейност се разпадна. С привличането днес на големите самолети „Руслан”, трябва да се работи в тази насока, за да се върне и този поминък при нас в Бургас. Ако продължа като консултант в летището, бих искал да работя точно за това.
Автор: Интервю на Женя АТАНАСОВА
в-к ФАКТОР
Прочетено: 5745 пъти